Стинг: ужилване без противоотрова (СНИМКИ)

След разпродадените и преминали с огромен успех концерти от световното турне 57th & 9th в Северна Америка, Южна Америка, Мексико и Европа, Стинг ужили и София със сладката болка на своята музика в съботната вечер на 16 септември. Певецът отново напълни отреденото му място (което повдига въпроса дали на по-голяма локация не би се събрала и повече публика – но той е за следващия път).

За голяма изненада на все още не съвсем пълната зала точно в 20 часа Стинг се появи на сцената без никакви тържествени обявления, специални прожектори, падащи завеси и други превземки. Просто каза „Добър вечер!“ и запя прочувствената акустична балада за надеждата Heading South On The Great North Road – а към него се присъедини и синът му Джо Съмнър – великолепно!

Това обаче още не беше началото на концерта. Щом песента свърши, Стинг се прибра обратно зад кулисите, а синът му Джо остана да подгрява публиката през следващите 36 минути. Джо Съмнър – певец и китарист на 40, е вече леко побелял и прилича много на баща си и като външност, и като глас, и като музикални предпочитания, ако съдим по това, което изпълни. (Все пак, гърлото на бащата звучи като тапицирано с кадифе, а гласът на сина е по-суров и необработен.)

Феновете на Стинг посрещнаха и изпратиха Джо Съмнър доста благосклонно, може би заради приликата с баща му, а може би просто от добро възпитание. Моето мнение е, че той пише хубави песни и ги изпълнява добре, но твърде много напомня на баща си, което не е полезно за творческата му индивидуалност.

След кратка пауза, 15 минути преди 21 ч. на сцената излезе и Стинг, в добрата музикална компания на Доминик Милър (китара), Джош Фрийз (барабани) и Руфъс Милър (китара, той е син на Доминик). Като специални гости с тях бяха Джо Съмнър (вокал) и Пърси Кардона (хроматичен акордеон).

Започнаха с песен на „Полис“ – Synchronicity II и до края на шоуто час и 40 минути по-късно чухме общо 9 парчета на бандата, още толкова от солокариерата на Стинг, както и едно парче на Дейвид Боуи, което изпълни Джо Съмнър. Албумът 57th & 9th, на който е кръстено турнето, бе представен с три песни: най-нежната – Heading South On The Great North Road (още в самото начало в дует баща и син), най-твърдата – Petrol Head и 50,000.

За разлика от концерта през 2011-а на Герена, този път чухме музиката на Стинг в автентичния ѝ вид (който винаги е за предпочитане), без симфоничния грим и оркестровите разкрасителни процедури, към които музикантите обикновено прибягват във времена на творчески кризи.

Концертът снощи обаче със сигурност е доста различен от това, което показа Стинг в НДК (1996) и в Несебър (2006), въпреки че две трети от песните са същите като край морето преди 11 години. С времето, личните си предпочитания и според музикантите, с които пътува, без да се променя кардинално, звученето на песните не остава неизменно и често крие приятни изненади. В случая такава освежаваща роля имаше включването на акордеона. Освен това пред публика Стинг се отдава и на по-дълги импровизации, отколкото можем да срещнем в албумите му.

Друг голям плюс на тази група е динамиката – умението на музикантите да свирят тихо, когато песента го изисква – да накарат публиката в едни моменти да замре с притаен дъх, а в други да крещи и подскача.

(Предишната вечер гледах една приятна българска блус група в клуб с размерите на стандартен люлински хол – и въпреки че четиримата музиканти имаха технически умения и искрен ентусиазъм, през цялото време свиреха толкова силно, колкото Стинг с петимата си музиканти само в най-шумните си моменти в 500 пъти по-голямата „Арена Армеец“.)

За разлика от поп звездите и сюблимната еманация на техните кристални копнения – „Евровизия“, обикновено в рока и конкретно в концертите на Стинг важна е само и единствено музиката. Ролята на сценичното осветление е сведена почти само до създаване на атмосфера и акцентиране върху един или друг член на състава, в интерес на музикалното въздействие. Облеклата, както винаги, бяха всекидневни. Въпреки че всички рокаджии са толкова скромни, правилото е следното: рокът поставя на първо место музиката, попът – външния вид.

Стинг е много силен в умението си да поддържа интереса на публиката – с изненадващите смени на посоките и нови търсения през годините, с неочаквани мелодични, ритмични и хармонични ходове в отделните песни, а също и по време на концертите си, както се убедихме снощи от драматургията на шоуто. Това става по различни начини.

Средно през десетина минути той успяваще без никакви усилия да накара публика да пее/скандира в хор различни мотиви като „и-йоо-йо“ в Message In A Bottle или „Рооооксан“ в Roxanne. В тази своя емблематична композиция (чието изпълнение бе един най-вълнуващите моменти на вечерта) Стинг е внедрил безсмъртния хит на Бил Уидърс Ain’t No Sunshine така, сякаш двете много различни песни винаги са били едно парче. И отново цялата зала се включи с I know-I know-I know-I know…

За поддържане на интереса е важна и последователността на песните в концерта, която (явно или неусетно) въздейства силно. В някои случаи между отделните песни нямаше паузи – и някои от звучат като естествено продължение – когато финалните акорди на едното парче са съобразени с началните на следващото. Ефектът е сякаш слушаме сюита.

Може би най-добре това се получи с класически отнесения, затихващ като изчезващ спомен акустичен мотив във финала на Shape Of My Heart и взривния старт на Petrol Head – хардрок парче с тежък китарен риф от последния албум. В такива контрасти се крие и голяма част от успеха на някои от най-великите рокхитове (Stairway To Heaven, Hotel California, Bohemian Rhapsody…)

Четвъртият концерт на Стинг у нас приключи тихо и тъжно с Fragile – напомняне колко крехки сме ние хората и колко важна е за нас надеждата – например надеждата, че Стинг ще дойде и пети път в България. Защо противоотрова срещу неговата музика няма открита – тя действа безотказно.

Песните в концерта
Synchronicity II (The Police song)
If I Ever Lose My Faith in You
Spirits in the Material World (The Police song)
Englishman in New York
Every Little Thing She Does Is Magic (The Police song)
Mad About You
Fields of Gold
Shape of My Heart
Petrol Head
Message in a Bottle (The Police song)
Ashes to Ashes (David Bowie cover)
Play Video
50,000
Walking on the Moon (The Police song)
So Lonely (The Police song)
Desert Rose
Roxanne / Ain’t No Sunshine
Next To You (The Police Song)
Every Breath You Take (The Police Song)
На бис: Fragile

Площад Славейков.