Красен Станчев

БНБ предложи на парламента да приеме закон, който да разреши емитирането на дълг за покриване на всички депозити на граждани и фирми в КТБ, а не само на защитените по закон до 100 хиляди евро. Това породи обществен дебат за това дали трябва данъкоплатците да поемат тази финансова тежест или да бъде спазен законът и да не бъдат покрити всички депозити. Потърсихме за коментар д-р Красен Станчев - председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, народен представител във Великото народно събрание (1990-1991).

 

- Г-н Станчев, има ли нужда от извънредни действия и закони заради КТБ?

- Единственото нещо, което трябва да се направи, е да се покрият депозитите на хората и фирмите в КТБ до размера от 196 хиляди лева, както е предвидено в закона. И причината е много ясна – когато имаме отделно законодателство за банкрут на една отделна банкова институция, това ще създаде стимули за други банкови институции да се държат по същия начин и да се надяват на същото.

БНБ има виждане за отделно законодателство, което да покрие всички депозити. Това е изразено в становище до пресата. Дори самият файл на сайта на централната банка се казва “пиар“.

- Ще мине ли обаче предложението им?

- Аз съм почти сигурен, че това виждане на централната банка няма да се осъществи. Основна роля има общественото мнение, което няма да допусне да се спасяват всички. Това ще има и много голяма политическа цена за онези, които вземат подобно решение. Общественото мнение няма да допусне и с извънреден закон да се покрият състоянието и причините, които доведоха КТБ до тук.

- Има и такава теза – вероятно не малко общини, болници, дори пенсионни фондове имат пари там. Ако те понесат загуби, това ще разпростре заразата още повече.

- А какво пречи на общини, топлофикации, болници и пенсионни дружества също да понесат загуби!? Този довод не е основателен. Ако има проблем с функционирането например на болници, тогава трябва да се търсят резерви в преразпределяне на бюджета и отново със средства на данъкоплатците да се покрият тези загуби. Данъкоплатците обаче ще понесат загуби и ако се спасяват всички поголовно. Трябва да се подбере какво точно трябва да се спаси. Не вярвам да има проблеми в системен порядък.

- А защо това беше първото решение, към което посегна БНБ и получи подкрепа на думи от политиците?

- От събота насам политиците вече не мислят за такъв вариант. Все по-голям става консенсусът и сред политици, и сред граждани да не се постъпва по този начин. Да не се прави специално законодателство.

Има няколко причини обаче, за да се стигне до такова предложение:

Първата причина е начинът на банкиране в институции, които са българска собственост. Този начин на банкиране е с политически връзки. Тези връзки са както сред политическите партии, така и в не съвсем политическите държавни органи като прокуратура и централна банка. Причината за конфигурациите на управителните тела в тези органи е също политическа. Това позволява съответното политическо влияние. Това са политически решения за насочване на средства към определена банка, пренасяне на сметките на държавни предприятия. Така банката придобива по-голяма политическа тежест и се засилва политическият елемент за вземане на решения за нея.

Втората причина е недоверието към парламента, възникнало в средата на юни миналата година и очевидното преливане на недоверие към самата банка и към цялата система на управление на банките в България. В БНБ също живеят хора, те живеят в България и също се опитват да не се намесват в неща, които са извън техния контрол. Това обяснява не особено рационалното поведение на централната банка спрямо КТБ. Това обяснява и разрешението, което централната банка дава през април за придобиване на „Креди Агрикол България“ от КТБ.

По аналагочин начин се е действало в други случаи отново с банки с български собственици. Не е имало намеса, нещата са били оставени на самосебе си, намаляван е бил делът на задължителните резерви, за да може банката да мобилизира ресурс, или пък са били осигурявани допълнителни държавни депозити. Най-фрапантният случай е от декември 2008 година, когато през Насърчителна банка правителството направи един депозит от половин милиард в Първа инвестиционна банка.

- Докога са планирали така да я карат?

- Очевидно е имало надежда, че с няколко големи държавни проекта като „Южен поток“ тази банка ще получи допълнителен ресурс. Когато обаче се разпада перспективата за такъв допълнителен ресурс, започват и конфликтите около банката и вътре в банката. Вътрешните конфликти са между политическия помагач Пеевски и собственика на банката Василев.

Проблемът с банката е нарасването на активите с политическа подкрепа. Проблемът извън банката е, че това се позволява от цялата политическа гарнитура в България и от централната банка. Когато една банка расте с над 25% на година, тя би трябвало да има по-големи минимални задължителни резерви като рискова.

- Възможно ли е наистина всички нередности да са се случвали без знанието на банков надзор, финансово разузнаване и т.н.?

- Отговорникът за банковия надзор осъществява своята дейност независимо и самостоятелно, така пише в закона. Традицията е такава, за да е ясно кой отговаря. През последната една година имаме смяна на надзорника, имаме съсредоточаване на политически решения, взимани от ръководството на банката и политическите й приятели. Два дни след избирането на Пеевски е избран нов член на Управителния съвет на БНБ, който се занимава с надзора. Доколкото е известно, това е станало по настояване на политическия спонсор на правителството Сергей Станишев. В тази ситуация какво очаквате да направи централната банка?!

Разликата между българските и чуждите банки е, че собствениците на български банки могат да ходят за риба всяка седмица с когото си искат. Собствениците Уникредит, Райфайзен, Ситибанк не могат да правят това нещо. Банките, които са собственост на български физически и юридически лица, са в политически по-изгодна ситуация, но това носи риск за системата.

- Да бъде ли сменено ръководството на БНБ?

- Съвършени решения няма. Ако в момента злобата на деня се обърне към централната банка, това означава Иван Искров и останалите от управителния съвет да понесат тази злоба на деня и те да бъдат сменени. Ако този парламент сменя управителния съвет на БНБ преждевременно, това е много лош сигнал. Освен това там ще имаме седем души, назначени от Пеевски или подобни на Пеевски. Този парламент не може да направи такова действие.

Следващият вариант е да не се приема извънредно законодателство и да се задължи политически централната банка да се справи с проблема в рамките на съществуващите правила.