Поне на широката общественост не е известно дали е достоверно младежкото му твърдение, че fu** like a Beast (един от първите - доста глуповати, междувпрочем, хитове на групата му W.A.S.P.) Със сигурност обаче Блеки Лоулес пее като звяр, или с оглед по-новите му стихове: като ангел.

Бързо се разбира, че роденият през 1956 г. Стивън Едуард Дюрен (далеч по-фешън е Блеки Лоулес!) е всичко в американската банда. Композитор, текстописец, първо басист, после китарист, певец... Просто през 1982 г., когато тръгва бандата, не е било много "фешън" да се казваш с едно име, а е ерата на рок групите.

През цялата си ранна кариера Блеки и W.A.S.P. са "абонати" на култовия комитет  Parents Music Resource Center (PMRC), основан от Типър Гор - съпруга на бъдещия вицепрезидент Ал Гор. Организацията "шари" албумите с онези лепенки "Родителски надзор"  (Parental Advisory), което разбира се, е перфектната реклама, когато имаш срещу себе си стадион от "ударени" от хормона пубери, които клатят дълги гриви... 

I Wanna Be Somebody остава най-успешният хит на Блеки и компания, позициониран като № 84 на VH 1 класацията за 100-те най-велики хард рок песни на всички времена.

Ако оставим настрана тези ранни перверзии от 1980-те, W.A.S.P. стават все по-малко "метъл" и все по-баладични. Блеки вече продава нов номер - дълги, лирични, невероятно изпяти епоси от... 5 до 6 акорда.

Колкото и да сте резервирани, трябва да признаете, че в неговата музика има един изумителен почерк - това не е "Скорпиънс", но не е и "Джудас Прийст" (не е и тяхната продаваемост, разбира се, б.а.). Не е дори по-късната "Синдерела". Може би ако Дженис Джоплин и Род Стюард бяха решили да се занимават с хеви метъл, щяха да звучат така... 

И доста кинематографична, между другото.

Забъркването на тюрлюгювеч от "Голготски" християнски и патриотарско-американски сюжети само помага на продажбите.

Обвиняват го, че има грандомания и се мисли за "новия Робърт Плант". И то уволнени членове на собствената му група.

Може би понякога малко наивна, това все пак е истинска класна музика. От времето, когато за да станеш известен певец, трябваше да умееш да пееш, а за да си музикант - да свириш... Светът днес отдавна не робува на такива "предразсъдъци".

Блеки и  W.A.S.P. са били многократно гости в различни градове на България. Ето един с 13 години по-млад вариант.

 

За съжаление, миналото лято не можахме да ги гледаме на "Мидалидаре, рок в долината на виното"- в последния момент го замести друго "изкопаемо" - Дий Снайдер.

Започнал в зората на 1980-те, днес Блеки изглежда уморен, износен от живота на рок звезда и - да си го кажем - гласът му вече не е това, което беше... 

Но въпреки това да се надяваме, че с W.A.S.P. ще ни посетят отново някой ден.