Върви мощна кампания за манипулация и дискредитиране на социалните мрежи.

Факт е, че те са далеч от идеалистичната представа на първопроходците. От среда за общуване се превърнаха в среда за информационни войни, за операции за влияние на тайни служби, контролиращи армии от тролове. А хората, които общуваха свободно постепенно осъзнаха, че заедно с добронамереността нахлу хейтърството и користта.

Част от проблемите са реални, както става ясно от разкритията в САЩ по повод на намесата на Русия в изборите и във вътрената политическа, медийна и бизнес среда. Но другата част от мотивите за операция "антисоциални мрежи" е заплахата, която те представляват пред авторитарните режими.

Русия се намесва пряко в България, включително в интернет пространството. Пръкнаха се доста сайтове с явни и полускрити фалшиви новини, като "Радан причакал Иво Христов". Другите са на ръба на достоверността - заглавието е интригуващо, но съдържанието вътре - манипулативно. Например - "Досиетата от Рая разкрили Борисови къщи и сметки за милиарди". Някои антиестаблишмънт издания, водени от рефлекса да публикуват новините, които централните медии пропускат, се хванаха на въдицата. Тъй като новината не е официално потвърдена - неизбежно ще послужи в следващ момент, ако действително излезе нещо. Тогава хората около Б.Б. просто ще кажат - колкото бяха вярни "онези" новини, толкова и "тези". Игра на "опережение", по жаргона на руските спецслужби и медийни инженери..

Не е изключено тези новини да се пускат от спонсорирани от Русия сайтове, които искат да дестабилизират правителството или поне да управляват страховете му. А е известно, че премиерът не е от безстрашните и се огъва. В момента пък изобщо е изключил от вътрешните теми и работи началник на Европа.

За дискредитацията на социалните мрежи допринася и блокирането на акаунти на известни лидери на мнения и "работници" на Истината. Възмущението се насочва към фейсбук шефове в Индия, в САЩ и навсякъде другаде, а не към хората, които организират атаките за блокирането. Просто се използва известни на всички черти на "лицевата книга".

Големият проблем на руско-българските инфоконтрольори със социалните мрежи е, че троловете и фалшивите новини вече не им помагат достатъчно, за да контролират информационната среда.

Сутрешните блокове и вестници във все по-голяма степен форматират информационния си поток спрямо случващото се в социалните мрежи. Като не могат да ги контролират, трябва да ги дискредитират. Анестезията, която държи голяма част от обществото изолирано от активно участие в политическия процес, може и да престане да действа.

Формално се контролира всичко - печатните медии са на ръчно управление - не само при издателите, а при разпространението. Вижте съдбата на "Прас Прес" - изданието, което при неутрална дистрибуция би било не само успех, но и самофинансиращо се. Пеевски е на входа и на изхода, и с това пазарът бе изключен. Ако чакате КЗК да се намеси - живеете в паралелна реалност.

Централните електронни медии клекнаха пред държавното субсидиране и финансирани, като и осигуряване на държавата медийни бюджети. Ние нямаме свободен пазар на словото у нас, а държавно- олигаргична медийна система.

Пеевски влияе въху инфополитиката в бТВ. Стигна се дотам, че дори БНТ е по-балансирана. Нова се стреми да се деполитизира - реалити и чалга, след като Кой? не успя да я купи. Там принципът е, като не можем да я вземем, ще я неутрализираме.

В медиите, точно както по Татово време има списъци - кой може и кой не може да бъде поканен и да говори...

Можете да имате критика към социалните мрежи, да четете за опити на руски и други служби да инвестират в тях като метод да ги контролират, но засега те остават неотменимо и единствено място на алтернатива на контролираната от авторитарни режими среда, в която може да се общува и получава информацията за "другата истина".

Факт е, че мнозина предпочитат да протестират в мрежата, да си стоят вкъщи, вместо да излязат на улицата.

Но новините от Букурещ показват, че не мрежите са виновни за това, а анестезията и медийните опиати на властта, както и слаби политици.

В последна сметка социалните мрежи са само среда, но те не могат да заместят отсъствието на послания, на активни граждани и качествени политически действия.

Анализът е написан за Клуб Z.