Никой не иска безконтролен строеж на небостъргачи в София - нито браншовите организации, общинарите или депутатите. Това показа общественото обсъждане на новия законопроект за промяна в Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО).

Не всички обаче бяха съгласни с начина, по който управляващите предлагат да се затворят "вратичките" в закона, които позволяват много високи сгради да се строят и в зони, където това на хартия не е допустимо.

Законопроектът бе представен от авторите - главният архитект на града Здравко Здравков и екипът му.

"Дали сме една визия именно в посока строителство - къде може и какво може да бъде правено", заяви той.

Първо се предвижда промяна в чл. 27, ал. 3 от Закона за устройство на територията, който позволява при изкуствено разделение на ъгловите парцели да може да се строи без ограничение във височината, ще важи само за парцели с площ до 500 кв. м. Това реално ще блокира подобни строежи във всички разделени парцели.а го позволява технически. Второ - ще се въведе ограничения за сгради в онези части на столицата, в които те биха попречили на гледката към Витоша. За тази цел максималната височина в южната част на града ще е 75 метра преди Околовръстното шосе, а след него - 15 метра.

Законопроектът предвижда небостъргачи да могат да се строят в три зони - първата около 7-и километър на бул. "Цариградско шосе", втората зона в район "Люлин", където е връзката с Околовръстен път, а третата - в района около и зад Централна гара.

Здравков даде примери с Париж, където в центъра има много строги ограничения, разпределени в ясен план радиално от него, с допустими височини на сградите 18 метра, 25 м, 31 м и прочие. Показа и карта на София от 1931 г., когато е имало подобни правила и у нас.

Той подчерта, че е важно териториите, в които има много високи сгради, да бъдат обезпечени с достъп до метрото и масовия градски транспорт. В добавка законопроектът предвижда и по-ясна дефиниция за междублоковите пространства.

След него в дискусията, водена от парламентарната комисия за регионално развитие, се изказа Елен Герджиков - председател на Столичния общински съвет.

"Изразяваме категорична подкрепа и молба тези промени да станат факт, от току що направената презентация става ясно, че прецизирането на правилата за строене в София е необходимо. Последните скандали го показаха. Засиленият инвеститорски интерес налагат това да се случи", заяви той, и призова депутатите да го подкрепят.

"Вратичките - това са едни правни възможности, които не ни позволяват да работим спокойно в обастта на градоустройството, да имаме ясни и точни правила, които ни позволяват да взимаме правилните решения спокойно. И когато гражданите виждат, че строителство предстои, да не са веднага настроени негативно", посочи Силвия Христова, председател на комисията по устройството на територията.

Редица районни кметове от София също коментираха законопроекта, като мнозинството от тях го подкрепиха, както се казва, "с две ръце". Единствено Десислава Иванчева, кметица на район "Младост", се изказа остро против законопроекта:

"Район Младост е категорично против този закон, не е направено обществено обсъждане с гражданите. Защо първо правим застрояване, а после мислим за инженерната структура? В момента генерираме трафик до Орлов Мост заради Бизнес парка. Като дойде другото застрояване, докъде ще генерираме трафик, до Люлин ли?"

Според нея е недопустимо в определени райони да няма никакво ограничаване на височината. А както е написан законът, оставял други вратички за застрояване на зелените площи. Водещият дискусията - председателят на парламентарната комисия Искрен Веселинов - се опита да й припомни, че детайлите се обсъждат между първо и второ четене на закона. Иванчева обаче не се поколеба:

"Аз не съм свършила. Защо се приема този закон, или защо харчим един половин милион, при положение че ще има едно бързо застрояване и без "Визия за София"?"

"Визия за София" е инициатива на Столична община за експертно обсъждане и разработване на стратегия за развитието на столицата в следващите десетилетия. 

Депутатъ на ГЕРБ Валентин Николов се включи рязко в дискусията, като обясни на кметицата, че "въобще не вникнахте в закона и не го разбирате, няма смисъл да ви обяснявам сега".

Експертка от Комисията по опазване на околната среда към СО се опита да разясни казуса:

"Предложенията в проектозакона търсят тъкмо обратната логика - максимална защита на зелената система на града, както и старание на всички в СО и Комисията по околна среда да имат своята специална защитна функция така, че не само да се запазят съществуващите зелени площи, но и там, където има воля и желание, да се разширят."

Кметът на Лозенец Любомир Дреков, в чийто район имаше протести срещу 120-метров небостъргач, пък отбеляза, че му коства неимоверни усилия да бави строежа в района, докато бъде приет новия закон.

"Трябва да знаете, че освен тази сграда има инвестиционен интерес и намерение за още няколко такива сгради, също в район Лозенец. Знаят какви усилия ни костват забавянето на тези строежи, докато мине този закон. Инженерната и транспортната структура въобще не е съобразена със сгради с такъв капацитет. Как 700 автомобила сутрин идват и вечер си отиват? Какво се случва с трафика в целия район? Огромна част от райноните кметове изключитено подкрепяме тези промени."

Браншовите организации обаче не бяха толкова ентусиазирани в подкрепата си за закона. Всички заявиха, че са нужни промени, но и имаха критики.

Борислав Игнатов от Камарата на архитектите отбеляза:

"Не сме съгласни с принципите и начина, по който се опитват да се решат тези проблеми. Солидарни сме, че има проблеми. Проблемите са за цяла България и те лежат в Закона за устройство на територита, а не ЗУЗСО."

Според него не е добър подход да се правят подобни промени в отделен закон за София, защото тогава всеки голям град - Пловдив, Варна и пр. - ще последва този пример.

"Скептични сме дали между двете четения могат да се оправят проблемите. Има поставяне на Столичния общински съвет над Народното събрание в определени случаи. Енергията се влага на грешното място", заключи той.

Николай Станков от Камарата на строителите също бе критичен към законопроекта, но предимно заради противоречия от чисто правно-технически характер.

"Чест прави на арх. Здравков - волята и желанието за промяна и това решение да се инициира. Структурирането на София също е нещо много разумно. Наистина има много проблеми в града.

Трябва да се намери баланса между решаването на проблемите на града и законността и нормативните документи. Трябваше да бъде предварително съгласуван с всички браншови организации. Принципно подкрепяме движението на закона напред, да мина обсъждания, да се хармонизират текстовете, и да се намери правилното и балансирано решение", заяви той.

Сериозна критика имаше и от Камарата на инженерите.

"Насоките за развитие корелират пряко и със стратегията за развитие на икономиката ни, това не трябва да се забравя - много е съществено. Много съществен е и въпросът с осигуряване на транспортната инфраструктура, повищаваща пропусквателната способност, това трябва да се съобрази и с нарастването. Задачата, с която се е нагърбила СО, е много положителна и трябва да бъде обсъдена подробно", посочи инж. Иван Каралеев.

Председателят на софийската колегия на Камарата инж. Георги Корвов пък заяви, че имат редица предложения за промяна между първо и второ четене.

От Съюза на архитектите заявиха, че има части от проекта, които са неоспорими, но и други, които трябва да се "дооформят".

"Районирането, възможността да се оформят рамки на булеварди, да се дава възможност и на гражданите, и на бизнеса да има развитие, би трябвало да бъдат предмет на взимане на допълнително решение. Общия устройствен план като зониране на практика не е променен", отбеляза председателя Георги Бакалов.

Темата коментира и Деница Кюранова, представител на гражданска инициатива, която първо попита дали могат да бъдат публикувани предварителните проучвания, на базата на които са изготвени предложенията. Според нея е трябвало да има обществени обсъждания и във всеки отделен район на Столична община, защото промените засягат всички, но поотделно.

"Бързайки с тези промени, се предпоставят някои предложения, които ще предизвикат повече промени, отколкото ще създадат решения. Трябва добре да се обмислят. Припознаваме проблемите, които са изразени, целите и мотиви, но според нас конкретните предложения не отговарят на желаните резултати. Що се отнася до територията за неограничена височина в Люлин, дали да не се пази визуалната връзка и с планината Люлин?", каза още тя.

От Националната асоциация на строителните предприемачи бяха по-остри в критиката си, като отбелязаха, че промените ще затворят "вратички", но ще отворят "портали".

"Нашето притеснение са чл. 16а, 16б, дават много големи правомощия на СОС, без ясни характеристики и критерии. Това ще доведе до административен произвол и напрежение в общината."

Тези точки позволяват на общината да слага допълнителни ограничения на територии, които имат проблеми от екологичен, геоложки, социално-етносен или инфраструктурен характер. От Асоциацията обаче отбелязаха, че са работили с арх. Здравков и са били успешно отстранени 3 от 11-те им критики към закона досега.

От Българското общество за строително право пък обявиха, че въобще не е нужна законова промяна, а нова наредба:

"Една наредба ще свърши същата работа, ще можете да си я промените когато си искате. А със закон ще трябва да искате от парламента да ви позволи наредба. Това е смешно. Направете си наредба и ще се изчерпа въпроса."

На финала на дискусията председателят на комисията Искрен Веселинов отбеляза, че между двете четения ще се организира работна група за калибриране на предложенията, в която ще бъдат поканени присъствалите на дискусията днес - браншови организации и представители на Столична община.