В края на ноември някои руски медии, сред които и либералният московски вестник "Новая газета", гадаеха какво се крие зад изявлението на Путин, че Русия трябвало да се готви за война. Преди това две други събития също дадоха повод за размисъл: първо Путин заяви, анализирайки резултатите от военното учение "Запад 2017", че държавните и частните предприятия трябвало да бъдат готови бързо да увеличат производството си в случай на война. Няколко дни по-късно в социалните мрежи се появи указание към училищата в Красноярска област, Сибир, да се подготвят за работа във военновременни условия. И макар властите да определиха това като "рутинна информация", такъв документ все пак съществува. 

Всичко е заради изборите?

Военната реторика не е нищо ново в днешна Русия, която се чувства застрашена от Запада. Въпреки това много са изненадани.

"Новая газета" свързва изявлението на шефа на Кремъл с предстоящите през март президентски избори в страната. Дълго време се пазеше в тайна, че Путин се кандидатира за четвърти мандат, докато самият той не обяви намеренията си на 6 декември.

Експертите също виждат в изборите разковничето: "Не вярвам, че Русия се готви за война. Всъщност, това стои в центъра на легитимационен наратив на Путин: той тръби, че външният свят е настроен враждебно към Русия и че се налага да бъдат използвани всички ресурси за защитата на родината", казва британският историк Марк Галеоти. Той смята, че с наближаването на изборите Москва ще набляга все повече на този аргумент, за да мобилизира избирателите.

Военният експерт от Американския съвет за външна политика във Вашингтон Стивън Бланк споделя същото мнение, но поставя въпроса в още по-голям мащаб: "От години руското правителство смята, че е в състояние на война със Запада", казва той. Според него мобилизацията играе важна роля в руската стратегия за национална сигурност.

Така мисли и руският военен експерт Алексадър Голц: "Представянето на Русия като "обсадена крепост" създава идеални условия за президентската кампания. Лошото е, че след изборите няма да изчезне нито реториката, нито военното планиране", казва той. Според Голц, двете неща ще останат задълго приоритети на руското ръководство.

Анексията на Крим - повратен момент

"В Русия се наложи виждането, че е възможно да има война и че страната трябва да се готви сериозно за нея", продължава Голц. Решаваща роля в това отношение според него е изиграла анексията на Крим през 2014 г. и руското участие в "тайната война в Донбас". Русия отрича каквато и да е военна помощ за сепаратистите в Луганск и Донецк.

"Русия се готви за война - също както навремето това правеше и Съветският съюз - и провежда мобилизационна подготовка. Възможно е в секретната част от указанията за училищата да е записано, че в случай на война там трябва да бъдат създадени сборни пунктове, а после - да бъдат превърнати в лазарети", казва експертът. 

По думите му руснаците са убедени, че техен противник в една възможна бъдеща война ще бъде Западът. Русия прехвърля сега военна сила основно на запад и югозапад. В момента се сформират три нови дивизии - между Смоленск и Ростов. Освен това в западната част на страната е напълно възстановена и танковата армия. Стивън Бланк предполага, че Русия разглежда и Украйна като "част от Запада".

Хляб и бункери

След анексията на Крим Русия ускори модернизирането на армията си. Още преди това в края на 2013 година в Москва започна изграждането на Национален център за управление на отбраната, който във военно време ще изпълнява ролята на "Главна квартира на върховното командване". Още тогава руски журналисти гадаеха какво стои зад тази стъпка - дали не започва подготовката за война. Националният център беше изграден за рекордно кратко време и започна дейността си през 2014 година.

Но и много други обществени сфери също изглежда се подготвят за работа във военновременно положение: вече е тествана устойчивостта на финансовата система и комуникационните връзки; проигран е сценарият, при който военни поемат дейността на ключови административни служби; в Санкт Петербург са утвърдени плановете за военновременните запаси с хранителни продукти и дневните дажби от хляб; в Москва пък са готови с плановете за приемане на хора в бомбоубежищата.

През февруари 2017 година руският парламент промени Закона за мобилизацията и прехвърли изцяло на регионите отговорностите за изпълненнието на мерките. Не е ясно дали това е свързано по някакъв начин с масовите евакуации от тази есен, когато цяла Русия гадаеше защо десетки хиляди души са евакуирани от училища, търговски обекти и киносалони на безопасно място. Властите тогава се аргументираха с постъпили анонимни предупреждения за поставени взривни устройства.

"Агресивна форма на защита"

Марк Галеоти смята действията на Русия за "част от модернизацията" в сферата на сигурността. "Когато разговарям с хора от силовите структури в Москва, виждам как те искрено вярват, че Русия е в опасност, че Западът (Америка) иска да отслаби великата сила Русия и да предизвика мека смяна на режима. Те наистина вярват на тази глупост", казва Марк Галеоти. Според него става дума за "агресивна форма на защита", което е обезпокоително. 

В тази връзка либералният московски вестник "Новая газета" припомня крилатата мисъл на Антон Чехов, че ако в първото действие на една пиеса на стената има окачена пушка, то до края тя непременно ще гръмне. "В Русия тържествено окачиха оръжието на стената", написа изданието по повод военната реторика на Путин. Посланието гласи: ако се готвиш за война, може и да се стигне до война.

"Дойче веле"