С него всъщност само се започва, днес то носи едва половината от приходите на империята, която от създаването си е все в ръцете на едно и също германско семейство.

„След смъртта ми фирмата трябва да бъде поета от двете ми най-способни деца“, завещава бащата основател Макс Херц, с което неизбежно програмира конфликти сред петимата си наследници и ожесточена борба за власт.

Но въпреки това Tchibo („Чибо“) продължава да върви все напред и нагоре, поддържайки постоянен годишен оборот от около 4 милиарда евро.

Марката е широко известна не само в Германия, а и по цял свят, където има десетки разклонения, но само малцина знаят нещо повече за семейството зад нея. Или как благодарение на краткотрайното участие на един партньор с арменски произход се е появило необичайното име Tchibo.

През 20-те години на миналия век основен вход за Европа на кафето, внасяно от Южна Америка, Африка и Азия е хамбургското пристанище – оживено търговско средище, в което мястото си под слънцето е твърдо решен да извоюва и младият Макс Херц. Той отрано става експерт по кафето – баща му е собственик на фирма за внос на кафявите зърна. Но нито световната икономическа криза, нито последвалото настъпление на нацисткия режим благоприятстват развитието на бизнеса – кафето не играе роля в икономическите планове на Хитлер. Нито пък се явява приоритет за хората в следвоенните времена, когато на първо място е оцеляването.

Макс не се отказва от идеята си, но докато изчаква по-подходящ момент за пробив в кафеения бизнес, подхваща продажбата на лотарийни билети. Те вървят повече от кафето, което е луксозна и скъпа стока – половин кило струва повече от една дневна надница. Покрай това контрабандата процъфтява, но начинаещият бизнесмен е твърдо решен да действа законно, възползвайки се от бащиния лиценз за внос на кафе. Така успява да съживи търговията, а когато икономиката на Германия като цяло се оживява, кафето печели популярност и започва все повече да се търси – вече не само по празнични поводи.

Пълничкият мистър Пити е рекламно лице в продължение на десетилетия.

Освен с внос Макс иска да се занимава и с разработката на собствена марка кафе, която да наложи на пазара. Нужни са му и помещения, и контакти, които се намират благодарение на новопоявилия се партньор Карл Чилинг-Кирян, вече утвърден предприемач с арменски корени. Двамата създават Tchibo през 1949 г., като в названието на марката влиза една сричка от фамилията на арменеца (Чи) и началните букви на германската дума за зърно Bohne – Бо. Толкова по въпроса за името, а що се отнася до характеристиките на предлаганото кафе, Макс Херц има съвсем ясна концепция – да е с добър вкус и с добра цена, за да се хареса на германците. В името на тази цел се правят многобройни изследвания и опити, а най-важният съветник на бизнесмена е съпругата му Ингебург.

През 50-те години консумацията на кафе в Германия започва да расте с по 10-12 процента годишно и перспективите за развитие пред фирмата са факт. Чилинг напуска с доста солидна сума в джоба си – 215 000 марки, и Херц заработва самостоятелно с все по-голям успех. Размишлява дали да не прекръсти предприятието след оттеглянето на вече бившия си партньор, но съпругата му го разубеждава – Tchibo вече е марка.

Първите фирмени рекламни филми са предназначени да популяризират продажбата на кафе по пощата. А предлаганите допълнителни екстри – малки подаръчета като кърпи за съдове, например, привличат още повече клиентела. Потреблението расте, а с него – и изискванията към кафето. Макс Херц се постарава да предложи нещо наистина специално – кафето Gold Mocca, заслепяващо в златната си опаковка. И най-вече – силно оръжие срещу конкуренцията от страна на фирми като Jacobs и Eduscho. По същите съображения Tchibo вече започва да се продава не само по пощата, а и във фирмени магазини, от които само за 3 години са отворени 77 в Германия. 

Тогава на екрана се появява и мистър Пити – експертът по кафето Tchibo, натоварен да убеди аудиторията, че нищо по-добро за нея няма. Справя се успешно, не е възпрян дори и от избухналия през 1964 мъничък скандал: когато списание „Шпигел“ разкрива, че не само не е никакъв експерт по кафето, но и пие основно чай. Разкритието обаче не се оказва фатално и мистър Пити остава рекламно лице на Tchibo чак до 80-те години, а фирмата устойчиво повежда на пазара пред Jacobs.

Кафето в златна опаковка се превръща в истински пазарен хит.

През 1965 Макс Херц умира едва на 59 години и хвърля наследниците си в смущение с вече споменатото завещание. Кое от петте му деца да застане начело на фирмата като най-способно? Първородният Гюнтер в крайна сметка успява да се наложи и се оказва съвсем подходящ за управлението на бизнеса. Под мотото „Всяка седмица един нов свят при Tchibo“ в магазините вече започват да се продават и безброй други стоки извън кафето: дрехи, накити, часовници, кухненски уреди, пътешествия и застраховки. Оборотът надхвърля три милиарда евро, като приходите от кафето са само половината от общите.

Гюнтер Херц обаче не е така дипломатичен и обигран като баща си, съвсем не се радва на същите симпатии. И ако брат му Михаел (третият син), който също влиза в ръководството на фирмата, известно време се задоволява с второто място, в един момент решава да се еманципира – през 2001, когато неразбирателствата между Гюнтер и останалите вече крайно са се изострили. Принуждават го да се оттегли срещу солидно обезщетение и начело остава Михаел, който на свой ред се погрижва и за разрастването на империята (вече обхващаща и 51 процента от акциите на производителя на "Нивеа" със стойност около 10 милиарда евро на борсата), и за собственото си благосъстояние – 5,7 милиарда долара по информация на сп. „Форбс“ за 2017 г.