През всички тези години след краха на комунизма съм подкрепял и партнирал с българската либерална общност по основните приоритети за превръщане на България в демократична и уредена европейска страна и държава. Западната принадлежност на България винаги е била обединяваща основа за единодействие на българската либерална общност с християндемократи, социалдемократи с некомунистически произход, либертарианци и други.

С присъединяването на България към НАТО и ЕС се създадоха естествени условия за разнообразяване на позициите - идейни и политически - на българската демократична общност, което отразява (все още) демократичния характер на обществения дебат, както и факта на реалния ценностен и идеен плурализъм в демократична Европа. Българската либерална общност (по същество - предимно ляво-либерална) наблюдава този процес на плурализиране на мненията в демократичната общност с притеснение и раздразнение.

Причината за това е фактът, че макар и доста влиятелна в публичните дебати, либералната общност е доста крехка и малка. Обособяването на други демократични, но нелиберални (в тесния смисъл на думата) позиции и движения в рамките на общата либерално-демократична общност превръща либералите (в тесния смисъл на думата) в уязвимо малцинство. Затова мнозина сред тях се изкушават шумно да говорят "от името на Европа", след като не успяват да говорят достатъчно убедително от името на широки слоеве български граждани извън границите на "Стамболова София".

[[nid:63261]]

Този феномен за пореден път се наблюдава в острастената "защита" от страна на либералната общност на Истанбулската конвенция, която между впрочем не е отхвърляна от мнозинството българи, но някои нейни постановки предизвикаха обществен интерес и дебат. Възмутени от този дебат, либералните матросовци се хвърлиха на амбразурата за да предотвратят самата възможност нещо, "което идва от Европа" да бъде проблематизирано от провинциалните селяндури извън либералната общност.

Струва ми се, че тази позиция премина всички разумни граници на един почтен и демократичен дебат. Хора, които са неразделна част от демократичната общност със заявени идеи и позиции бяха обявени за "хибридчици" и "путинисти" в рамките на кампания за оплюване, която - за съжаление - се отрази върху възприятието на самата Истанбулска конвенция. Последната - макар и с редица слабости във формулировките, неволни или не - все пак наистина е документ, който изразява позиции на необходима солидарност срещу насилието - над жени, деца и други общности...

Уплашени от еманципацията на различни идейни и политически движения в българската демократична общност, нашите леви либерали отново се проявиха като острастени балкански политически партизани. За мен резултатите от този факт ще бъдат негативни за самата либерална общност. Тя е малка, но важна част от българския демократичен дебат и значима гаранция - заедно с другите демократични движения, леви и десни - за необратимия европейски избор на България. Поведението на нейните членове в стила "когато говориш с мене ще мълчиш" в крайна сметка накърнява образа на демократична Европа в очите на тези, които вярват на острастените либерали, че точно те са единствените легитимни представители и говорители на обединена Европа.

Не, не са единствените! И ако продължават по този начин, въобще ще спрат да бъдат представители на обединена Европа.

...

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията