Сеймът в Латвия одобри днес на първо четене законопроекта за постепенно преминаване на обучението само на местен език в общообразователните учебни заведения, съобщи порталът "Делфи".

Решението бе прието с 67 гласа "за" и 21 "против".

Ако проектът бъде одобрен, нововъведенията ще започнат от 1 септември 2019 г. Той е разработен от Министерството на образованието и науката (МОН) в Рига и предвижда реформи в учебните заведения на националните малцинства през учебната 2021-2022 г. Предучилищното образование ще се води на два езика. В началното училище (от I до VI клас) обучението ще е извършва по три двуезични модела. В края на основното образование (VII-IX клас) 80 на сто от материала ще се преподава на латвийски език. Само на него ще се учи в гимназиалния курс (X-XII клас).

Предвижда се преходът да се извърши постепенно.

Заседанието на Сейма бе съпроводено от протестна демонстрация пред неговата сграда, предаде ТАСС. Участниците издигнаха протестни лозунги: "Стоп на етническата дискриминация", Училищата на националните малцинства са латвийско богатство", Не на асимилирането", "Суверенната власт принадлежи на народа. Народът сме ние. Ние решаваме" Демонстрантите декламираха стихове на поета Райнис на латвийски и руски език.

Карлис Шадурскис - латвийският министър на образованието и науката, заяви, че езиковата реформа не се харесва не на всички, а на един руснак - Путин.

"Има един руснак, на когото наистина тази реформа не му харесва. И той сега броди по 55-сантиметровия сняг в Москва и му е тежко. Това е господин Путин. На него и на Кремъл не им харесва тази реформа, защото тя ще сплоти нашето общество и съществено ще намали тази част от обществото, която е отворена за прпагандата на Кремъл", коментира Шадурскис.

Населението на Латвия в момента е близо 2 милиона души. Близо 40 на сто от тях са рускоезични. Официален в страната обаче е само латвийският език. Руският е със статут на чужд език.