Ето картината за "работодателите", които се оплакват от липса на работна ръка и искат да внасят евтина работна сила от Третия свят. При това след като много добре знаят, че тези 300-400 лв., които се приготвят да плащат на имигрантите, ще бъдат достатъчни само за няколко месеца - докато последните разберат, че на 500-1000 км оттук за същата работа могат да получават 3-5 пъти повече. За какво е целият напън тогава? За да може към нашенските силиконки да се прибави свежа плът от другаде? Или за да въртим един безкраен поток нископлатени нещастници през България, чиито граждани ще трябва дългосрочно да търсят достойно препитание в чужбина?

Против съм да им се разреши на "работодателите" - любители на силиконки - да внасят имигрантска работна ръка. Поне не преди да продадат "Бентли"-тата и да започнат да плащат достойни заплати за достоен труд. Не съм икономист, социолог съм, но от всичко, което съм чел по темата, съм научил следното: Няма чисто "пазарен" начин за увеличаване цената на труда. Тя се увеличава чрез борба на синдикатите и чрез икономическа политика на държавата, която разглежда по-високите доходи като предпоставка, а не като препятствие за икономически растеж. Именно чрез такива макроикономически политики цената на труда нарасна феноменално в западния свят през 50-те и 60-те години на ХХ век и създаде обществата на доминиращата заможна средна класа.

След това чрез глобализацията корпоративните елити изнесоха голями части от производствата на Запада в Третия свят, за да плащат отново жълти стотинки за труд. Стратегията за внасяне на работна ръка в България е стратегия за по-нататъшно обезлюдяване и рухване на българската нация, за превръщане на България в територия за превъртане на нископлатени, прехождащи от Изток на Запад мигрантски потоци. Не, не бива - поне докато не е направено всичко възможно наличните трудови ресурси в България и сред българите по света да бъдат максимално ангажирани и достойно заплатени.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.