На 71 години, след повече от 30 заглавия, Стивън Спилбърт направи един от най-динамичните и най-забавните (но не и най-емоционалния си) филми от много време насам.

Историята започва със скок – за зрителите – в не чак толкова далечната 2040 г., където един не особено щастлив тийнейджър (Тай Шеридан) се спуска с подскоци от няколко каравани, струпани една върху друга, под звуците на Jump на „Ван Хален“. Името му е Уейд Уотс, живее с леля си (а приятелят ѝ го тормози) в Кулите – бедняшкия квартал на Кълъмбъс, Охайо, най-големия град на света, където поради липса на място, жилищата са каравани, натрупани една върху друга.

По това време светът е засегнат от тежка енергийна криза, която в съчетание с ефектите от глобалното затопляне и пренаселеността е задълбочила дотолкова социалните проблеми, че човечество се е отказало от идеята за развитие и напредък – то просто оцелява. Значителна роля за това положение има ОАЗИС – нова масова онлайн симулация за множество играчи, глобална виртуална реалност, която почти всички ежедневно използват за всичко – от бизнес до комуникации и развлечения. Там, чрез своя аватар, всеки може да бъде такъв, какъвто си иска и да ходи където си ще, без в истинската действитеност да излиза от къщи. Животът е почти изчезнал от реалността и се е преместил в ОАЗИС. Но при тази действителност това изглежда оправдано.

Историята започва със смъртта на Джеймс Холидей (Марк Райлънс), създателят на ОАЗИС, най-богатият човек на света, ексцентричен мултимиардер, вманиачен по попкултурата от 80-те години (на ХХ век) – десетилетието, когато е бил тийнейджър. Той е прекарал последните 15 години от живота си в уединение, починал е без да остави наследници, но е оставил завещание. И според него цялото му имущество от 214 милиарда долара ще бъде наследено от първия, който открие „великденското яйце“, вградено от него в най-известната му игра – ОАЗИС.

Яйцето може да е скрито в сандък, закопан в пода на стая в центъра на лабиринт, но Холидей е оставил много улики, които да насочват умния играч. Който първи успее да реши всички дяволски пъзели и да открие трите ключа, ще стигне до края на играта, където го чака печалбата. И целият свят се впуска да играе в ОАЗИС. Преследването на върховната награда започва.

Тук от социална драма с живи актьори „Играч първи, приготви се“ се превръща в приключенска анимация. По-нататък Спилбълг вкарва героите от анимацията в трети филм – хорър, и то прочут (разбира се, от 80-те). Получава се нещо кино-матрьошка, като във всеки филм се крие друг – по-голям, както и да ви звучи това.

И всичко е претъпкано с препратки към песни, филми, книги, плакати, герои, комикси, видеоигри като Кинг Конг, автомобилът Делориън от „Завръщане в бъдещето“, зловещата кукла-убиец Чъки, Т-Рекс от „Джурасик парк“ и каквото се сетите от любимото десетилетие на Холидей (и малко от предишното). Не вярвам някой, който не е прекарал тийнейджърските си години в САЩ през 80-те да забележи всичко, но от тези „великденски яйца“ има за всеки – те са над 120. Все пак с най-голям шанс да изпитат най-пълноценно удоволствие от „Играч първи, приготви се“ са зрителите, родени между 1970-та и 1980 г.

Спилбърг не се е удържал да представи реалния свят – реалните герои като по-плоски, сиви и невзрачни (поне в този филм Тай Шеридан е точно такъв), отколкото виртуалния свят, а аватарите – по-цветни, по-красиви и по-3D. Слава богу – сцените в реалния свят са доста по-малко от тези в ОАЗИС. Но ако започвате да подозирате, че Спилбърг е агент на фантазиите и ескейпизма, рекламните му посланията му са: „Миналото е по-важно от настоящето“ и „Виртуалният живот е по-интересен от истинския“, просто трябва да изгледате филма докрай. Може би ще останете раздвоени – ще видите как разумът на режисьора казва едно, а сърцето му показва обратното.

Силно се надявам, но много се съмнявам, че някой десен консервативен филмов коментатор няма да определи „Играч първи, приготви се“ като „политически коректна оргия, проникната от кухи феминистки прокламации, екстремна фетишизация на малцинствата и миграцията… в която белият хетеросексуален мъж е инкарнация на чистото зло и символ на репресивния западен империализъм, а маргинализираните малцинства са гнездо на героизъм“. Въпреки че главните герои, така наречените „Големите пет“, са две жени, двама мъже, едно дете, от които двама са азиатци, едната жена е с родилно петно на лицето, а другата е чернокожа лесбийка. И въпреки, че основният злодей е бял мъж. Впрочем и главният герой също е бял, както и геният Холидей.

"Площад Славейков"