Все повече доказателства изплуват около химическата атака в Солсбъри миналия месец. Британска военна лаборатория излезе със заключението, че само държава може да произведе невропаралитичният агент за военни цели, използван при опита за убийство на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му.

Това е категорично доказателство, което води към Москва. Защитниците на Русия обаче са се вкопчили в изказването на Гари Аткенхед, ръководител на военната лаборатория "Портън Даун", който заяви:

"Не сме идентифицирали точния произход на веществото."

Лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин се подигра на външния министър Борис Джонсън за изказването му, че експертизата на "Портън Даун" доказва, че веществото е произведено в Русия. Даян Абът, заместник на Корбин, заяви, че "по-умереният подход" на лейбъристите към инцидента в Солсбъри е доказал предимствата си.

Това е меко казано притеснително. Молекулите нямат етикетче "Произведено в Русия", но от "Портън Даун" доказват, че веществото е "Новичок", което се произвежда там и никъде другаде. Лабораторията потвърждава, че се изискват "изключително прецизни методи за създаването на газа, възможни за разрабоване само от държава", както самият Аткенхед каза пред "Скай Нюз". Ясно е че това заключение е категорично и просто трябва да бъде оценено.

То доказва твърдението на Тереза Мей, че правителството на Владимир Путин е отговорно за първото използване на химическо оръжие на европейска земя след края на Втората световна война. Сред другите доказателства е и фактът, че Русия е използвала химическо оръжие за убиството на други дезертьори и двойни агенти - включително Александър Литвиненко, отровен с радиоактивен полоний в Лондон през 2006 г.

Путин би бил особено доволен западните политици да паднат в капана и да си играят на "От местопрестъплението" докато игнорират наличните доказателства за вината на Русия. Това е сред причините Кремъл да театралничи на заседанието на Организацията за забрана на химическите оръжия в Хага, призовавайки за заседание на Съвета за сигурност на ООН по случая "Скрипал" и искайки съвместно руско-британско разследване. Целта: да отклони вниманието от работата на организацията (която трябва да излезе със заключения за произхода на газа - б.р.).

Гражданите трябва да се запитат защо политици като Корбин са склонни да оправдават толкова лесно Путин. 

А тази война на думи идва точно когато във Великобритания се обсъждат последващи мерки.

Финансовите санкции са най-отгоре в списъка. Парламентарна комисия се занимава с възможностите за ограничаване на руската икономическа дейност във Великобритания, например чрез забрана на продажбата на руски облигации в Лондон. Вътрешната министърка Амбър Руд заяви, че подчинените й може да преразгледат някои от стотиците визи на руснаци, издадени по програма, позволяваща на всеки да заживее в Обединеното кралство, а впоследствие да получии и гражданство, ако инвестира 2 милиона лири в британски държавни облигации.

Би било трудно да бъдат прокарани каквито и да е финансови санкции, като се имат предвид печалбите на британските банки, адвокатски кантори, финансови съветници и всички останали, които се издържат от бизнеса с с богати руснаци. Освен това санкциите срещу близки до Путин олигарси изискват международна координация. Сега това е твърде трудно дори на ниво Европейски съюз, където прокремълски правителства като тези в Гърция и Унгария имат право на вето върху външнополитически решения. А "обърквания" като това около заключенията на лабораторията Портън Даун дават сериозни аргументи на защитниците на Путин.

Тереза Мей спечели важни дипломатически победи като търпеливо представи доказателствата, с които разполага, пред съюзниците си и доколкото бе възможно пред обществото. Първоначално солидарност изразиха Франция, Германия и САЩ. Последва масово експулсиране на предполагаеми руски шпиони от западните страни. Най-добрият начин натискът върху Путин да се продължи, е нападението в Солсбъри да бъде третирано като стратегическа заплаха, каквото е, а не като пореден епизод на "Закон и ред".

---

*Редакционният коментар е публикуван на сайта на "Уолстрийт джърнъл". Преводът е на Клуб Z.