През 1970-а чухме (и продължихме да слушаме многократно) албума с Иън Гилън, десетина години по-късно гледахме на видео и филма на Норман Джуисън от 1973-а с Тед Нийли като Христос и Карл Андерсън в ролята на Юда, а през 2011-а Исус Христос на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс вече беше толкова голяма звезда, че стигна дори до Музикалния театър „Стефан Македонски“. Едва ли някой наскоро се е надявал на нещо повече, но…

Доживяхме да гледаме на живо вносна продукция  на най-прочутия рокмюзикъл – няма и 50 години след премиерата му. При това в заглавната роля е лично звездата от филма и от няколко бродуейски версии на рокоперата „Исус Христос суперзвезда“ Тед Нийли. За 74-годишния актьор и певец височините вече не са толкова безпроблемни, както когато беше на годините на Исус. Но затова пък е добавил повече плътност в средния и ниския регистър (а за него те като че ли са по-важни, защото дори и по времето на физиологическия си разцвет писъците му не можеха да се сравняват с тези на Гилън).

Представлението, което се играе в София в три поредни вечери, не е бродуейски спектакъл, нито идва от Уест Енд. Този „Исус Христос Суперзвезда с Тед Нийли“ е италианска продукция отпреди 4 години, с италиански актьори-певци и италиански режисьор – Масимо Пипаро. Още за двайсетгодишнината от премиерата на филма искал да събере основните актьори в сценичен спектакъл, но успял доста по-късно.

Пред септември 2014-а в театър „Систина“ в Рим с голям успех били играни няколко представления с петдесет актьори, сред които освен Тед Нийли, са били Ивон Елиман (Мария Магдалена) и Бари Денън (Пилат Понтийски) – отново в ролите си от филма (но за разлика от Исус те пеят и в оригиналния албум от 1970-а заедно с Иън Гилън). По-късно шоуто се играе в разпродадени зали, включително и на прочутата „Арена ди Верона“ пред 12 хиляди души. Следва и турне, а след оттеглянето на Ивон Елиман и Бари Денън, Нийли продължава да пътува… чак до София.

Спектакълът в зала 1 на НДК започна 25 минути след обявения час, при почти пълна зала. Сцената бе изградена на три основни нива. На първото на въртяща се плаформа бе подредена 6-членна рокгрупа (две китари, два клавира, бас и барабани), второто бе широко стълбище (там се състоя Тайната вечеря), над което бе опънат голям екран, върху него се прожектираха различни кадри за фон – от римски развалини, като във филма, до снимки от последните терористични атентати в Лондон.

Вляво на двуетажна платформа над сцената бяха разположени струнен квартет и двама духачи – тромпетист и валдхорнист. В някои от най-богато оркестрираните арии като „Jesus Christ Superstar“ и „Gethsemane“ звученето беше като от доста по-голяма духова секция, но със съвременните технологии всичко е възможно. Поне от моето мяста, звукът беше качествен и добре балансиран.

Рокгрупата на сцената бе частично отделена от публиката и актьорите с пет колони, които с помощта на 3D мапинг също влизат в различни „роли“. Костюмите са подобни на тези от филма – Исус неизменно е с бяла роба, сподвижниците му се носят като хипита, а представителите на властта са в кожа – кафява за римския наместник Пилат Понтийски и неговите войници, черна за еврейските духовници, притеснени от нарастващата популярност на Исус.

Очаквах, че участието на 74-годишния вокалист в толкова предизвикателната физически роля ще има по-скоро носталгична или музейна стойност, но съм грешал. Настина, не всеки писък му се получава точно така, както го е замислил, но ариите му далеч не се състоят само от писъци, а като добавим опита, обогатяването на средния и ниския регистър с възрастта и съхранената емоция (въпреки 5-те хиляди спектакъла в тази роля) – плюсовете натежават.

И без да е в апогея на възможностите си, Тед Нийли си е Тед Нийли. В крайна сметка на живо, в този спектакъл и с тези музиканти и актьори, историята на Тим Райс и музиката на Андрю Лойд Уебър въздействат много по-силно и от най-добрия блурей с филма, пуснат на домашната видеосистема.

Исус Христос (Тед Нийли) и Мария Магдалена (Симона Дистефано).

А през последните дни и по света интересът около първия (и според мнозина най-добър мюзикъл на Лойд Уебър) изживява ренесанс. На 1 април Eн Би Си излъчи на живо „Исус Христос суперзвезда“ с Джон Леджънд в ролята на Спасителя и Алис Купър като цар Ирод. Тази версия ще излезе и на диск още този месец. Вече се мисли и за турне.

В началото за един от най-поставяните и успешни мюзикъли нещата не тръгват много добре. След като написват рокоперата, Уебър и Райс започват да търсят театър, който да я продуцира – и отвсякъде им отказват с думи като „Сигурно се шегувате – това е много лоша идея“, спомня си Уебър в наскоро издаден документален филм. В Англия първоначално няма особен интерес и дори албумът е забранен за кратко от Би Би Си като богохулствен.

Но в САЩ става голям хит. Там бързо се намира и продуцент – и следващата година „Исус Христос суперзвезда“ е на Бродуей, с рекорд за предварително продадени билети. Тогава започват и проблемите. Днес много християнски лидери нямат нищо против модерната версия на библейската история— някои я използват в уроците си, а през 1999 г. рокоперата дори бе играна във Ватикана.

Но в началото  на 70-те за мнозина показването на Христос като човек, подвластен на човешки изкушения и страхове звучала наистина богохулствено. Още повече пък идеята да се разказва за Христос през погледа на предателя Юда.

„Защо направо не го  нарекохте „Юда Искариотски суперзвезда?“, запитал саркастично един свещеник през 1971-ва в „Ню Йорк Таймс“.

Въпросът е основателен: главният – и по-интересният герой в „Исус Христос суперзвезда“ – наистина е Юда. Той прави значително по-голяма жертва от Исус – погубва душата си и се обрича на вечни мъки в името на това чрез смъртта си Исус да спаси човечеството (и след три дни да възкръсне). Неговите въпроси и песни движат действието. С неговата песен Heaven On Their Mind („Мислят само за рая“) започва историята и с пак неговата „Исус Христос суперзвезда“ завършва.

Не случайно обикновено изпълнителите на неговата роля са сред най-добрите певци в трупата. Така беше във филма на Норман Джуисън от 1973-та с Карл Андерсън (1945 – 2004) като Юда, така беше и в спектакъла в НДК, където в ролята на Юда бе единственият неиталианец – Ник Майа от Бразилия, който е най-новото име в състава (от тази година), но се справя отлично.

В спектакъла има и някои възпламеняващи изненади, които изправиха публиката на крака, но по-добре да ги ги изживеете сами, отколкото да ви ги разкажем.

"Площад Славейков"