Николай Владимирович Кобляков (41 г.) е руски дисидент, живеещ във Франция. Заклет противник на Владимир Путин, той оглавява базираната в Париж организация "Русия-свободи". На 29 юли той бе арестуван при пристигането си на летище София. Оказа се, че Русия иска чрез Интерпол неговото екстрадиране и Кобляков прекара 72 часа в ареста на Националната следствена служба. Софийският градски съд реши на 1 август да пусне дисидента срещу подписка. Срокът на мярката е до 40 дни в зависимост дали дотогава у нас ще дойде руското искане. След излизането си от ареста Николай Кобляков даде интервю единствено на Клуб Z.

- Г-н Кобляков, току-що излизате от българския арест. Как Ви се стори той?

- Ще си призная, че досега не съм бил в нито един арест - нито български, нито френски, нито дори руски, опазил ме Господ. Мисля си, че българският арест е напълно поносим - поне по това, което разказват за руските арести и затвори. Хората се стараят. Може би беше специално отношение към чужденец. Бях сам в килия за петима души. В четвъртък вечер дори ме нахраниха с диня. Казвам го предвид на това, че местните хора, т. е. надзирателите, открито подкрепят Владимир Путин. Те не се притесняват да ми казват: "Николай, какви ги приказваш? Путин е единственият, който може да победи Америка. Тук, в България, Америка направи много злини." И ми го казваха дори преди малко, преди пет минути, докато си стягах багажа, за да изляза от ареста.

Аз пък им отговорих, че трябва да са наясно, че на всекиго му свършва времето. Че Путин ни докара дотам да стреляме по украинците. Че това не трябва повече да се допуска. А те ми отговарят: "Да, всичко разбираме, но все пак..." Но макар да стоят на коренно противоположни позиции от моите, те се държаха с мен много дружелюбно. Когато ни извеждаха на разходка на шестия етаж, вървяха заедно с мене бавно, защото съм контузен, виждате, че се подпирам на патерица.

Разбира се, в килията имаше някакви хлебарки, там е задушно и мокро. Но, доколкото разбирам, това е напълно естествено състояние на една килия. Защото някога съм живял в интернат. После живях и в общежитието на Московския държавен университет (МГУ). И мога да кажа, че тази килия беше по-голяма от стаята в университетското общежитие, в която живеехме трима души. Там дори хлебарките бяха повече.

- Как Ви задържаха?

- Когато пристигнах в София, излязох от самолета и гледам на летището суперсистема, която никъде дотогава не бях виждал. Казват, че току-що я сложили. Човек сам си слагал паспорта, той се сканира и вратите сами се отварят. Както после ми обясни един чичко от служителите, трябвало е само да си покажа личната карта и да мина. А аз съвсем честно си сложих френския международен паспорт. Отвориха се едни врати, влязох вътре. Един екран показа моята физиономия, след това върху нея се появи един красив червен Х (забранителен знак - б.а.). Пак на екрана започна да се върти някаква синя сирена. Вратите зад мене се затвориха и се оказах зазидан в нещо като стъклена клетка.

Дойде едно възпитано младо момиче и ме помоли да дойда с нея до полицая. Изникна един часови. След 15 минути донесоха един лист хартия, който ми показаха и ми го представиха като искане от страна на Русия до Интерпол да бъда задържан. Казаха ми, че могат да ме задържат до 24 часа, до решението на съда.

- По какъв повод пристигнахте в България?

- Бях поканен във връзка с моя бизнес - строителство и управление на социални учреждения на възрастни хора, зависими от медицинска помощ. Това е алтернатива на старческите домове. Може да бъде наречено пансион за възрастни. Строим такива резиденции във Франция и току-що направихме първата в Източна Европа - в Рига, столицата на Латвия. Нашата дейност е социално предприемачество. Главната ни цел е не да печелим пари, а оказването на помощ.

Трябва да се знае, че 10 на сто от хората над 80-годишна възраст по света се нуждае от услуги, които ние предоставяме. В България броят им ще скочи двойно за следващите десет години. И ние разглеждаме България като една от страните, в които смятаме да построим такива резиденции. Тази работа ще свърши моята френска компания.

- Кой Ви покани?

- Една голяма българска компания. Засега не бих искал да съобщавам коя е тя.

- В какво Ви обвинява Русия?

- Засега и на мене не ми е съвсем ясно. Говорят за някакво престъпление, извършено в неизвестна държава. От постановлението на московския Басманен съд почти нищо не може да се разбере. Бил съм заграбил някакви права върху някакъв иск срещу някаква френска компания.

- Тази компания "Станкофранс" ли е?

- Точно така.

- Как ще коментирате публикацията на руския в. "Комерсант", че сте обвинени в съучастие в кражба на активи от руското външнотърговско обединене "Станкоимпорт" във Франция, чиято дъщерна компания е "Станкофранс"?

- Може би точно това е обвинението. Но при искането на Русия за екстрадирането ми не се споменава за никакви активи, а само за някакви искове.

- Защо казахте пред съда в София, че сте французин, а не руснак?

- Да, аз съм французин. Имам френски паспорт и съм започнал процедура за отказ от руско гражданство. Когато човек получава френски паспорт, той получава и един документ, в който е длъжен веднага да напише отказва ли се или не от другото си гражданство. Сега в Русия процедурата по отказа е доста сложна. И в посолството, в което започмнах процедурат, не бяха в течение на нещата, не можаха както трябва да ми обяснят какво да правя.

- Значи, не сте задължен да се откажете от руско гражданство...

- Не, това е мое желание.

- Защо се отказвате?

- Защото гражданството е устойчива правова връзка между човека и държавата. И смятам, че мога да бъда свързан устойчиво само с една страна. Защото все пак съществуват въпроси, в рамките на които страната се отъждествява изключително с правителството. И докато на власт е това правителство, което в момента управлява Русия, не искам да се чувствам обвързан юридически или чрез каквито и да било задължения с него.

- Докато съдът гледаше Вашата мярка за неотклонение, казахте, че това е изпит за независимостта на България. Издържа ли според Вас страната ни този изпит?

- Да, разбира се. Има една формална конвенция за предаването на издирвани лица. В началото към мен бе приложен методът на задържане. След това хората обсъждаха нещата. Сега виждам, че обсъждането върви в правилна посока. 

Това, че България в случая бе подложена на изпит за своята независимост, бе очевидно. Лусия все още смята България за свой сателит. И по тази причина това, което тя не посмя да предяви към Франция, се опита да извърши в България с пълната увереност, чце вашата страна ще й се подчини. Имам предвид заповедта за ареста ми.

- Сигурен ли сте, че Русия е била толкова уверена по отношение на България?

- Сигурен съм, като изхождам от информацията, с която разполагам в момента. Утре мога да получа друга информация и да престана да бъда сигурен. Но засега впечатлението ми е такова. Казах пред съда, че руснаците са знаели всичко за местонахождението ми през последните 3 години. И нито на адреса ми във Франция, нито при френските власти е пристигала информация, че срещу мен в Русия е започнало дело.

- Ще издържи ли според Вас още дълго време Путин на власт?

- Според моите оценки шансът Путин да си отиде в близките десет години е абсолютно 50 на 50. Шансовете са поделени абсолютно по равно, защото това може да се случи утре, вдругиден или след 10 години. Няма обаче обективни причини той да си отиде утре. 85 на сто от руснаците го подкрепят.

- Изглежда, ще прекарате един месец в България. Какви са плановете Ви тук за този период?

- Освен да чакам решаването на ключовия въпрос за моето екстрадиране, смятам да продължа да изучавам възможностите за инвестиции и строителство на мрежа от резиденции за възрастни хора. И искам на всяка цена да отида да вида връх Шипка. Моят прапрапрадядо по майчина линия - фамилията му е била Петряков, е загинал в боевете там.

- Какво ще кажете на българите?

- Макар още да познавам съвсем малко тази прекрасна страна, видях, че нейните хора са много добри и отзивчиви. Аз ги поздравявам за пътя, по който избраха да вървят и да се развиват, след като успяха да се измъкнат от зависимостта си от СССР. Много се надявам, че ще ви стигнат силите за това. Защото е много трудно да бъдеш независим, да слушаш сърцето си, да се доверяваш на своите закони, а не на мнението на едни много сърдити и мощни съседи и суперсили.