През тази седмица в парламента имаше изключително интересен дебат - за свободата на словото. Повод за него стана годишният доклад на СЕМ. Важността на този дебат се определя най-вече от това, че чухме какво мислят по темата родните политици. Досега изказванията бяха по-скоро откъслечни. Дори обичайната практика подобни дискусии да се използват само и единствено за партийна употреба на намалява стойността на проведения дебат.

Тезата на ГЕРБ, артикулирана от депутата Тома Биков, удивително много напомняше на тезата на ДПС, изказана няколко дни по-рано от Йордан Цонев.

Също като Цонев, Биков се усъмни в това доколко изследването на "Репортери без граници" може да бъде прието за неопровержима истина. Биков обаче обогати и доразви Цонев, като напомни, че според тази класация Словакия е на 26-о място, Малта на 37-о място, а в тези две държави бяха убити разследващи журалисти. Така герберът се аргументира защо 111-ото място на България е несправедливо.

От БСП бяха тези, които повдигнаха темата за свободата на словото, но това бе единственият им съществен принос. Впоследствие стана ясно защо според тях у нас няма достатъчно свобода на словото. Александър Симов обясни, че "има предавания, в които 5 души се надпреварват да защитават позиция, която е една и съща". Той не уточни какво има предвид. Но ако се направи връзка с предишни изказвания от средите на левицата, най-вероятно ставаше дума за предавания по БНТ, в които гостите се придържат само и единствено към европейската позиция. А евразийската гледна точка остава незасегната.

В залата прозвуча и призив към журналистите да кажат защо според тях у нас няма достатъчно свобода на словото. За съжаление не всички журналисти могат да говорят свободно по тази тема и това е една от основните причини за 111-ото ни място.

Първо, у нас има твърде малко медии, които са критични към настоящото правителство. Всеки български гражданин може да се убеди в това, ако си направи труда да проследи в рамките на няколко дни публикациите в медийното пространство. А призванието на медиите в режим на демокрация е да критикуват, иронизират и дори подиграват властта. Свобода на словото в режим на демокрация предполага по-скоро да се прекалява с критиките, отколкото да се прекалява с добрия тон.

Второ, у нас има твърде малко медии, които са достатъчно критични и към настоящата парламентарна опозиция. Защото опозицията у нас е по-скоро фасадна. По най-важната тема за България - задълбочаването на евроинтеграцията - ГЕРБ и БСП са в един лагер. В миналия мандат двете, заедно с ДПС и патриотите, "опраскаха" съдебната реформа. Така мониторингът върху съдебната ни система се отлага за неопределено време. А от там се отлага и влизането ни в Шенген, еврозоната и т.н. В този мандат премиерът Борисов отказа да изгони руски дипломати заради казуса "Скрипал". А Нинова го подкрепи горещо. Това съвпадение обаче се изтъква от твърде малко медии у нас.

Трето, у нас, за щастие, убити разследващи журналисти наистина няма. Това отваря обаче и един друг голям въпрос - доколко въобще у нас има истинска разследваща журналистика, която да прави нещо повече, от това да изпълнява една или друга поръчка.

Но по-важното е, че у нас съществува сериозен натиск срещу онези медии, които са достатъчно критични към властта и опозицията. Той върви най-вече чрез съдебната власт. Същата тази съдебна власт, която не успява да гарантира върховенство на закона по европейски стандарти. Същата тези съдебна власт, която и уравляващи, и опозиция отказват да реформират. Политиците няма как да избягат от собствената си отговорност за свободата на словото. Именно от тях зависи гарантирането на върховенството на закона, което би повишило и свободата на словото.

Това са накратко причините, поради които сме на 111-о място в класацията на "Репортери без граници". Остава само да разберем дали ще дойде ден, в който политиците ни ще спрат да се правят, че не ги знаят.