Граждани пиха символично кафе с майките на деца с увреждания, чийто палатков лагер вече седмици наред стои пред служебния вход на Народното събрание. Там, откъдето всеки ден депутатите влизат за работа - в градинката.

Въпреки следобедния дъжд, все пак хора дойдоха да подкрепят исканията на жените. Една от тях - Росица Букова, откровено заяви, че постоянният палатков протест не иска оставки. Иска само институциите да започнат да решават проблеми.

А едно от възможните и желани решения е приемането на Закон за личната помощ, който да позволи хората с увреждания, които не могат да се грижат за себе си самостоятелно, да имат право на личен асистент - според потребностите на всеки от нуждаещите се.

Според Букова съпротивата срещу приемане на такъв закон идва и от национално представителни организации. Идеята на приемане на закон е да засяга случаите на хора с увреждания, които водят до 80% инвалидност.

"Реално никой не иска пари. Никога не сме говорили за пари в този проектозакон, ние говорим за лична помощ, която ще се плаща", обясни майката.

Срещу приемането на Закон за личната грижа се обявиха представители на национално представените организации на хора с увреждания, които участват в Националния съвет по интеграция на хората с увреждания към МС, синдикати и работодатели. В становището им се посочва, че услугата "личен асистент" трябва да бъде записана в Закона за социалните услуги, подготвян от Министерство на труда и социалната политика. Въпросният законопроект пък - според обещанията на управляващите, трябваше да е факт още през 2016 г. До момента такъв не е внесен в Народното събрание.

Представители на неправителствени организации дори твърдят, че имало сигнали за "платени протести", но не дадоха никакви доказателства - защото проверявали въпросните сигнали, подадени незнайно откъде - тоест тази информация не бе споделена. 

 

Заради липсата на национален регистър на хората с увреждания проектозаконът е писан на базата на ТЕЛК решенията, с които разполага държавата в момента. "Когато има индивидуални социални оценки, които представят оценката за потребностите на хората, тогава самият закон ще се променя предвид бройката на хората и необходимостта им от лична помощ чрез личен асистент", коментира още жената.

Дъждът, а и обявеният час за кафе с майките в работно време, вероятно попречиха на граждани да се присъединят по-масово към символичния жест на подкрепа.

Букова каза още, че ако се заложат във въпросния закон всички хора с увреждания - това означава парите да са наистина много. "Няма регистър. Няма откъде да се тръгне и всъщност ние трябваше да тръгнем от най-нуждаещите се, които всъщност са хората с 80% ТЕЛК", посочи Букова. Става въпрос за около 70 хиляди човека.

Палатката пред входа на Народното събрание остава. За неопределено време.

Закон за личната помощ бе лансиран от омбудсмана Мая Манолова. Въпреки че има готов проект - нито един депутат или парламентарна група до момента не поема ангажимент да го превърне в реална законодателна инициатива.

 
Протестиращите майки на деца с увреждания са поискали и данни по Закона за достъп до информация с какви средства държавата финансира от бюджета и по оперативни програми Национално представителните организации на хората с увреждания.

"Искаме да се говори с цифри и факти, както и с конкретика, защото е много лесно да бъдем нападани и с някакви откъслечни опорки (опорни точки - б.р.) да ни замерят. Друго е вече без емоция вече да се погледне обективно и да се види дали тези национално представени НПО-та (неправителствени организации) какви средства получават и защо не искат внасянето на закона за личната помощ“, обясни една от тях - Ива Станкова.