Една новина от американския шоубизнес днес ме подсети за Наталия Поклонская – бившия главен прокурор на Крим, депутат от „Единна Русия“, генерал-майор с нежен аниме сексапил. Помните ли „Матилда“ – историята с филма, предизвикал възмущения, бурни протести, заплахи, палежи и взривове в Русия, още преди някой да го е гледал? „Матилда“ разказваше за любовната история между бъдещия руски император Николай II и полската балерина Матилда Ксешинска.

Това се оказа достатъчно Поклонская, жена с очевидни проблеми, да убеди няколко хиляди души, че „Матилда“ трябва да бъде спрян (забранен, унищожен), защото обижда дълбоко техните религиозни чувства. Да припомним, че през 2006 г. последният руски император бе обявен за светец (въпреки че много светци имат далеч по-сериозни грехове от кратка предбрачна връзка).

Ето и американската новина: нов тийн комедиен сериал на „Нетфликс“ бе посрещнат със силно неодобрение, обидни думи и препоръки за зрителски бойкот (никой още не го е гледал, видели са само трейлъра). Изглежда, за разлика от руските зрители, американските още не са се сетили, че могат да искат и направо забрана за филма (а защо не и съд за режисьора?). Премиерата на „възмутителния“ сериал „Insatiable“ („Ненаситна“) е в средата на август, но лошото чувство вече е налице.

Главната героиня Пати (в ролята Деби Райън) е подложена на тормоз и подигравки от съучениците си в гимназията, защото е с наднормено тегло (едно време биха я нарекли „дебела“). Обаче през лятната ваканция тя отслабва, „извайва“ фигура на супермодел и е ненаситна да си върне тъпкано на всички, които са я тормозили.

Възмутихте ли се вече? Няколко хиляди души са, защото не смятат, че излишните килограми могат да бъдат повод за подигравки. Правилно, но доколкото можем да съдим от трейлъра, сериалът няма да се подиграва с Пати, а с онези, което са се подигравали с нея (въпреки че така пък ще засегне техните чувства).

Има и уж по-сериозно възражение – сериалът внушавал, че хората с наднормено тегло могат да постигнат успех само ако отслабнат. Животът предлага доста примери, че това съвсем не винаги е така (нима да станеш президент е малък успех?). Но все пак, преди да се възмутим от внушенията на сериала, нека видим поне първия епизод. Хората казват, че не бива да съдим за книгата по корицата и за човек по дрехите, но още по-добър съвет е да не съдим за филм по трейлъра му.

 

 

В случая по-важното е друго – и в Америка вече има същият тип публика – хора (по пионерски) винаги готови да се възмутят, обидят, огорчат и да заклеймят книги, филми и спектакли, които нито са чели, нито са гледали.

Преди години у нас така се възмущаваха от „упадъчната“ масова западна култура, а днес – най-често от глобализма (който щял да ни отнеме българщинàта) и от опитите на евробюрократите да оковат широките ни балкански души в тесните си брюкселски членове и параграфи (и така да ни лишат от домашната ракия и шкембе-чорбата). А днес готовността да се обидим, наскърбим и скочим срещу всичко, което не съответства нашите разбирания, вече е глобално явление. Дали пък вината не е в глобализма?

"Площад Славейков"