Навършват се 10 години от откритото нападение на Русия срещу Грузия. Казвам "открито", защото хибридно Русия воюваше с Грузия от началото на 90-те г. Цхинвалският регион, който руските окупатори наричат Южна Осетия, бе окупиран от Русия през 1992 г., а през 1993 г., след 13-месечна хибридна война, бе окупирана Абхазия.

Окупацията на Цхинвалския регион (Южна Осетия) и Абхазия бе извършена по абсолютно същата схема, както и окупацията на Донбас през 2014 г. - с активно използване на руски "доброволци", сред които бе Шамил Басаев, командващ т. нар. "Гагрски фронт, със снабдяване на "доброволците" с всички видове въоръжения, а също така с използването на "отпускари", включително летящи със "Су-25" без отличителни знаци. Руският министър на отбраната Павел Грачов заяви по повод тези самолети, че Грузия сама пребоядисала своите самолети в руски цветове и бомбардирала позициите на собствените си войски в Сухуми.

Когато станах президент през 2004 г., започнах да изкоренявам корупцията и дори наредих закриването на огромния пазар на границата между Грузия и окупирания Цхинвалски регион (Южна Осетия), през който в Грузия влизаха огромни потоци контрабанда, включително наркотици и оръжие. Русия възприе това като покушение срещу най-святата си опора - корупцията - и изпрати в региона "доброволци", военна техника и "отпускари" от спецчастите, които започват да атакуват позициите на грузинските войски по пътищата, заобикалящи Цхинвалския регион (Южна Осетия).

Грузия поиска руските "миротворци" да бъдат заменени от международни умиротворителни сили и да бъде свикана международна конференция по въпроса, но Русия, както разбирате, рязко се възпротиви на това, като заяви, че няма алтернатива на Минските... - пфу! - на руските миротворци. На 24 ноември 2004 г. заявих, че Грузия е на ръба на война с Русия На 1 септември 2004 г. отрядът на руския "доброволец" Шамил Басаев взе за заложници деца в училище в Беслан и на Путин за известно време не му бе до Грузия. По-точно той започна терористична война срещу Грузия.

Проблемът на Русия е в това, че тя много често разчита на идиоти. За терористи тя също вербува идиоти. Един идиот взриви петролопровод - но не действащ, а изведен от експлоатация участък. На друг идиот поръчаха да взриви железопътна линия. Но край железопътната линия той видял полицейски патрул, изплашил се и изхвърлил бомбата. При това той заявил на покровителите си, че взривът е бил извършен, имало е много жертви, но грузинските власти уж криели това. Представете си учудването ми, когато Русия заяви, че у нас имало инцидент на железопътна линия с много жертви и че тя е готова да окаже помощ. След това прочистихме участъка край железопътната линия, за който говореше Русия, и намерихме изхвърлената от идиота-терорист бомба.

В началото на 2005 г. ние категорично поискахме от Русия да закрие военните бази в Ахалкалаки и Батуми в срок от една година. Руснаците заявиха, че за това ще са им необходими най-малко 3 години, но в крайна сметка под наш натиск отидоха по-малко от две години.

През 2006 г. освободихме от сепаратистите, подкрепяни от Русия, Горна Абхазия (Кодорската долина), пуснахме петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, заобикалящ Русия, парламентът на Грузия прие постановление за интегрирането на страната в НАТО, а НАТО през септември обяви началото на интензивен диалог с Грузия за присъединяването й към алианса. В края на септември нашите спецслужби разкриха нелегална шпионска и терористична мрежа, ръководена от сътрудници на руското ГРУ (Главно разузнавателно управление - б.р.), арестуваха 4-ма агенти на ГРУ и редица вербувани от тях грузински граждани, а също така поискаха да им бъде предаден още един агент на ГРУ, който се укри в сграда с дипломатически имунитет. Показахме на целия свят кадри от оперативни снимки, на които агенти на ГРУ преговарят с вербуваните граждани, срещат се с агентите и им предават пари.

В отговор Русия изпадна в истерия, започна да пищи за "разгула на бандитизма в Грузия" и че "се готвим за военни действия", отцепиха с ОМОН (отряди на милицията със специално предназначение - б.р.) грузинското посолство в Москва( започнаха репресии срещу грузински граждани, живеещи в Русия (в московските училища дори пращаха писма от московския отдел за образование директорите на училищата да предоставят списъците на учениците с грузински фамилии) и въведе икономическа блокада на Грузия.

През цялото това време, от 2004 г., се опитвах да убедя цивилизованите страни, че Русия играе разрушителна роля в постсъветското пространство, като окупира части от държави, влизали в състава на СССР, и настоявах за изтеглянето от окупираните грузински територии на руските миротворци. Западните лидери прекрасно разбираха за какво говоря, кимаха, изразяваха дълбока загриженост, но никакви сериозни действия не предприемаха. Нещо повече - еврокомисарката по външните отношения заяви в интервю за руския вестник "Комерсант", че "и двете страни носят отговорност за случващото се". Т.е. ние, ако съдим по нейното мнение, не трябваше да арестуваме, а да наградим руските терористи, организирали взривовете в Грузия, за да не ядосваме Путин? Путин прекрасно виждаше политическата импотентност на "световните лидери" и това само разпалваше апетита му.

Руски танк преминава покрай паметника на Сталин в родния му град Гори в Грузия.

Като разбра, че вече няма да може да държи Грузия закачена на традиционната кука на руския свят във вид на подкупване на елита, през 2006 г. Путин започна да се готви за нападение срещу Грузия. Първата му работа бе да построи военна база до Рокския тунел, свързващ Русия с Цхинвалския регион (Южна Осетия), за да контролира изцяло единствения канал за прехвърляне по него на военна техника от Русия.

Към лятото на 2008 г. Русия съсредоточи край границите с Грузия мощна 100-хилядна групировка от войски. По думите на самите руснаци към Грузия бяха прехвърлени всички боеспособни части и, ако по това време Русия бе нападната, да речем, от Естония, войските й безпрепятствено щяха да стигнат до Москва (вижте видеото, където руснаците сами говорят за това). И от юни 2008 г. руските окупационни сили в Цхинвалския регион (Южна Осетия) започнаха активни провокации срещу нашата армия. Те отвличаха наши военнослужещи, убиваха грузински полицаи на контролираната от нас територия, обстрелваха грузинските постове, включително с използване на артилерия и танкове, а руските самолети демонстративно прелитаха над зоната на допир на нашите сили със силите на окупационните войски. Животът на нашите военнослужещи винаги е бил за Грузия висша ценност, затова на армията бе заповядано винаги да отговаря твърдо на такива провокации, за да не смеят руските окупационни войски да извършват нови нападения срещу нас. Водехме политика "око за око", понеже руснаците от друго не разбират. Така унищожихме в Западна Грузия руски командоси, сред които няколко високопоставени офицери от руската армия.

Сутринта на 7 август обявих едностранно прекратяване на огъня, за да покажа на световната общност желанието ни да прекратим изострянето на конфликта. В отговор окупационните войски започнаха обстрели от тежки оръжия на грузинските села и нашите постове. Едновременно с това от Русия към Грузия през Рокския тунел масово тръгнаха "доброволци" с тежка техника и редовни части на руската армия. Още две седмици преди това повечето мирно население напусна Цхинвали, тъй като руснаците със сигурност знаеха, че скоро ще разпалят война.

Понякога ми казват, че уж съм се бил "поддал на провокации". Но вкарването на руската армия на територията на Грузия не е провокация, а пряка агресия! Обстрелването от руските окупационни сили на грузински села и позиции на грузинската армия не е провокация, а е пряка агресия! Грузинската армия наброяваше едва 12 000 души (още 2000 се намираха в Ирак), една от трите бригади се намираше на границата с окупираната Абхазия и, разбира се, шансове срещу 100-хилядна военна групировка с 200 самолета и много танкове нямахме. Но имахме прост избор - или позорно да се предадем, като дадем на Путин шанс спокойно да превземе страната ни, както после се случи с Крим, или, въпреки неравните сили, да фраснем по мутрата агресора, за да не изгубил самоуважението ни и да спечелим време, докато международната общност се събуди. За съжаление, и до днес се намират хора, включително сред проруските политици в Европа, които са готови да нарекат провокация съпротивата срещу агресора от жертвите на агресията.

Започнахме да удряме руските окупационни сили в самия Цхинвали, като смазвахме огневите точки, които нанасяха удари по грузинската армия и мирното население, нашите спецподразделения разгромиха щабната руска колона на 58-а руска армия, оглавявана от командващия тази армия (вижте във видеото минирепортаж за това, заснет от руски войник), а нашата артилерия удряше колоните на нахлулата руска армия. Руснаците в отговор осъществяваха масови бомбардировки на грузинската територия и вкарваха в Грузия все повече свои войски. За съжаление, силите бяха твърде неравни и ние загубихме, но при това запазихме главното - достойнството и самоуважението. Ние не се предадохме на милостта на доста по-силен враг, а с всички сили го удряхме.

Понякога ме питат какво бих направил по друг начин, ако бихме могли да се върнем в 2008 г. Вероятно следните две неща.

• Първо, предварително бих върнал от Ирак най-боеспособните ни подразделения.

• Второ, бих се опитал да викам още по-високо, за да осъзнае по-бързо световната общност нашественическата същност на Русия (не съм сигурен, че това би помогнало).

Варианта да не се отговаря на агресията и "да не се поддаваме на провокации", както стана в Крим, не съм разглеждал тогава и не бих разглеждал сега. Защото руснаците никога няма да спрат сами, ако тне бъдат ударени с все сила по лицето. Мисля, че украинците по-добре от всички други разбират какво имам предвид.

----------

* Авторът е бил президент на Грузия през 2004-2007 и 2008-2013 г. Точно при неговото управление руските войски нахлуват в страната му и Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост. Коментарът е публикуван в блога на Саакашвили в сайта на радио „Ехото на Москва“.