От Националния исторически музей в сряда се похвалиха с откриването на богато съкровище при редовни археологически разкопки в крепостта Калиакра.

Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. е намерено малко глинено гърне, в което има сериозно съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато. 

Находката е открита при археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата на Република България, община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). 

Откритото съкровище съдържа изключително ценни монети. От направения първоначален преглед археолозите стигат до извода, че то включва не само сребърни османски монети, а и много български.
Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) представляват около 60% от намерените пари. Основната част са от времето на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402) и малка част на неговия предшественик Мурад I (1362- 1389).

Всички скъпоценности са били укрити в края на XIV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е описано в хроника от това време. В нея се казва, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.

През 1401 г. добруджанските татари били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е един от техните военноначалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище.

Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарен, предполагат археолозите. В същата сграда, при проучванията през 2014 – 2017 г. са били намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм (1389 -1402). 

Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в. В един от гробовете, през 2014 г. бяха намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините назад, през които полуострова е проучван, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, но в малката каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити. 

Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова (на снимката). В него участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от НБУ и Шуменски университет.