Често ще чуете въпроса - "как така една страна с БНП на Италия, със 150 млн. население, може да оказва толкова драматично силно въздействие върху (Централна и Източна - и не само) Европа, Сирия, Балканите и т.н.?" Отговорът е ясен - Русия функционира приоритетно "геополитически". Италия с 60 милионното си население е принудена да разходва своя БНП за стратегически обществени, социални и други цели, поради което е твърде умерена военна и "геополитическа" сила. Русия - т.е. Кремъл - винаги си е позволявала да изразходва своя БНП преимуществено за "геополитически" цели, независимо от това какво въздействие има това върху обикновения руски гражданин, неговите интереси и стандарт на живот.

Когато България беше открито сателит на СССР, между 6 и 10 на сто от нашия БНП отиваше за военни цели. Оттук си направете извода колко е разходвала имперската метрополия, за да поддържа съперничеството с мощната Америка през Студената война. Такива са приоритетите и на днешна Русия, която се управлява от човек, за когото крахът на СССР е "най-голямата геополитическа трагедия на 20 век". И ако тази трагедия се е случила, днес Русия трябва да направи възможното, за да я компенсира - доколкото може. Затова Русия живее "геополитически" - през 2008 г. в Грузия, през 2014 - в Украйна, а през последното десетилетие - все по-активно навсякъде другаде в Европа, и особено в източната й част и на Балканите се харчат големи  "геополитически" пари, за да се разваля стореното от ЕС и народите на бившия Източен блок и да се поддържа мита за "катастрофата" на Източна Европа в ЕС. Всичко е както си го знаем от старите времена, с едно важно изключение: Подкопавайки легитимността на европейския избор на бившите си сателити в Източна Европа, Кремъл не може да им предложи никаква алтернатива - нито социална, нито икономическа, нито "геополитическа".

Затова се работи "на парче" - и където хване дикиш. А в България дикиш най-лесно хваща, защото за три десетилетия след 1989 г. ние не успяхме да развием алтернативен елит, който да изпълни държавотворната си функция. Затова функционираме в тясна зависимост от стари връзки, стари зависимости и произтичащите от тях частни и полу-публични интереси. Затова за 20 години не можем да придвижим алтернативни енергийни стратегии (или даже газови конектори), съхранили сме напълно едностранната си енергийна зависимост, не можем да си купим ново оръжие, да реформираме институциите си по начин, достоен за европейска страна. Тази статия е за Северен поток-2 и за отношенията на Русия и Германия, но в нейния контекст ние безпогрешно можем да определим и собственото си място в голямата "геополитическа" игра. "Геополитика" в съвременния свят съществува само там, където не работи икономиката", казва авторът на статията Юлия Латинина.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията