Не познавам човек, който обича, или поне приема без вътрешна съпротива да ходи по учреждения. И вече имам напълно завършена теория защо. Ходенето по инстанции означава – ни повече, ни по-малко, сблъсък – фронтален, с българския чиновник. А този субект има няколко явно отличителни белега.

Първо. Българският чиновник е дълбоко невъзпитан. Да, той знае, че трябва да се обърне с „господине“ или „госпожо“ към клиента, който всъщност му е работодател. Но изобщо не се замисля дали е редно, докато го обслужва, да обсъжда на висок глас с колежката си недостатъците на началника или особеностите на съпруга си. Дали клиентът-работодател трябва да слуша кой какво на кого е казал и дали е бил прав. „Обслужваният“ през цялото време има чувството, че чиновникът гледа на него като на нещо третостепенно, което всъщност му пречи да се отдаде на сериозен размисъл за нещата, които наистина го вълнуват.

Второ. Българският чиновник те гледа осъдително, с тежко презрение, ако случайно не си уцелил необходимата графа или си пропуснал датата. Недай Боже да не знаеш какво точно трябва да попълниш. Тогава презрението се превръща в отвращение от тъпотата ти, което той изобщо не се опитва да прикрие. И едва ли си дава сметка, че ти може да си атомен физик и той да е много по-тежко некомпетентен в ТВОЯТА работа.

Трето. Българският чиновник е некомпетентен. И прикрива некомпетентността си с нетърпящи възражения изисквания. Разговор с чиновника в данъчната служба на община „Оборище“.

- Искам данъчна оценка на апартамента си, ето заявление и нотариален акт на мое име.

 - Нотариалният ви акт е за недовършен апартамент. Трябва ви някакъв документ за завършване.

 - Ами вие в общината би трябвало да имате това, което някога се наричаше Акт 16. Апартаментът е обитаем от 10 години и аз плащам данък за него.

 - Нищо нямаме, донесете го. А, вие сте вдовица. Трябва ви удостоверение за наследници.

 - Ама защо, аз съм собственик, а всеки собственик има право да получи данъчна оценка.

 - Трябва ви и толкоз. Донесете го.

 - Ама съпругът ми е починал преди 8 години.

 - Трябва ви удостоверение за наследници!

Нищо от тези неща всъщност не трябва. Да, удостоверение за наследници се изисква, ако апартаментът ви е наследство, за да го докажете. Но чиновникът просто не е прочел инструкциите докрая. Или не ги е запомнил.

Четвърто. Българският чиновник не те бръсне за слива. Отивам да си вадя стикер за паркиране в зелена зона по местоживеене. (Ура! Най-накрая място за паркиране). Чинно предавам всички документи – нотариален акт, лична карта с адресна регистрация, свидетелство за правоспособност, талон на колата.

 - Колата е на лизинг, трябва да донесете договора.

 - Ама в талона пише, че е на лизинг, защо ви е договора?

 - Трябва договора, за да видим условията. (Това дотук е към горната точка).

В този момент в средата на залата, в която има десетина бюра, десетина чиновници и десетина клиенти, се изправя жена със зелено феерично наметало и изкрещява: „Спрете работата с клиентите!“ (Апропо, като подточка – българският чиновник никога не е облечен подходящо – или прилича на келнерката от съседната кръчма, или на баба ми в най-лошите й дни.) Чиновниците замръзват, клиентите – също.

„Слушайте внимателно! Този човек – посоченият се свива на стола – ползва колата на името на жена си. Трябва да покаже предбрачен или следбрачен договор....“

Две минути цялата зала слуша инструкциите, заради които са застопорирани времето на клиентите и видимо, мозъците на чиновниците. Което води към...

Пета точка. Българският чиновник през цялото време се стреми да ти покаже колко е зает и колко ти му пречиш. Той разлиства папка с документи, сумтейки тежко, докато ти покорно чакаш пред него, защото са извикали номерчето ти по уредбата. (На него е написано, че ще чакаш 18 минути, ти си чакал 40).

Оставя папката настрана, поглежда те укоризнено и със задгробен глас отронва: "Кажете". Или по-мъчителното: „Какво ще обичате?“

Ами никога няма да обичам българския чиновник. С нетърпение чакам Томислав Дончев и Бойко Борисов да въведат онова електронно правителство – дето вече 10 години го чакам (защото съм песимист, иначе са повече). И цяла армия български чиновници да останат безработни.

ПП: От този мрачен опус може да има изключения. Бих се запознала с всеки от тях поотделно.