Омръзна ми да се упражняват на гърба на това момиче... Честно.

Знаем и какво ще последва, гледали сме го вече „мача”: малко мотористи, малко преки включвания по телевизиите, където някоя репортерка – ако й провърви, може би бъдещата Деница Гаджева - с треперещ от вълнение глас ще прави репортажа на живота си... Още някой и друг процент нагоре за Сидеров, Джамбазки и присъдружните им лица и прочее консерватори (простете за думата).

Смятам, че проблемът е другаде. Не е в циганската махала на Русе, не е и в крайбрежната алея (разбира се, в конкретния случай е там). А е вътре в сърцата ни и това, което най-общо маркираме като душа на всеки един от нас.

Израз на отчайваща, безпросветна, да не кажа животозастрашаваща слепота е да не намираш връзка между посоката, в която тикат обществото, или ако предпочитате – в която тикат всичко, и това, което имаме като резултат.

Ама, не  - дайте да си правим каквото ни скимне, да откриваме нови и нови извращения, които да превръщаме в норма и да се правим, че не съществува връзка между това, което чиним и това, което ни сполита. „Ами, това, което става, просто си става.”

Преди примерно 200 или 300 години, когато човекът общо взето би се срамувал само да изслуша за 90% от нашите (и моите включително) геройства днес, просто пък хей така не е ставало... И толкоз – жива случайност. Или, в интерес на истината - ставало е, но в някакви микроскопични размери, при това дълбоко крити и затъмнени.

Ще ви кажа защо драпаме със зъби и нокти и пищим истерично, да не признаем, че това, че сме такива е директен причинител на това, което ни сполетява – защото така е лесно. Ами, ок – нека няма връзка, щом така смятате... Ще си обясняваме трагедиите, както Борисов управлява държавата - на парче и "на пожар", мач за мач.

Тъжно е и че само като стане нещо много, много лошо, освен обичайните гласове „смърт!” „линч!” „на сапун” или един още по-смешен: „образованието ще оправи всичко”, само тогава започват да се прокрадват и някакви мнения, че така чисто и просто повече не може. А в скоба - образованието нищо няма да оправи, поради простата причина, че някои от злодеите, заради които сме на този хал, са отлично образовани. Други неща им липсват.

Само като се обърне каруцата ужасяващо в някой град или паланка, започва разговорът за морал, за християнски ценности и прочее. И жалко, че често не е никакъв разговор, а чисто махленски спор. Но казвам християнски с ясното съзнание, че това не са „общочовешки” ценности. "Общочовешки" е дума-мюре, замитане, перфиден начин пак да се измъкнеш от отговорностите... Да разкараш това, което не ти уйдисва.

Сред християнските ценности, за пример, има да не си чревоугодник – сред "общочовешките” няма такова нещо. Сред християнските ценности има да не си промискуитетен и лицемер – според общочовешките не пречи. Но както и да е.

Тъжно ми става, когато прочетох тия дни някакъв коментар:

"Ей, вие сте най-надменните хора, православните, като само вие си мислите, че се спасявате, само вие сте за Рая" и пр.

Ами жалко за нас, ако сме надменни. Много жалко!

Но мисля, че в общия случай не става дума за надменност – просто за информиране. А това, че на отличен книжовен китайски обясняваш нещо на финландец, който нито желае, нито може да те разбере, е друг разговор. Всички сме така за едно или друго...

Но как да кажеш на нещо, че е друго, като то е именно такова. Говоря пак за делата ни и причинно-следствената връзка.

Все едно да идва капитанът на кораба и да ти вика: "Скачай, бе човек - аз ще те прекарам на отсрещния бряг... Как ли? Сигурно, безопасно, без да се удавиш - ето има и други пътници за там, поне тях послушай". А ти да викаш:

„Кой бе, ти ли ще ми кажеш? Аз си знам най-добре. Я се виж каква ти е неподстригана брадата и каква ти е омазана капата!”

Ето такива сме станали. И въобще не визирам нашата мила, топяща се страна, а и нашия свят – защото случки като тази в Русе има и в натовските държави, и... прашчайте друзья - ама и в Русия.

Има една история, която много си обичам. Придошли води към селото, наводнение за страх – ще издави де що мърда! А попът се покатерил и се държи за кръста на камбанарията – най-нависоко и вика "Гопод ще помогне". Минали едни селяни с една лодка, казват:

„Дедо попе, скачай”. А той: „Нищо, чедо, Той Бог ще си промисли.”

Минала втора лодка – идвай, попе, че водите прииждат, няма да става по-добре... "Абе, Господ си знае работата - мерси, чада". Така отминала и третата лодка, а водите почнали да стигат на попа до устата. И го ударил на гореща молитва:

"Господ, Господи – какво става?! Толкова години ти служа честно и почтено, сега ще вземеш да ме удавиш ли тука на тая камбанария?!"

И се чул глас: "Е, три лодки ти пратих – колко искаш?!"

Та, така... Наистина не знам какво трябва да стане, за да се осъзнаем, освестим, осеферим. Колко лодки трябва да минат и колко пъти водата да ни стигне до гушата. Цигани ли, българи ли, мюсюлмани ли? Не, всички сме в разруха, тежко болни. Йоан Матев циганин ли е? Тези зверове, които вадят сгъваеми палки, ножове и пистолети по кръстовищата за едно бибиткане с клаксон – цигани ли са всичките?

Отгледахме красиви еднотипни аполоновци, които дефилират навън с релефните си мускули и идеално поддържани бради - да са ни живи и здрави. Но ако имахме духовен взор като някогашните ни предшественици – каква ли щеше да е гледката? Дали не сме безрадостна морална леш. Разпилени кости по поле - като онези от видението на един пророк Йезекиил.

Дано дойде някакъв дух да ни "слепи" пó навреме, защото съвсем ще се разпаднем.