Бурите в Италия през последния месец, отнели живота на десетки хора и по-специално наводненията във Венеция, накараха мнозина да се запитат какво могат да причинят климатичните промени с населените места, смятани за "перли" на световното наследство. Според британско-германско изследване 47 от 49-те обекта, разположени на средиземноморските брегове и включени в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО, няма да съществуват до края на века заради покачване на нивото на водата или заради ерозия, пише в. "Фигаро", цитиран от БТА.


Преди седмица във Венеция беше регистрирано рекордно за последното десетилетие покачване на нивото на водата. Така наречената "висока вода" достигна 156 сантиметра и историческият център на града бе наводнен. Това бе шестият случай за последните 70 години, при който покачването на нивото на водата във Венеция превишаваше 1,50 метра.
Изследователите от университетите Кил в Германия и Саутхамптън във Великобритания предупреждават, че в бъдеще не само Венеция ще бъде застрашена от катастрофално покачване на нивото на водата. Сериозно са заплашени и 47 от 49-те обекта в списъка на ЮНЕСКО, разположени на средиземноморските брегове. Според учените рискът тегне над Акра, Алжир, Арл или Библос. След 100 години тези легендарни защитени обекти може да съществуват само в историческите книги, предупреждават специалистите. Това бедствие до голяма степен е свързано с неумолимото покачване на водите, причинено от затоплянето на планетата. До 2100 г. наводненията ще са се увеличили почти наполовина, а ерозията с 13 процента - данни, пораждащи безпокойство.
Според най-лошия сценарий от 49-те обекта в списъка на ЮНЕСКО, за 100 години 37 могат да бъдат отнесени от морето. Сред тях са и "италианската перла" Венеция и нейната лагуна, бляскавият град Ферара или прочутата патриархална базилика Акуилеа.
Крайбрежната ерозия, която също е свързана с покачването на водите, застрашава 42 обекта, тоест почти всички от списъка. В Каталуния античният град Тарако или пък "древногръцкото съкровище" Ефес в Турция са особено изложени на риск. Общо 16 европейски страни са засегнати от феномена.
Констатацията е още по-сериозна, предвид факта че 93 процента от обектите, за които учените твърдят, че ще свършат под водата, и 91 процента от онези, които са разяждани от крайбрежната ерозия, вече са в опасност. Ето защо учените искат да бият тревога и дори предлагат някои решения на проблема. Едно от предложените решения звучи доста полемично - преместване на някои монументи. Според учените християнските постройки в Равена или катедралата Свети Яков в Шибеник биха могли, без много трудности, да бъдат преместени. Като доказателство учените привеждат съдбата на кулата Клавел във Великобритания, която е била построена през 19-и век и после препостроена наново на 25 метра по-навътре от брега.
По-амбициозни решения са например строителните проекти за контролиране на нивото на водата. Във Венеция гигантски мобилни диги ще контролират водното ниво в лагуната. Проектът датира от 30 години и сега се реализира. Цената му е около 5 милиарда евро.