Идва времето на поредните избори и на поредните надежди за мъдрост и прозрение у лидерите и избирателите вдясно. Шансовете за повече от същото не трябва да се подценяват, но и възможностите за различно поведение са не по-малки.

Преди всичко да започна с личните уговорки - не съм член на партия, нямам претенции за нищо, нямам предпочитания към нито един кандидат - изразеното по-долу е просто добронамерена препоръка.

Да започнем с очевадното - никой вдясно няма безспорен авторитет и не е в положение да определя сам пътя напред. Веднъж, защото всички са съгрешили, и то достатъчно много и често. Втори път, защото нито една от тези партии не е самодостатъчна освен като политически маргинал. Миналото е славно, но не струва много при избора на правилните решения днес.

Договарянията в партийни формати между ръководствата неминуемо изпитват гравитацията на тежката близка история и ще доведат до същите резултати. Има толкова много междуличностни наслоявания, недоверие, че дори и малките спънки се превръщат в извънмащабни бариери. Дори и при добро желание на лидерите то пак последователите и избирателите няма да разпознаят като свое послание "отгоре".

Логиката, че накрая десният избирател поради липса на алтернатива ще гласува дисциплинирано, без значение от процедури и личности, доказано не работи.

Да погледнем фактите - социологическите агенции дават между 8 и 10 процента потенциален електорат на дясно и десноцентристки избиратели от всякакъв спектър извън ГЕРБ. Ако погледнем какво дават дори на най-големите партии вдясно, става ясно, че те трудно могат да мобилизират по-широка от обичайната си твърда подкрепа. А това е далеч от минималната достатъчност за възстановяване на потенциал за въздействие върху политиката. 

Един от уроците, който участието на Реформаторския блок произведе, бе, че няма как с малко депутати да реализираш голяма политика, да не говорим за реформи. 

Тази цифра - десет процента - остава нереалистичен мираж, тъй като значителна част от избирателите отдавна са преминали в режим на вътрешна емиграция, като са изключили каналите за връзки с партийни послания. Те доброволно са се самомаргинализирали и за да се възстанови доверие и свързаност с тях, трябват откритост и нови подходи, а не да ги бомбардират с класическите партийни мантри. Трябва да се излезе от традиционните предизборни щампи - моят десен кандидат е по-добър от твоя, и от постоянните крамоли.

Колкото и да критикувате Патриотичния фронт - националистите у нас постигнаха някаква форма на взаимодействие, дясното не успя. Разбира се, не е сигурно, че подобно фалшиво единение струва много, но поне ражда умение да се ориентираме по значимото и важното.

Въпреки че ориентир са европейските избори, малцина се съмняват, че ще имаме и извънредни парламентарни избори. С други думи, едва ли може да се експериментира с утешението, че това са само евроизбори.

Шансът десните избиратели отново да се окажат непредставени в следващия европейски и български парламент никак не е малък, но това е по-малкият проблем. Този минимализъм убива дясното, защото го лишава от възможността да може да формира дневния ред на обществото, да лидира и определя бъдещето на нацията.

Ако оставим партиите да се договарят за общи кандидатури във или извън коалиции, съдейки по близкото минало, вероятността от неразбирателство е значителна. Затова едно от възможните и достъпни решения са предварителните избори, които първо ще определят зоната на потенциална електорална самоидентификация вдясно, както и да реализират първични дебати за посоката - вътре в рамките на съмишленици, без предварителни условия. Така не само в процеса на кампанията за предварителните избори ще се катализира енергията на солидарността и заедността, и то върху важни и предметни теми за европеизма и бъдещето на ЕС, които отсъстват във всекидневието ни, но съпричастността може да генерира доверие към кандидатите, като им гарантира подкрепа и на самите евроизбори. 

Разбирам, че в рамките на "Да, България" има вече извършена подготовка за подобни вътрешни избори. Не вярвам да съществуват особени пречки за разширяване на обхвата както с повече кандидати, така и с предварителната регистрация и гласуването. Освен всичко друго ще се демонстрират възможностите на електронното гласуване във време, в което институции съзнателно не изпълняват законите за неговото въвеждане.

Предварителната регистрация е важна част, за да могат освен партийните членове и твърдите ядра да се приобщят и гражданските квоти и всеки, който смята, че балансите в обществото и в политиката са нарушени. Да не забравяме, че огромна част от този "десен" електорат беше загубен през годините и проблемите на индетификацията на новите избиратели не са решени. 

Още веднъж - тези евроизбори не са обикновени. Мобилизацията на Путиновата кохорта - сред националисти, радикали, евроскептици, включително мащабите на финансиране, основно през руски и свързан с Русия местен бизнес, е на безпрецедентно равнище. Поставената задача е в следващия Европарламент една трета от депутатите да бъдат симпатизанти на Кремъл.

След регистрация за участие, която става по електронен път, идва етапът на издигане на кандидати. Няма никаква причина да се поставят ограничителни условия за регистрация, но си мисля, че е добре да има графи, които да дават възможност за посочване на партийна принадлежност, гражданска квота или друго сдружение. 

Издигането на кандидатите може да е от партия или гражданско сдружение, но за да не се претовари списъкът с национални кандидати (защото евроизборите са такива), трябва да се въведе "отсичаща" граница от примерно 5000 души за независим кандидат (цифрата е условна). Подписките за подкрепа също могат да бъдат електронни.

След което се съставя национална листа на кандидати, която е предмет на предварителните избори.

Има доста технически подробности, които могат да се изчистят в рамките на добронамерена дискусия, и целта на този призив не е да опиша в подробности процедурата, а посоката.

На пръв поглед може да изглежда, че предварителни избори поставят традиционните партии в неблагоприятно положение, тъй като изваждат от тяхното поле на изключителност правото да посочват за кого да гласува десният избирател.

Но времената са други. Партийно определени кандидати не могат да стигнат до по-широк кръг от потенциални избиратели. Без да участват в предварителни избори, те трудно ще бъдат припознати като общи десни кандидатури.

Освен това крайно време е да се даде възможност за открита политическа конкуренция, а не предимство на кандидати, които познават по-добре вътрешнопартийните механизми, където съсредоточават усилията си, но колчем излязат на пазара на националната политика в чужда, често враждебна среда, губят състезанието за умовете и сърцата. Трябват ни хора, които умеят да се борят, които са независими бойци, които владеят изкуството на убеждението, на дебатите, които не само имат визия за бъдещето, но и умеят да откроят алтернативата на днешния крен към популизъм и национален егоизъм, като в същото време знаят да бранят своите ценности - демокрацията, човешките права и свободи.

Това е според мен пътят на единодействието и базисната солидарност в дясното пространство.

Силните кандидати ще се откроят сами и в процеса на предварителните избори, ще генерират тяга, която ще им бъде необходима, за да ги изведе в по-висока орбита на реалните избори през следващата година.