Българският евродепутат Андрей Новаков бе сред участниците в преговорите за бюджета на ЕС през 2019 г. Законовият срок изтече без да бъде постигнато споразумение и затова сега Еврокомисията трябва много бързо да представи нов проектобюджет. Клуб Z потърси за мнение Андрей Новаков.

 

- Г-н Новаков, само парите за бежанците в Турция и за научни изследвания ли бяха причина да не се стигне до съгласие за бюджета?

- Три са причините за първи път през последните десет години да не стигнем до решение в законово установения срок.

Първо, за Турция Съветът на ЕС настояваше 2 милиарда евро от общо 3 милиарда да излязат от европейския бюджет. А Европарламентът искаше  оттам да дойде 1 милиард.

Втората причина бяха неизползваните средства от програмата за наука и иновации „Хоризонт 2020“ - около 400 милиона евро. Спорът беше дали те да се върнат в националните бюджети или да се използват и през следващата година за същата цел.

На трето място бе предложеното от Съвета орязване на бюджета за програмата „Еразъм+“ с около 100 милиона евро. С това имам персонални проблеми и не мога да се съглася.

Така приключи цикълът, който в петък дискусиите бяха около 14 часа, в понеделник – 10. През уикенда също имаше срещи. И така се стигна до ситуация, в която нямаме решение. И тук сме изправени пред две опции. Разработихме с колегите късно в понеделник сценариите.

Едната опция е Еврокомисията да излезе с ново предложение за годишен бюджет, който да разгледаме през следващите две седмици и да гласуваме на сесията на Европарламента между 8 и 12 декември.

Другата възможност е да се изпълнява 1/12 от настоящия бюджет в следващия. Такова нещо не се е случвало от 70-те г.

Въпреки тези големи различия – все пак говорим за разлика от 1,5 милиарда евро, по които не можахме да намерим допирни точки надявам се новото предложение на Еврокомисията, която тя вече подготвя, да бъде по-балансирано и да можем колкото се може по-скоро да постигнем съгласие.

- Какви бяха аргументите на австрийското председателство и на Съвета за бежанците в Турция? Защо те не приеха идеята на Европарламента средствата от европейския бюджет в тази сфера да бъдат намалени?

- За мен така и не стана ясно докрай защо бе подложен на толкова дебати този, трябва да признаем, толкова важен  инструмент, осигуряващ голяма част от спокойствието на гражданите на ЕС. Той като бе на фона на предложението за най-големия досега в историята бюджет на ЕС – става дума за 165 милиарда евро. Такъв принос към този инструмент не беше с тежест, която би могла да навреди на бюджета. Още повече, имаме инструмент за гъвкавост, който не сме използвали, но можеше да използваме, без да се налага да има свежо финансиране от страните членки.

Въпреки това Съветът бе абсолютно непреклонен. От петък до понеделник през нощта той не направи и крачка назад. Имаше предложения, по които имахме напредък, като например за неизползваните средства. Имаше идея символично да използваме 1 евро от тях само за да покажем, че  е възможен и този механизъм – неизползваните средства да се използват повторно.

Но по отношение на Турция нямаше абсолютно никаква диалогичност. И то дотолкова, че по едно време делегацията на Европарламента напусна преговорите. Знам, че такава е била и позицията на повечето големи държави.

Мисля, че Турция беше главният препъни камък, който наклони везните. Мисля, че щяхме да се разберем по другите спорни теми.

- А позицията на България по въпроса за Турция каква е била?

- Трудно ми е да говоря от името на финансовото министерство, тъй като това бе консолидирана позиция на Съвета като цяло. Аз се радвам, че през нощта в понеделник на масата имаше българи и от постоянното представителство в ЕС, и от финансовото министерство, с които да говорим, за да потърсим решение. За съжаление обаче се оказа, че това е прекалено голяма крачка, която Съветът трябва да направи.

По-интересното е, че ни предстои процедура, в каквато не сме влизали скоро. А тя е работата, която свършихме през последната половин година, за да се стигне дотук, трябва да бъде свършена наново в следващите две седмици.

- Какво означава специално за България случващото се по кохезионната политика, развитието на селските региони, изобщо за болните за страната ни места?

- Опасност за България няма дотолкова, доколкото имаме гаранция, че европейският бюджет ще се изпълнява. Това е гарантирано от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В него се казва, че дори да няма никакво решение, всеки месец ще се изпълнява 1/12 от стария бюджет, в който и в момента са заложени пари и за финансиране на селските региони, и за фермерите, за наука, за студенти. Но като си давам сметка какъв риск поемам, като го казвам, смятам, че ще се стигне до решение още през декември.

- Казахте, че имате персонално противоречие по въпроса за орязването на бюджета за „Еразъм+“. Бихте ли уточнили какво е то?

- Не бих могъл да приема решение, с което орязваме парите за студентска мобилност и стипендии за студентите, и то с над 100 милиона евро. Това ли е програмата, която най-много тежи на ЕС? Тя ли е първата, от която ще отрежем?

Освен това, имам и друг приоритет. Той е финансирането на агенциите, които отговарят за охраната на външните граници. Те трябва да получат достатъчно финансиране, което да обезпечи сигурността, безопасността, включително българските граждани. Защото живеем до една от външните граници на ЕС.