„Дайте ни чист въздух!”

През 2018-а се навършват 31 години от русенските протести за чист въздух на майките с колички. Предлагаме ви спомените на д-р Веселина Антонова, която наскоро откри и изложба със снимки от събитията преди три десетилетия.

На 28 септември 1987 г. в 14 часа в центъра на Русе, най-големия крайдунавски български град, е пълно с офицери от Окръжното управление на МВР. Случайни минувачи няма. Само за няколко минути пред смаяните погледи на офицерите и наблюдаващите през тъмните прозорци на кабинетите си местни комунистически ръководители към безмълвната бетонна сграда бавно, много бавно вървят уплашени, отчаяни, обречени хора. Те носят плакати: „Русе обречен град ли е?”, „Живот за децата на Русе!”, „Мирна демонстрация за въздух!”, „Дайте ни чист въздух!”, „Искаме здраво поколение”, „Хлор - не!”, „Спрете кошмара, който отравя дните и нощите ни!”

Кислородът на промяната

За първи път недоволни граждани излизат на открит протест и дават публичен израз на неодобрението си към управляващите. Действията на участниците са подчинени на общата им воля да спасят своя град от хлорните обгазявания от химическите заводи „Верахим“ в Гюргево. Те категорично изразяват недоволството си от неспособността на държавната власт да ги защити от трансграничния екологичен проблем.

Дългогодишното управление на БКП е изчерпало механизмите да решава външнополитическите и вътрешноикономическите проблеми на държавата. Тоталният партиен монопол поражда несъгласие и емоционална и реална потребност от критика на съществуващата действителност. Тайните служби констатират, че около 20-30 хиляди българи се отнасят враждебно към властта, но се страхуват открито да изразят недоволството си. Противопоставянето започна, когато обществото бе засегнато в най-дълбоките естествени човешки права - правото на чист въздух.

Първите обгазявания на атмосферния въздух на Русе, регистрирани от Регионалната инспекция по опазване на природната среда (РИОПС), са през януари 1982 г. Инсталирани са два прибора, доставени от Унгария, които регистрират 104 пъти наличие над пределно допустимите концентрации (ПДК) на хлороводород в атмосферния въздух. Обгазяванията зачестяват и през 1986 г. те са 128 пъти, т.е. през ден! Темата за медиите е табу, което допълнително създава усещането за обреченост и безпомощност. А тревогата на местното население е обяснима - всички добре си спомнят опустошителното земетресение през 1977 г. от планинския масив Вранча, известна активна сеизмична зона, където периодично се регистрират земетресения.

Движението за самозащита на Русе

Организатори на първите несанкционирани протести срещу тоталитарната власт са паркостроители от общинска фирма „Паркстрой“-Русе. Те изграждат и поддържат зелената система на града и не желаят повече да бъдат пасивни свидетели на екологичната трагедия. Сформира се неформална група от роднини, приятели, колеги и така се учредява Движението за самозащита на Русе, което на 27 септември 1987 г. публично заявява своето съществуване. Движението за самозащита на Русе е първата изява на зараждащото се гражданско общество в социалистическа България, унищожено след преврата на 9 септември 1944 г.

В периода септември 1987 - февруари 1988 г. Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиев, Евгения Желева, Стефка Монова и Албена Велкова организират четири демонстрации. Към безпартийните организаторки се присъединява партийната секретарка на предприятието Стела Костова, млада майка, която е родила дете с увреждания.

В открития граждански протест се включват и младите русенски художници, експонират изложба на екологична тема, посетена от хиляди граждани. В тетрадката за впечатления развълнувани граждани пишат отзиви за изложбата, поздравяват младите творци, подписват се с имена и адреси и открито изразяват готовността си да се включат в следващи демонстрации. За екологичните протести научават в киноцентъра и авторите на първия документален филм по темата пристигат от София, за да се срещнат с жените от “Паркстрой”.

Уговорката е ясна - при следващи тежки замърсявания на въздуха над Русе и организиране на протести да повикат снимачния екип, който ще започне работа по емблематичния филм “Дишай”! Телевизионният екип в състав режисьор Юрий Жиров, сценаристи Виолет Цеков и Георги Аврамов, оператор Огнян Логофетов, редактор Маргарита Николова, заснима кадри от профсъюзно събрание в Драгажен флот, от демонстрацията на „майките с количките“, срещата с Гриша Филипов, интервюта с организаторките.

Демонтаж

Русенци твърдо заявяват своите изисквания и претенции към управляващите, обвиняват ги в невъзможност да защитят интересите им и скандират „ДЕМОНТАЖ!“. Отприщената в Русе енергия на тлеелото недоволство доведе до граждански натиск към комунистическо-партийните структури и ускори процеса на демократизация и радикална промяна на политическата система в страната. Силно заявената позиция на демонстрантите прерасна в първата официално създадена на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София неформална организация - Обществен комитет за екологична защита на Русе.

На 8 март 1988 г. въпреки забраната от ЦК на БКП в препълнената зала на Дома на киното в София е премиерната публична прожекция на документалния филм „Дишай“. Учреден е Обществен комитет за екологична защита на Русе. Приет е устав, избран е управителен съвет с председател писателят Георги Мишев. Гласуван е и призив за екологична защита на Русе, адресиран до Народното събрание, Министерския съвет, ЦК на БКП и др. Под учредителния протокол поставят подписите си 395 души. Председателят внася молба за регистрация на 22 март 1988 г., която Благоевският районен съд оставя без уважение. Инструкциите на ЦК на БКП са категорични - такъв комитет, създаден без знанието и участието на комунистическата партия, не може да бъде регистриран, той е незаконен!

Първите протестни общности

Движението за самозащита на Русе стимулира индивидуалната инициатива и реалната колективна солидарност и дава тласък за създаване в България на първите групи от общности, израз на реалния плурализъм на гражданското общество. Нерегистрираният Комитет за защита на Русе е ярка публична демонстрация на гражданско съзнание и несъобразяване със съществуващите канони, изискващи задължително съгласуване на подобни инициативи.

Екологичният геноцид над Русе допринесе за формирането на “ние” принадлежност в обществото, осъзнаване на груповия интерес, противопоставен на официалната политика на правителството. А възникването на осъзнат групов интерес провокира оправдан идеологически страх у върхушката, която вече усещаше, че не може да контролира всички сфери на обществения живот в страната.

Тоталитарната държава обработва масите, сломява естествената съпротива на хората срещу тяхното обезличаване, превръща ги в послушни оръдия и живият обществен организъм е обречен да живее по строго зададени канони. А реалното общество се състои от конкретни живи хора, които имат естествена потребност да се обединяват в по-големи или по-малки, формални или неформални групи, сформирани на принципа на едни и същи интереси, потребности, общо споделяни ценности и да образуват определени общности.

Важно е да се подчертае, че процесът на зараждане (възраждане) на гражданското общество в България, започнал в Русе, не се осъществява хаотично и въпреки еуфорията, той е организиран и подчинен на общата воля на организаторите и участниците да спасят своя град от екологичния проблем. Наблюдава се висока самоорганизация на протестите, демонстрирана още в началната фаза на еманципация на зараждащото се гражданско общество, и почива на групирането на осъзнати общи интереси. От Русе започна мъчителният процес на една мащабна трансформация – “отваряне” на “затвореното общество”, в което България живя 45 години.