Най-пресният пример: отварянето на специален сайт, предназначен за идентификация на десни екстремисти, с които поради тези им характеристики работодателите би трябвало да бъдат по-внимателни. Обектът на акцията: участниците в крайнодесни демонстрации в Кемниц, които влизайки на сайта като в един вид капан, сами предоставили информацията за себе си и за своята мрежа. Повечето търсения следвали все една и съща схема: първо се проверявало собственото име, благодарение на което били разкрити идентичностите на мнозина. Иначе отправеният чрез сайта призив бил да се предоставят данни за склонни към дясно мислене и действия хора под мотото:

„Разобличете истинската същност на своите колеги, съседи или познати, което тутакси ще ви се изплати”.

Някой ще каже – няма ли по-лесни начини за постигането на същия резултат, но творците са творци заради това, че не избират най-лесния начин, а около седемдесетимата членовете на Центъра за политическа красота под ръководството на политолога Филип Рух са именно хора на изкуството, жреци на прокламирания от тях „агресивен хуманизъм”. Покрай който „жънат” съвсем не само овации – акцията за разкриване на принадлежността към дясноекстремистки формирования се натъква и на множество критики, най-вече тъй като водела до допълнително разцепление на обществото.

За финансиране на акцията „Водни лилии за Африка” (спасителни островчета за бежанците в Средиземно море) през 2009 се опитват да продадат кандидат-канцлерката Меркел в една филипинска аукционна къща  като „вече употребявана”.

Какво друго са правили в почти десетгодишната си история? Отново не най-лесни и дори драстични неща. Наели в Тюрингия жилището в съседство с дома на известен политик от ксенофобската партия „Алтернатива за Германия” и установили в градината паметник-копиие на берлинския мемориал за жертвите на Холокоста. Въпросният политик го бил нарекъл „Паметник на срама”, с което предизвикал вълна от възмущение – дотам да го сравняват с Гьобелс. От Центъра за политическа красота се постарали да отмъстят, при това не само с паметника-копие, а и с бутафорни камери за наблюдение отново в съседната градина, с които в продължение на месеци уж следили „жертвата”.

Акцията „Изяжте бежанците” в крайна сметка минава без кръвопролития

Друга от акциите им минава под заглавието „Изяжте бежанците” и представлява инсталирана през 2016-та насред Берлин арена, наподобяваща гладиаторските, на която четири либийски тигъра са уж в очакване да разкъсат 100 сирийски бежанци. Вместо „Хляб и зрелища” – „Бедствия и игрички” кръщават проявата си „центристите” и за пореден път успяват да се прочуят из цяла Германия.  „Центърът за политическа красота е нов вид медиа: те сами произвеждат новините, които биха искали да видят”, пише за групата списание „Шпигел”.

Този, който нарича паметника в памет на жертвите на Холокоста „срам”,  е най свой ред заклеймен от Центъра за политическа красота.

Морална красота, политическа поезия и човешко благородство – това се опитват да постигнат хората от Центъра във времена, в които тези ценности не са всеобщ приоритет. Вероятно поради това средствата, към които прибягват, са доста радикални и разтърсващи, но пък използващите ги са на мнението, че целта оправдава – определят я като „агресивен хуманизъм”, залагат на човечността като основно оръжие и не се колебаят да експериментират. Смятат, че съпротивата (политическата) е изкуство, което трябва да причинява болка, да провокира и да смущава. Призовават към предизвикването на обществено безпокойство и дори нещо повече – стрес, все в името на набелязания агресивен хуманизъм. Както заявяват: основното им убеждение е, че политическото безучастие, отпорът спрямо бежанците и малодушието водят до анулиране на уроците на Холокоста. Докато Германия не само би трябвало да се учи от историята, но и да прилага наученото.