На 28 ноември приключиха Световните финали по шахмат. За пореден път бяха спечелени от норвежеца Магнус Карлсен. Но не беше лесно – първите 12 игри завърши наравно с американския си колега Фабиано Каруана. В 13-ата и 14-ата обаче Карлсен надделя и след реми  в 15-ата той защити за поредна година титлата си. Когато големите играят, обикновено и най-малкото предимство се оказва решаващо. В края на 13-ата игра Карлсен разполагаше с една допълнителна „преминала пешка“ (passed pawn), която обаче се оказа достатъчна.

Пешката е най-слабата фигура в шаха. Но притежава взривоопасен потенциал – когато достигне последния хоризонтал, притежателят ѝ може да я произведе в кон, офицер, топ или ако не е загубил напълно разсъдъка си – в дама.

Пешка, която се е отделила от фигурите на противника и наближава другия край на дъската, се нарича ,„преминала пешка“.

Тя е описана по следния начин от Арон Нимцович – теоретик на играта от началото на ХХ век:

„Преминалата пешка е престъпник, който трябва да се държи под ключ. Слаби подходи като полицейското наблюдение не са достатъчни.“

Позицията на Нимцович за преминалите пешки напомня на политиката, която поддръжниците на затворените граници (за удобство ще ги наричам „мигрантофоби“, като се подразбира, че са против нелегалната миграция) подкрепят, с разликата, че те не призовават за масови арести на мигранти, а за задържането им отвъд територията на държавата.

Ако слушате огромна част от привържениците на отворените граници (“мигрантофилите”), ще останете с впечатлението, че мигрантофобите определят мигрантите (тези дръзки „черни пешки“) за натрапници, които властите (шахматистът) не трябва да допускат да преминат границата (половината на белите фигури). Защото били черни или защото са агенти на враждебни интереси.

Това твърдение отговаря на истината само за най-радикалната и националистическа дивизия сред “мигрантофобите”. Отнася се за тези от тях, които мислят, че Джордж Сорос е помагал на нацистите по времето на Втората световна война и че Доналд Тръмп се бори срещу илюминатите. Които всъщност са евреи. И са Джордж Сорос.

По-умерените “мигрантофоби” реагират остро срещу грозната генерализация, извършена от най-радикалната и интернационалистическа дивизия на “мигрантофилите”. Те ясно са осъзнали това, което убягва от либералната леща на “мигрантофилите” – хората от различните цивилизационни пояси не си приличат. Цветът на пешките е без значение – значимото е, че някои от порядките на прииждащите подкопават устоите на държавата домакин.

Най-очевидният пример за това е нежеланието на огромна част от имигрантите от Близкия изток и Северна Африка да се откажат от шариата дори след като са намерили подслон в страни като Германия, Франция и Великобритания.

Вместо да признаят наличието на проблеми, “мигрантофилите” отварят големите исторически томове и започват да ни разправят за наследството на колониализма. Свири се по позната и силно изтъркана струна – Западът е виновен за всички катастрофи и катаклизми от създаването на първата галера до сега.

Ние си лаем, керванът си върви

“Умерените мигрантофили” трябва да разберат, че не цветът на пешките притеснява “умерените мигрантофоби”, а позицията им на дъската – те идват от чуждо географско и културно пространствено поле и носят различен ценностен багаж.

“Умереният мигрантофоб” е наясно, че проблемът не е единствен терорист на 100 000, който ще се опита да се взриви в мол, нито самотен ислямист на 10 000, който ще споделя видеа на "Ислямска държава" в туитър. Въпросът е до колко останалите мигранти са готови да възприемат ценностите на държавата домакин.

Това, с което трябва “умерените мигрантофоби” да се примирят е, че имиграцията към САЩ и ЕС е неизбежна и че към всяка пресичаща пешка трябва да се подхожда внимателно и да се анализира индивидуално.

Налага се да се изведат елементите на държава домакин, които са необходими, за да се съхрани интегритетът на нацията, без да се нарушават традициите на новодошлите.

“Кота нула” - език

Няколко дни след потеглянето на кервана от Централна Америка към САЩ републиканецът и водещ на предаване по телевизия „Фокс“ Тъкър Карлсън изрази позиция, която бе подкрепена и от някои демократи. Той отбеляза по време на дебати, че Щатите не разполагат с необходимите ресурси да се погрижат за всичките бежанци по света, но от тези, които все пак бъдат приети, трябва да се очаква поне да научат английски език.

Изборът му съвсем не е случаен, тъй като в САЩ съществуват огромни общности на мексиканци, пуерториканци, кубинци и други, в които се говори единствено на испански. Те твърде често са огнища на престъпна дейност.

Изучаването на официалния език не само ще подпомогне да се интегрират успешно мигрантите в новата държава, но също ще направи местните жители по-солидарни с проблемите им поради проявеното старание.

По-рано споменах нежеланието на голяма част от нелегалните мигранти от мюсюлмански държави да спазват законите на европейската държава, в която са приети. Не е случайно, че новата председателка на Християндемократическия съюз в Германия Анeгрет Крамп-Каренбауер подчерта, че мигрантите трябва да научат немски език и да разполагат с чисто криминално досие, за да останат в страната.

Въпреки че сам по себе си езикът не е достатъчен, за да се постигне реална интеграция, той е едно добро начало.

“Златната среда”

“Мигрантофобите” трябва да се примирят с факта, че чужди пешки ще преминават през територията на скъпата им родина. Дали ще са нелегални мигранти наведнъж, или легални в рамките на няколко десетилетия, държавите от Европа и САЩ ще бъдат демографски изменени. Но това не бива да обезсърчава “мигрантофобите” да изискват да се създаде строга пропускателна политика, която да допуска единствено мигрантите, които подлежат на реална интеграция, и да отпраща онези, които могат само физически да избягат от това, което са оставили зад себе си.

“Мигрантофилите” е необходимо да приемат, че държавите не запазват завинаги привлекателния си блясък и че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Мигрантите носят в себе си ценностен механизъм, който е създаден в разпадащи се държави. Твърде идеалистично е да се предполага, че всеки един от тях ще се съобразява със законите и порядките на новото място.

Киберкокичета и киберрицари

Напрежението между двете страни е поддържано от начина, по който са отразявани мигрантските потоци - концентрира се вниманието върху конкретни представители на придвижващото се множество, вместо да се гледа общата картина.

Евтино и цинично е, когато “мигрантофилите” се опитват да създадат чувство за състрадание със съдбата на майка с бебе, която бяга от родината си и не е приета с отворени обятия от населението на държавата домакин.

Не по-малко грозно и изкуствено е да се създава параноя за прииждащия апокалипсис на Запада и неговите ценности, защото някои от дългобрадите мигранти отправят хвалебствия към божеството си.

Наблюдаваме призиви за действия, стъпващи на емоционална основа, като целта не е да се отразяват обективно мигрантските проблеми, а да се самоизтъкват качествата на анализаторите и на хората, които са от техния лагер (в опозиция на идеологическите им противници).

В резултат се култивират киберсъстрадателни кокичета и кибервойнстващи рицари на Карл Мартел, които играят кибершах за идиоти в социалните мрежи. 

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".