Българската държава е направила плащания* за близо 7,3 млрд. лв. през месец декември 2018 г.

Ако изключим 31-ви декември, когато почти не са правени плащания, през последните три много активни работни дни – 21, 27 и 28 декември, са направени плащания за над 3,3 млрд. лв. В това число влиза и заделянето на ресурса от 1,35 млрд. лв. за магистрала „Хемус”, което е направено на 27 декември от МРРБ. Плащанията са извадени от Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА).

Декември 2018 г. безспорно е сред рекордните месеци по бюджетни плащания в историята на страната. Някои от най-големите плащания през месеца са:

Плащания от НОИ за 582 млн. лв. на 7 декември 2018 г. Очаквано НОИ е един от най-големите платци в държавата с бюджет от над 11 млрд. лв. за 2018 г., като големи преводи има в много от дните през месеца. Плащането от 7 декември обаче е най-голямо и е обвързано с изплащане на пенсии;

Финансиране от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция на стойност 633 млн. лв. на 19 декември 2018 г. – това са ежегодните субсидии за селскостопанските производители, като вече няколко години поред първият транш от субсидията за следващата година се плаща още през декември на предходната година.

Плащане от НЗОК на 241 млн. лв. на 21 декември 2018 г. НЗОК също е сред големите платци с общ бюджет от 3,9 млрд. лв. за 2018 г.

Заделянето на ресурса за магистрала „Хемус” в размер на 1,35 млрд. лв. от МРРБ на 27 декември 2018 г. Средствата са заделени по отделна сметка на министерството и отчетени като разходи за 2018 г., без реално да са похарчени от държавата;

Текущи субсидии за предприятия от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" – 169 млн. лв. на 21 декември и 357 млн. лв. на 28 декември 2018 г.

(Пълна разбивка на плащанията през декември и детайли за по-големите плащания по дни може да намерите в приложената таблица.)

Масираните разходи през декември почти напълно стопиха натрупания бюджетен излишък –излишъкът се сви от 2,9 млрд. лв. в края на месец ноември 2018 г. до малко над 160 млн. лв. към края на годината. Това стана възможно не просто с отлагането на някои плащания за края на годината, но и чрез непланирани дискреционни мерки на правителството – в случая насочени предимно към инфраструктурни проекти, силови ведомства и общини. Установената традиция за масирани допълнителни разходи в края на годината е удобна за политиците, но безспорно неудачна като бюджетна практика.

Повече за установените порочни практики за допълнителни разходи и харченето на излишъците в България може да видите в изследването на ИПИ „Дискреционните публични разходи през 2016 и 2017 г. – размер, произход и предназначение”.

*На графиката са показани ежедневните данни за плащанията в СЕБРА и други плащания в БНБ. Тук влизат всички министерства и ведомства, НОИ, НЗОК, средствата от Европейския съюз в БНБ – Национален фонд и Държавен фонд „Земеделие”, предоставените трансфери/субсидии за общините и др. Пълно описание виж тук:

Институт за пазарна икономика

Заглавието е на редакцията