Писна ли ви от Брекзит? Мога да предложа едно упражнение за ума, което със сигурност ще ви успокои. 

Вместо да си представяте дълбоко, студено езеро или плаж със снежнобял пясък, мислено се пренесете напред в бъдещето, когато ще се извърши изследване на катастрофалните решения, които доведоха до Брекзит.

Вдишвайки дълбоко със затворени очи, представете си как Дейвид Камерън е подложен на сериозен разпит и как се гърчи, докато дава показания. 

След това си представете как Борис Джонсън е призован да даде обяснение за фантазиите, които разпространи по време на кампанията през 2016 г.

Или пък просто си визуализирайте осъдителен доклад на група експерти, които осъждат британската политическа класа в колективен и системен провал.

Серията гласувания в Камарата на Общините осигурява предостатъчно, за да стигнат до това заключение. Почти всички представители от двете основни партии доказаха, че са потопени в един илюзорен свят, в който си подмятат фантазии и небивалици. Нито един от тях не смее да погледне реалността в очите, камо ли да предприеме действия, съобразени с нея.

За пореден път най-отговорна е премиерката. Тереза Мей многократно повтаряше, че няма да прави промени по сделката. Въпреки това във вторник вечерта тя подкрепи поправка, която разруши същата тази сделка. "Поправката Брейди", която бе приета успешно с 16 гласа, настоява за това, което Мей допреди секунда се кълнеше, че е невъзможно: подмяната на "бекстоп" с "алтернативни уговорки".

Така премиерката демонстрира способността си едновременно да съчетава мъчителна непримиримост с готовността да извършва завои на 180 градуса.

Тя получи овациите на Консервативната партия, опиянена от рядкото усещане за обединение. За първи път от години всички бяха на една и съща страна, заявявайки с един глас, че това, което всъщност искаха, е сделката на Мей без "бекстоп" ("предпазна мрежа" - пранът, предвиждащ Северна Ирландия да остане в митническия съюз и в единния европейски пазар - б.р.) Те сияеха, сякаш резултатът означаваше нещо. А реално той е абсолютно безсмислен.

Първо, не можем да говорим за постижение, когато депутатите се съгласиха да приемат добрите неща от сделката, но не и да преглътнат лошите: "да" - за захарта, "не" - за хапчето. 

Консерваторите се обединиха около позицията, че желаят ползите от споразумението за напускане на ЕС - без да платят цената.

Това е познатата "Брекзит илюзия", която Брюксел срина за шест минути, като обяви - за милионен път - че "споразумението за напускане не е отворено за предоговаряне". С други думи, "Триумфът на Тереза", както бе определено от "Дейли мейл" гласуването преди няколко дни, представлява обединението на партията около позиция, която е обречена на провал.

Но дори ако погледнем вота отвъд контекста, той пак издиша. За какво друго гласуваха депутатите, освен за "алтернативни уговорки"? Не за конкретна мярка, която детайло да предложи стъпки, чрез които да се избегне "твърдата граница". Те се обединиха около мъглявото обещание за "алтернатива". 

Когато не ти харесва "Х", "не Х" изглежда много примамливо, защото може да означава каквото си пожелаеш.

Брекзитърите знаят това, тъй като така спечелиха референдума през 2016 г.Посланието им тогава звучеше по следния начин: "Искате ли да останете в Европейския съюз, с всичките му конкретни и видими недостатъци, или пък предпочитате "алтернативни уговорки".

Това, което научихме оттогава е, че моментът, в който "алтернативата" се превръща в реалност, тя губи своя универсална привлекателност. 

Това означава, че дори ако Брюксел омекне и предложи преработено предложение за "бекстоп", новият план ще ядоса точно толкова хора, колкото би удовлетворил. Най-вероятно ще бъде бързо отхвърлен от Камарата на Общините, най-скоропостижно от брекзитърите.  

Но вината не трябва изцяло да пада върху раменете на торите. Депутатите имаха възможността да предотвратят националната катастрофа от Брекзит без сделка, но не го направиха.

Те отхвърлиха поправката на Ивет Купър, която щеше да направи подобно напускане на Съюза невъзможно, благодарение отчасти на 14 лейбъристи, които заключиха, че дори и кратко забавяне на Брекзит представлява по-голяма заплаха за избирателите, отколкото твърд Брекзит, който може да доведе до недостиг на храна и медицина.

Бъдещият доклад ще посочи поименно тези 14 лейбъристи.

Вместо това депутатите избраха беззъба необвързваща поправка, която потвърждава, че те не харесват особено твърдия Брекзит, но не са склонни да направят нищо, за да го предотвратят. И докато торите все още преследват еднорози, лейбъристите живеят в свой собствен фантастичен свят.

"Министърът в сянка" Ричард Бъргън сподели невероятни небивалици по телевизията за "алтернативата на лейбъристите" и как те са щели да договорят един "силни отношения в общ пазар". Те също искат всичките ползи без да си платят, сякаш не остават няколко седмици до напускането на ЕС.

Лейбъристката партия си смени позицията за 90 минути, след като оповести в Туитър, че няма да подкрепи предложението на торите да се прекрати свободното движение на хора.

Имената Грийв, Купър, Боулс и други може би ще бъдат приветствани в бъдещеия доклад. Но колкото за останалите: те ще бъдат осъдени за ролята си в тази сага, която все повече унижава държавата ни с всеки изминал ден.

Анализът на Джонатан Фрийдланд е публикуван в "Гардиън", откъдето го препечатваме с променено заглавие.