Намирам начина, по който се води разговорът за мястото на бъдещи евродепутати от "Демократична България" в ЕП, за доста глупав.

Не защото разговорът не е важен - напротив. Именно защото следващият ЕП ще бъде доста разделен и динамичен, и именно защото нито една от традиционните политически групи няма да е никак единна по основни теми, и особено защото е възможно ЕП да завърши с различно разпрделение от началното, разговорът е много важен. И точно по тази причина, не е работа на отделни кандидати да заявяват къде ще ходят и няма да ходят, а е работа на политическото ръководство на коалицията да вземе политическо решение. Както къде ще се запишат избраните депутати, така и как ще се държат при политически размествания е първостепен политически, а не лично - естестически или философски въпрос.

Донякъде - защото разговорът е леко преждевременен - няма окончателен формат на коалиция, няма състав и подреждане на листа. Това са първостепенните политически въпроси. Въпросът за позиционирането в "семейство" идва след това, веднага след това.

Повече - защото разговорът за позиционирането в ЕП е следствие от ясна програма за политическо поведение в ЕП, а не от симпатии. Друго политическо решение, предхождащо този разговор.

Преди всичко - защото начинът, именно начинът, по който разговорът се води, показва - за пореден път - дълбока политическа незрялост, на която нямаме право сто дни преди изборите. Демократичната политика е занимание по привличане на максимална подкрепа преди избори и изграждане на мнозинства след избори. По необходимост, това занимание изисква, непрекъснато и на всеки етап, работа с хора, които не са ти нито приятни, нито симпатични, нито са във всяко отношение съмишленици. ЕНП, с всичките си безброй кусури, е продукт на зряло политическо занимание. И аргументът, че там има дълбоко неприятни хора, не е политически аргумент. Същото обаче се отнася и за АЛДЕ. Фактът, че ЕНП и АЛДЕ се олицетворяват от ГЕРБ и ДПС в България, не е толкова петно върху тези партии, колкото е петно върху българския политически пейзаж и особено върху такива като мен - политически дилетанти, допуснали тези откровени БКП-та да нямат алтернатива в центъра и дясно...

Ако искаш да се занимаваш с политика в компанията единствено на хора, които намираш за симпатични, твърди съмишленици и за които всичките ти приятели да са убедени, че са по-почтени от самите тях (защото малцина от приятелите ни са 100% почтени в личния и професионалия си живот, нали?), мога да препоръчам няколко добри софийски кафенета и бара. Можем да се разделим според музикалните си вкусове, по предпочитания, свързани с работното време, или пък по религиозен признак. Моята религия ми забранява да пия малки бири, затова Уан мор бар не е моето място за политика 

Хубави празници желая, разум, здраве и големи бири.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията