- Ще вдигете ли малко завесата? Без да Ви номинира никой, се появихте в списъка на ЕС за най- високите постове. Как стана това?
- Това става в обсъжданията на посланиците тук, както и на министрите на външните работи. Оттам се вдигна нагоре – до премиер- министри, президенти, канцлера Меркел. За външната политика на ЕС трябваше човек, който е еднакво приет и от социалисти, и от ЕНП, и от новите, и от старите страни и който има добра репутация и в сегашната работа, но и отпреди – в моя случай от работата в Световната банка. Аз към това нямам никакво отношение. Никога не ми е минавало през ума да кажа: Знаете ли, аз бих искала да съм. В Европейския парламент е имало случаи много често, като свърша с презентацията си, да дойде някой от парламентаристите и да каже: „Вие бихте била отлична в позицията на върховен преставител“.
- Т.е. забелязаха Ви отвън, а не от България?
- Да, определено. Не мисля, че в България, особено в тази политическа обстановка, в която бяхме, е имало някаква мисъл в тази посока. А и аз самата не съм мислила да стоя втори мандат. Имах си други планове и няколко много интересни предложения за работа. 
- Преди срещата на върха на 26 и 27 юни в Брюксел тръгна слух, че България е била дискретно попитана от Европейския съвет би ли номинирала Кристалина Георгиева. Това можете ли да го потвърдите?
- Не мога, защото не съм била свидетел на такива разговори. Това, което мога да потвърдя, е, че към мене са се обръщали от най- различни формации хора и са казвали: Много те харесваме, ти си за нас потенциален, добър, консенсусен кандидат. Предполагам  те са се обръщали и към българските власти.
- Това национални представители ли бяха, или на европейските институции?
- Национални представители. Но включително и хора в Европейския съюз са ми казвали: Ти би била един добър кандидат за тази позиция. Моят отговор винаги е бил: Това е решение на българското правителство, а не мое.
-  В този период някой то София разговаря ли с Вас?    
- Близо до деня, в който трябваше да се обсъжда на съвета (на 16 юли) тази тема – не. Но тогава се чухме с премиера Пламен Орешарски и той ми каза, че разбира, че има такъв интерес към моето евентуално участие в състезанието за тази позиция и че той ще бъде на съвета и че, ако има такава възможност за България, тя трябва да бъде използвана. И това, което той направи тогава, беше да каже, че би подкрепил моята кандидатура. Можем само да гадаем днес, какво би било, ако България би имала активна позиция и е лобирала до 16 юли. За мене какво ще правя не е било цел. Важното е тези, с които ще работя, да ми  гласуват доверие, да знаят, че това, което искат от мене, аз мога да го правя и че имам подкрепата на хората, с които ще работя.
- Споменахте, че би било добре да се учим от поляците. На какво точно?
- На две неща. Първото и най- важното за мене е да имаме повече национално самочувствие. Да вярваме в себе си. Защото ние ако не вярваме в себе си, не можем да очакваме другите да вярват в нас. Например, когато тръгнаха слухове за органограма, в която на мене ми се даваха най- различни други позиции, масово медиите в България и хората в България го повярваха. Защо? Президентът на България е казал, че нашият комисар ще има висока позиция. Премиерът на България е казал, че нашият комисар ще има висока позиция. Лидерът на най- голямата партия е казал, че нашият комисар ще има висока позиция. И все пак, хората бързо повярваха, че това няма да стане. Трябва да се вземем в ръце и да имаме повече самочувствие. Ние имаме много кадърни хора. В Комисията сме представени повече отколкото е нашият дял от населението на Европа. Значи сме конкурентоспособни. Не бива да сме арогантни и да се надценяваме, но да сме наясно, че сме нация доказала многократно, че има кадърни и силни хора. Второто нещо, което трябва да правим, е когато имаме такъв шанс, да се обединяваме около една такава кандидатура – не за конкретния човек, а за България. Да държим високо знамето на страната си.
- Какви трябва да са приоритетите в европейската политика на България през този следващ петгодишен мандат на европейските институции?   
- Трябва институционално да засилим възможностите си да управляваме добре страната, да помагаме бизнесът у нас да работи без пречки, да съдвава работни места за хората. И тук има много, което можем да получим от Европейската комисия. То не е обезателно пари, а опит. Второ – трябва да усвояваме парите. Грехота е да върнем и едно левче обратно в европейския бюджет. И аз сега, като комисар по бюджета, не искам да видя български програми спрени, не искам да видя пари за България загубени.  А това означава от местно ниво до правителството всички да мислим заедно как от едно левче, от едно евро, което идва от Европа да създадем мултипликационен ефект за нашата икономика. Третото,  което според мене е много голям приоритет за България, е да осъзнаем, че през последните няколко години тъпчем на място, а светът върви напред. За да спрем да тъпчем на място, ние трябва да се обединим повече като нация. Аз много се надявам следващите избори да обърнат това страница в историята на България. Да оставим зад себе си боричкането, оплюването, „троловете“, тези методи на негативна политическа борба. Да се опитаме да се състезаваме конструктивно, с идеи. И по всяка тема първо да помислим какво ни обединява, а след това – какво ни разединява. Хората в България са се уморили от тези боричкания. Те искат от нас да покажем, че ни е мила тази страна и работим за нея.
- ЕС, както веднъж ми казахте, засега има само вход, през който идните пет години няма да влизат нови страни. Ще си направи ли обаче изход?
- Не изключвам това да стане някой ден, защото има много вътрешни и външни фактори на нестабилност и  те могат да произведат доброволен или насилствен изход. Първо, не трябва това да го драматизираме, защото светът днес е много по- динамичен, отколкото преди 50- 60 години. В същото време трябва да сме готови, ако това някога стане, ние да сме в позиция на сила. А това значи да работим много по- сериозно върху разбирането защо ЕС е важен за всеки от нас. Антиевропейските настроения не са просто мода. Те имат обективни причини. Трябва честно да говорим за тези неща. Вземете икономиката на Европа. Излизаме от кризата, но не много убедително. Някои от нашите страни са далече от това да направят болезнените структурни реформи,  които ще ти направят по- конкурентоспособни. Някои от нашите страни са далече от уважението към закона и от умението да функционират по отворен е прозрачен начин. Освен това някои у нашите съседи чергата гори. В Украйна, Ирак, Сирия, Либия гори. Можем да ползваме предизвикателствата на този сложен момент като фактор за обединяване. Мисля, че има интуитивон разбиране както между политиците, така и между гражданите на Европа, че единството сега е много по- важно, отколкото беше преди финансовата криза и политическите кризи в нашия регион. Това, че Европейският съвет взе решения за Доналд Туск и Федерика Могерини (да бъдат назначени съответно за председател на Европейския съвет и за шеф на европейската дипломация – б.а.) без конфликти и дебати, е много добре. То показва осъзнаването на тази необходимост от единство. Това трябва да продължи. Моето очакване и поне това, което чувам от Жан- Клод Юнкер, е да се постави ударението на две неща: първо – да не се боричкаме, свеждайки цялото до по- малко от сумата на съставните му части и второ – да „инжектираме“ усещане че създаването на работни места и конукрентоспособността са въпрос на спешност. Част от работата ми ще е да наблюдавам как обещаните 300 милиарда евро инвестиции в икономиките на страните- членки през идните пет години да работят по- ефективно. Не можем да си позволим вече да даваме толкова време за търсенето на консенсус, колкото досега. Трябва да форсираме обща позиция и общи действия.
- Какво да прави България с механизма за наблюдение и проверка, с който ЕС вече осма тодина следи реформите в правосъдието и вътрешните й работи? Вижда ли му се краят?
- България първо трябва да накара хората в нея да повярват, че има върховенство на закона и че съдебната система работи добре. Темата за механизма за мене е вторична. Първичната тема е: Къде сме ние по отношение на доверието на хората, че като отидат в съда, няма са се сблъскат с риска случаята да се реши не по право. Досега не съм видяла механизмът с нещо да ни е попречил. Но той не може да бъде безкраен. Ако продължава, значи има някакъв проблем. Влязохме да бъдем равноправен член на ЕС. Докато се влачи механизмът, остава една чуденка. Трябва да я свалим. Но първото условие за това е хората в България да почувстват, че са граждани на страна, където има върховенство на закона и работещи институции.