По същество какво е - или поне би трябвало да е – нашето християнство? Ще кажете: "Много сложна и голяма тема, цели богословски факултети има за това..."

Напротив – християнството е просто борба със злото. Ще кажете: "Е, да – ама то всички, или поне повечето религиозни деноминации и обреди са това". И пак ще сте прави – като хитроумна система от нравствен фитнес и някакви подредени странични действия: падни-стани, прави 1, прави 2, с които ще постигнеш някакви обозрими първо, второ, трето... А може би и „десерт“ в религиите, в които се отнасяш в някакви облаци, или в които ти обещават девици (шегувам се).

Крайната цел е да ни е приятно – или поне да се ядва, ако сте от по-чувствителните натури - и да не пречим на другите... Общо взето, толкоз.

Едно от най-величиствените описания на нашето християнство и съответно – на борбата със злото, което съм срещал, е на светия старец Порфирий. Той казва, че то е като в тъмна стая, напълно изолирана и зачернена – по-старите като мен: представете си фотостудио, в което преди се проявяваха филмите. И там - казва този несъмнен светец от ХХ век - да опитваш със собствени сили да набиеш мрака. От целия ти живот. Да му смачкаш фасона, да си ходи, да скимти и да бяга урбулешката, ако използвам инструментариума на премиера...

Него нито може да го заболи, нито ще го победиш някога, нито ще се отмести поне малко. Нямаш и най-микроскопични шансове поне да се доближиш до нещо, което наподобява победа.

Единстветото което можем, е да отворим прозореца за светлината на Христос - казва св. Порфирий, - която ще изгони този мрак завинаги по един естествен начин. Нетварната не-наша светлина, която прониква.

И целият живот е чисто и просто ето това отваряне - първо една малка пролука в облепената, плътно изолирана по най-съвършен начин стая. После малко по-голям процеп и т.н., и т.н. Е, понякога понаболява.

Това, което други видове християнство са направили - още от гностицизма, с помощта на Реформацията, извращавайки най-добрите постижения на науката, разума, логиката, е едно прекрасно LED осветление. Светнала е стаята, грейнала е и в нея са чучнати макетчета на величествени храмове. Олтар до олтар. Има кътове за отдих, места да поседнеш, да похапнеш гурме, а ако си се уморил от благочестие – някой може да ти разтрие врата.

Защо ти е тогава да се отваря прозорецът? Прозорец ли?!

Нещо абсурдно – не Христо-центричен а логикоцентричен модел „християнство“. Който неминуемо довежда до сблъсък с „алогичността“ на Христос и до безславно отнетия му допуск до нашата стая. Последван съответно от къде любезното, къде по-хард помолване да напусне... Един вид:

"Аре сега, к'ви са тия бичове, кръстове, трънени венци, кръв, пот, смирения и предателства... Ама, моля ви се – ще изгубим детската аудитория."

Накрая направиха от всичко това лунапарк. Където посетителите дори на Разпети петък, както каза един приятел миналата седмица - "вече повръщат"… Празнуват хората, веселят се - що, лошо ли е?

Следващата стъпка изглеждаше нормална – да махнат Christ от името на базарите си (с Еaster е лесно, ама Коледните са - Christmas). Щото така се губят клиенти от лунапарка. А огорчен клиент - лош и най-вече стиснат клиент! Или, както написаха онзи ден в култовите си "съболезнователни" туитове след касапницата в Шри Ланка Хилъри Клинтън и Барак Обама – съчувствали били на избитите easter worshippers (демек „поклонници“). Само и само да не споменат „Онова“ име – християни.

Но това си е тяхна работа. Накъде вървим, мисля всички виждаме.

Да се върнем на нашата си колибка.

Ако изключим това, че всеки, влизайки в църква, първо се блъска о едни морални колоси и съдници, които му шъткат и троснато изсъскват къде да застане, какво сме ние, християните? Или по-добре – какво би трябвало да сме?

Хора, които – за разлика от гостите на лунапарка - са склонни да признат две неща. Първо, че споменатата борба за Осветление стартира лично и персонално само от теб. И задължително винаги отвътре навън - от дълбокия човек към външните изражения и съответно - към евентуално големите личностни, а и обществени промени. И че всичко обратно е бла-бла - "внос на революция", точно по ленински глупава и неосъществима химера. Никой на никого нищо не е помогнал с морализаторстване във фейсбук - вервайте ми (пишещият тези редове не прави изключение).

И второ: че християнинът е единственият човек, склонен да признае пълния си провал във въпросното "осветяване". Че хем сме паднали в тази борба, хем не трябва да се отказваме нито за миг. Защото няма как да кажеш "победих!" А всички днес умират да са победители във всичко.

Както много цветно казва един друг богоозарен старец:

"Едно време хората малко знаеха, но много разбираха, след това хората започнаха повече да знаят и по-малко да разбират, сега хората изключително много знаят и съвсем нищо не разбират."

Вместо това християните сме станали хора с претенции, с права, с изисквания, с настоявания, тропащи с крак.

Кого да набиеш със смешните си правила и нелепите си човешки сили?! Мрака ли? За когото казват, че дори няма етос, няма същност – злото е просто отсъствие на добро.

Не, човекът от антропоцентричния свят казва: "Аз ще победя! Ще рециклирам, ще събера капачки, ще пратя дарение на Българската коледа и ще победя". Всичко това са прекрасни неща, но... Да видим.

Ако се върнем на нашето си "дворче" - ето затова пеем песнички, въртим се около храма с хоругви и свещи, минаваме под плащаницата а.к.а. – под масата... И правим всичко останало. За да обявим привързаността си и преклонението си пред Единствения способен и реален Осветляващ тъмната ни стая. Единственият ни шанс.

Не правим магии и това не е Хогуортс – да очакваме, че с поредица от вълшебни действия, палене на свещи от най-дебелите, козунаци - ще излезе добрият джин от бутилката и ще ни осигури "да сме живи и здрави".

Постите, средите, петъците – всичко това са само средства, фиксирани в календара "санитарни полудни" за наше улеснение, в които да се спрем от задъханото търчане по Михаля и да огледаме как е стаичката. Защото съм виждал наистина осветлени хора – реални, днешни.

А празнуваме Възкресение или Коледа, или Богородиците, или Богоявление – просто защото тогава този прозорец мъничко се открехва дори за най-нехаещите. Светлината сама бута отвън.

В противен случай - ако всичко това не беше така, ако не беше истина всяка йота, ако бяха красиви басни на отдавна умрели неуки близкоизточни рибари, работата наистина се свежда просто до един лунапарк.

Светли и благословени Възкресни празници!