Настъплението на Китайското време (II част)

За развитието на Китай преди Новото време, когато страната не се възползва от икономическия си и военен потенциал, за да се превърне в световен хегемон, ви разказахме в първата част на „Настъплението на Китайското време“. Както и за сблъсъка на империята с Великобритания по време на двете Опиумни войни, които осъждат страната на подклаждани от Великите сили вътрешни размирици през следващите 100 години. Проследихме и жестокия режим на Мао Дзедун, както и грандиозните му планове, довели до смъртта на десетки милиони китайци. Припомнихме ви възхода на умерените представители на Китайската комунистическа партия като Дън Сяопин, който извежда на първо място икономическите политики по капиталистически модел. Днес Китай иска да се представи на световната сцена като честен търговски партньор, но въпреки това игнорира настоятелните въпроси за спазването на правата на местното население, разширяването в Южнокитайско море, заплахите срещу Тибет и др. Днес продължаваме разказа за наши дни.

Китай на световната сцена – проекти и предизвикателства

През 2013 г. генералният секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) Си Цзинпин обяви създаването на „Един пояс, един път“ – мащабен проект, чрез който се обещават мащабни инвестиции в инфраструктурата. Той е представян като възродения Път на коприната – древния търговски коридор, който е свързвал цивилизациите от Югоизточна Азия (Китай) през Източна Африка, Западна Азия и до Европа (Рим и Византия).

Проектът включва изграждането както на сухоземни пътища и железопътни линии, така и на морски маршрути между държави от Азия, Африка и Европа, като целта на Китай е тези коридори да достигнат Атлантическия океан – да обхванат Евразия по дължината ѝ.

Според оценки на списание „Тайм“ от 2017 г. „Един пояс, един път“ покрива 65 процента от световното население, три четвърти от глобалните източници на енергия и 40 на сто от световния БВП.

Китай въобще не се шегува. Икономическият коридор, който ще свързва най-източния град на Китай – Кашгар, с Пакистан, струва 46 милиарда долара. Само за държави от Субсахарска Африка Пекин е инвecтиpaл над 200 милиарда долара за последните 10 години.

Видимите изгоди за Китай от изграждането на подобна система са много – така намаляват физическите и регулаторните бариери пред търговията между различните държави. Чрез „Един пояс, един път“ се строят също и инфраструктурни обекти вътре в Китай и така държавата може да изпълнява дори още по-засилен контрол над малцинствени групи, като уйгурите например, които отказват да се интегрират напълно в социалистическата страна.

Една от основните критики към Пекин е неяснотата върху целите на програмата. От една страна, говори се за финансирането на строежа на множество магистрали, жп линии, енергийни мрежи и пристанища, които могат да засилят икономическите връзки между страните. Също така обаче в много от инвестиционните договори изрично е записано, че при съдебен спор ще се прилага китайското право и че обектите ще бъдат строени от китайски работници под ръководството на китайски експерти.

Пекин е обвиняван, че упражнява вид „неоколониализъм“. Той се изразява в коварния метод „дипломация на неизплатения дълг“ (debt-trap diplomacy). За подходящ пример служи случаят с пристанището на Шри Ланка – Хамбантота, което е част от „Един пояс, един път“.

През януари 2008 г. започва строежът на пристанището, като държавна китайска банка предлага 85 процента от общата сума – 360 милиона долара. През 2017 г. новото правителство на Шри Ланка подписва договор, с който отдава на лизинг пристанището на Китай за 99 години, тъй като не е в състояние повече да обслужва дълга. След споразумението Пекин отпуска 1,4 милиарда долара на Шри Ланка, за да заплати заема.

Същият модел на „заробващи“ заеми е прилаган в държави от Азия, Африка, Европа и Южна Америка. По-бедните държави се поддават на омайващите обещания за щедри инвестиции в инфраструктурата, защото Китай често няма строги изисквания за отпускането на заеми.

За сравнение, за да получат заеми от Международния валутен фонд или Световната банка, страните трябва да изпълнят минимални условия за финансова стабилност, оценка на околната среда и други.

Подобни обвинения, както и редица други въпросителни около поведението на Пекин (например агресивната външна политика в Южнокитайско море и интензивното въоръжаване на страната) в пакет със забавянето на растежа в края на 2018 г., убедиха много от държавите, които бяха сключили двустранни споразумения с Пекин по инициативи на „Един пояс, един път“, да се откажат от тях или да извършват разследване за извършване на корупционни схеми покрай проектите. Сред тях има и по-бедни държави като Малайзия, Кения, Уганда и други.

Влиянието на Китай в Европейския съюз

Според проучване на „Блумбърг“ от 2018 г. през последните 10 години Китай e инвестирал най-малко 318 млрд. долара в активи в Европа. Средствата в Източна и Южна Европа са предимно в инфраструктурни проекти, а в Западна Европа – във високите технологии.

Отношението към Китай маркира разделителна линия между големите и малките държави в ЕС. Германия и Франция настояват за механизъм за контрол на инвестициите в ЕС, докато правителствата в Гърция и Кипър се противопоставят на подобна мярка, тъй като тя щяла да попречи на способността на страните им да привличат чуждестранен капитал.

След финансовата криза от 2008 г. Китай се превърна в кредитор за някои от по-големите длъжници в Европейския съюз като Португалия, Гърция и Италия. Които, случайно или не, лежат на основния морски маршрут на „Един пояс, един път“.

Тези три държави бяха принудени да приватизират някои от държавните си активи, което създаде частична зависимост на икономиките им към китайските инвестиции.

• Португалия – Китайската корпорация Си Ти Джи се превърна в акционер на португалската енергийна компания „Енергиаз де Португал“ (EDP), след като Лисабон бе принуден частично да я приватизира. Си Ти Джи наддава, за да се сдобие с мажоритарен дял от капитала на компанията.

Други китайски инвестиции в енергийния сектор на Португалия са насочени към компании, сред които е и „Галп енергия“. Пекин също е закупил акции на националната транспортна компания „Транспорте Аереос Портюгис“, застрахователната „Фиделидад“, болници и медии. Китайски фонд в Макао се сдоби с 30 процента от Глобалната медийна група (Global Media Group), която е собственик на множество португалски вестници.

Китай направи неуспешен опит за закупуване на пристанището в Лисабон. Апетитът на Пекин бързо се прехвърли върху голямото пристанище Синиш и португалското правителство е оповестило готовност за провеждане на дискусии за евентуалната му продажба.

По думите на португалския външен министър пристанището „се намира на съединителната линия между Средиземно море и Северна Европа и ще подпомогне много инициативата „Един пояс, един път“.

• Гърция – В Гърция компанията КОСКО се сдоби с лиценз да контролира 67 процента от най-голямото пристанище в страната – Пирея – изхода за Суецкия канал. Така се установи китайски пост в Средиземно море, който създава много проблеми на гръцките собственици на кораби.

Други примери включват Китайската държавна електроснабдителна мрежа, която инвестира в ИПТО – голям гръцки трансмисионен оператор.

През 2018 г. Европейската комисия отправи препоръка да се внимава с чуждестранните инвестиции в сферите на инфраструктурата и технологиите, но държави, сред които и Гърция, обявиха, че няма да се вслушат в препоръката.  

• Италия – Според доклад на Европейския съвет за външна политика от декември 2017 г. в Италия е разпределен най-големият дял на инвестиции от Китай в Европа.

Азиатските инвеститори закупиха компании като производителя на гуми „Пирели“ или на инструменти „Кифа“. Тук също се инвестира в енергийни източници, като фирмите „Ени“, „Енел“ или италианската национална електрическа компания „Каса депосити е престити“ (Китайската държавна електроснабдителна мрежа се сдоби с 35 процента от капитала ѝ).

„Хуавей“ закупи мобилния оператор „Уинд“ и си сътрудничи с „Телеком Италия“ в иновациите. Китайски инвеститори разполагат с дялове в компании като „Фиат Крайслер“, „Ферети“ (компания, която продава яхти), „Телеком Италия“ и световноизвестната модна компания „Ферагамо“. Китайски бизнесмени също са придобили стотици малки и средни бизнеси в Италия.

За заместник-министър на икономическото развитие в Италия бе избран базираният в Шанхай бивш професор по финанси Мишел Герачи. Той приветства инвестициите на Китай от дълги години и е намеквал пред медии, че Италия може да се превърне в „китайския приятел в Средиземноморието“.

Си Цзинпин бе на посещение в Италия във втората половина на март тази година, след което средиземноморската държава официално стана първата представителка на Г-7, която да се присъедини към „Един пояс, един път“.

В опит да приспи загрижеността от разрастването на влиянието на Пекин, лидерът на Китай представи договора като възраждане на древните търговски обичаи между Рим и династията Хан от II в. пр. Хр.

Според подписаните договори Китайската компания за комуникации и строителства ще може да управлява най-голямото пристанище в Италия – Генуа, както и слабо развития порт в Триест. Именно пристанището в Триест притеснява САЩ и ЕС, тъй като Пекин може да инвестира в инфраструктурата му и да го превърне в изходна точка за въздействието на Китай в Централна Европа (намира се близо до границата със Словения). Според вицепремиера и лидер на движение „Пет звезди“ Луиджи ди Майо споразумението с Китай в бъдеще може да донесе 20 милиарда евро на италианската икономика.

Също като Португалия и Гърция Италия не подкрепи общите препоръки на ООН и ЕС от 2016 и 2017 г., осъждащи репресиите в Китай.

„Форум 16+1“ – Форумът по същество представлява още един инструмент за влияние на Китай в държавите членки на ЕС, но този път става въпрос за страни от Източна и Централна Европа (сред тях е и България). Той е до голяма степен продължение на програмата „Един пояс, един път“.

Въпреки това случаите, в които се вадят инвестиционни предложения, следват идентична политика – на масата се слагат транспортни и енергийни проекти, които покриват до 85 процента от общите разходи, добавени са дълги погасителни периоди и изгодни лихви.

Министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че през 2017 година Българската банка за развитие е подписала с китайски институции кредитни споразумения за над 100 милиона евро. Обсъждат се и други значими проекти, като Пекин следи ситуацията около АЕЦ „Белене“.

Що се отнася до „Форум 16+1“, по-скъпите инвестиции на Китай се съсредоточават в по-богатите представителки на Източна Европа Унгария и Полша.

Будапеща вече подписа споразумение с китайска банка на стойност 1,7 милиарда долара за изграждането на железопътна линия.

Китайската компания „Хонгбо Клийн енерджи Юръп“ ще инвестира $100 млн. в Полша, за да построи завод за LED крушки, а „Чайна евърбрайт интернешънъл“ купи компанията за обработка на отпадъци Novago за 123 млн. евро през 2016 г.

Отговорът на ЕС

На 14 февруари 2019 г. ЕС прие регламент, който гласи, че от 2021 г. инвестициите от трети страни в стратегически сектори на европейската икономика ще бъдат наблюдавани на ниво Европейски съюз, за да не застрашават неговата сигурност и интереси.

Системата позволява на Европейската комисия и на държавите членки да изразяват мнение за инвестиции от трети страни в ЕС, които обаче няма да са задължителни за националните власти, които запазват последната дума.

Регламентът засяга ключови сектори – енергетиката, транспорта, комуникацията, финансите, технологиите, изкуствения интелект, водоснабдяването, здравеопазването, отбраната, медиите, биотехнологиите, сигурността на храните и други.

Мярката е насочена срещу инвестициите от разрастващи се икономики като Русия, Бразилия, и най-вече Китай.

В края на март Си Цзинпин се срещна с Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер. Коментарите на лидерите на Франция и Германия при срещата със Си бяха очаквани – Макрон си пожела уважение „към единството на Европейския съюз“, а Меркел настоя за повече „реципрочност“ в преговорите с Пекин.

Въпреки добрия тон председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер загатна за издигането на съпротива спрямо апетитите на Китай – той предложи двете страни да се откажат от антидъмпингови тарифи, както и да се ограничи огромният дефицит в търговския баланс. Това може да бъде постигнато чрез система от търговски квоти.

Любопитен съюзник на Макрон и Меркел по отношение на Китай е лидерът на Северната лига в Италия Матео Салвини. Въпреки че се е позиционирал категорично в лагера на „Европа на нациите“, вицепремиерът е против обвързването с Пекин заради високите мита в страната. Всъщност тонът му бе много по-нападателен по време на визитата на Си Цзинпин в Италия през март от помирителните призиви на Меркел и Макрон.

„Доволен съм, че китайският президент е тук на посещение, защото колкото повече се отварят пазарите за нашите компании, толкова по-добре – на равностойно положение – заяви Салвини на конференция. – Не ми говорете, че Китай е страна, в която свободният пазар надделява, където властта не се меси в икономиката, правната система и информацията.“

 

Въпреки обвиненията на Вашингтон, че ръководителите на „Хуавей“ крадат търговски тайни, перат пари и възпрепятстват правосъдието, Европейската комисия отказа да забрани достъпа на технологичния гигант „Хуавей“.

Критиците на Китай са загрижени, че компанията ще използва бъдещите мобилни съобщителни мрежи от пето поколение (5G), за да събира информация от потребителите, които после би могла да бъде задължена да сподели с Пекин заради закон от 2017 г.

Европейската комисия призова всяка отделна държава членка да оцени заплахата за собствената си киберсигурност след навлизането на иновацията. Планът е събраната информация впоследствие да бъде споделяна между държави членки и да се разработят минимални стандарти в 5G мрежата до края на тази година.

Дали телефоните на „Хуавей“ ще могат в бъдеще да шпионират притежателите си и дали компанията работи съвместно с властите на комунистическата държава, на практика няма особено значение. Поради нежеланието на Китай да отговори на критиките на ЕС например за нарушаването на човешките права в рамките на страната, честността на Пекин винаги ще бъде под въпрос.

„Направено в Китай – 2025 г.“

В началото на февруари Европейската комисия (ЕК) не разреши сливането на железопътния бизнес на германския концерн „Сименс“ и френската компания „Алстом“ (Alstom) с обяснението, че не са успели да разсеят „сериозните“ притеснения, свързани с нарушаването на конкуренцията.

Тогава двете компании отвърнаха, че ЕК оставя Съюза в ръцете на бързо развиващата се китайска група Си Ар Ар Си. Брюксел отговори, че опасенията на компаниите са необосновани и че не се очаква в близко бъдеще да бъдат изместени в производството на високоскоростни влакове. По данни на „Блумбърг“ за миналата година „Алстом“ и „Сименс“ поотделно са реализирали печалби от 9 милиарда долара, докато Си Ар Ар Си – 3 милиарда долара.

Това, което „Алстом“ и „Сименс“ (както впрочем Париж и Берлин) не желаят да признаят, е, че възходът на Си Ар Ар Си се дължи на договорите за снабдяване на Китай с високоскоростни влакове, които двете компании подписаха с Пекин съответно през 2004 и 2005 г. По-голямата част от влаковете са били произведени в Китай, а в тези спогодби изрично е записано, че заедно с тях държавата получава и информация за направата им.

Компании като „Майкрософт“, „Епъл“, „Самсунг“, „Амазон“ и много други демонстрираха неограничените възможни за развитие пред IT сектора. С „изкуствения интелект“ на хоризонта всички големи икономики се съревновават да притежават по-съществен дял от „пазара на бъдещето“.

Един от най-мащабните планове на Китай е „Направено в Китай – 2025 г.“. Пекин вече е господар на евтините стоки по света – изразът „Направено в Китай“ се е превърнал в метафора за изгоден (често и неоригинален) продукт с ниско качество. 

Но растежът на икономиката на държавата започна да се забавя, като според експерти това се дължи на т.нар. капан на средните доходи. С вдигането на заплатите Китай губи основното си предимство в износа – нископлатения труд. Чуждите компании започват все по-често да се насочват към държави като Шри Ланка и Виетнам, в които надниците са все още незначителни. Същевременно страната не може да се конкурира с държави, които от десетилетия инвестират в производството на скъпоструващи и качествени продукти като Япония, Германия и САЩ. Други страни, които също са попаднали в капана на средните доходи, са Бразилия и Южна Африка.

Чрез „Направено в Китай – 2025 г.“ страната ще се опита по модела на „Четирите азиатски тигъра“ и Япония да прескочи капана на средните доходи и да се превърне в производствен център на високи технологии.

В момента тя е в първото си предкризисно състояние от 4 десетилетия насам – през последните две тримесечия на миналата година и през 2019 г. се усеща забавяне на ръста на икономиката. Китай завърши годината с ръст 6,6 на сто, а според Международния валутен фонд през 2019 г. може да падне и до 6,2 процента.

В началото на март Пекин обяви, че икономическият ръст за 2019 г. ще е „между 6 и 6,5 процента“. Това е относително понижаване от предишната прогноза на държавата – „около 6,5 процента“.

Търговските пререкания между САЩ и Китай

Отговорност за забавянето на китайската икономика носят и наложените мита от Америка на китайски стоки. Причините за действията на Вашингтон са в огромния дефицит при търговията между двете държави, както и обвиненията на САЩ, че Пекин краде интелектуални тайни от американски компании на местна почва.

Подобни твърдения отправя и ЕС. На 1 юни 2018 г. Съюзът обяви пред Световната търговска организация (СТО), че Пекин принуждава европейските компании да учредяват съвместни предприятия с китайски фирми, за да получат достъп до местния пазар, като така се създавали условия за достъп и кражба на технологични тайни.

Вашингтон е отправил три искания към Пекин: да осигури защита на интелектуалната собственост, да прекрати принудителното трансфериране на стоки, както и да спре прехвърлянето на държавни субсидии, които нарушават пазарното равновесие. Китай отхвърля обвиненията и на свой ред критикува САЩ, че въвеждат протекционистки мерки.

По въпроса за държавните субсидии в промишлеността Пекин заяви, че ще работи заедно със СТО, за да синхронизира мерките в търговията със съществуващите разпоредби на организацията. Вашингтон обаче е против това и заяви, че иска да разполага с „контрол за принудително въвеждане“ на търговски мита, в случай че Китай нарушава договорените правила за държавни субсидии в промишлеността.

На няколко пъти през 2018 г. бяха наложени нови мита, като през септември бе последното голямо увеличение. Към този момент те са на обща стойност от 260 милиарда долара (200 милиарда са върху китайски стоки за САЩ, докато Пекин наложи мита, равняващи се на 60 милиарда долара).

Въпреки митата в началото на 2019 г. Ройтерс предаде, че излишъкът на Китай за 2018 г. от търговията със САЩ се равнява на 323,32 милиарда долара, което е рекорд от 2006 г. насам.

Според изследване на Университета в Гуандонг, публикувано в средата на 2018 г., търговските пререкания между САЩ и Китай ще нанесат вреди и на двете държави – Пекин „сериозно ще пострада... по всички показатели, включително в благосъстоянието, БВП, заетостта на производството и търговията“. Според изследователите обаче икономиката щяла да издържи на  предизвикателствата. За Вашингтон щетите щели да се изразяват в понижаване на вноса и износа, но пък се очаквало БВП и благосъстоянието да отбележат повишаване.

В началото на декември двете страни се договориха за 90-дневно „търговско примирие“. По план Тръмп щеше да наложи нови мита на 1 март 2019 г., но на 25 февруари президентът обяви, че ги отлага. Той отдаде това на „продуктивните“ двустранни търговски преговори между страните и покани Си Цзинпин в частната си резиденция „Мар а Лаго“, „за да подпишем споразумението“.

Въпреки добрите новини икономистите не са оптимисти за предстоящата година.

Пол Кетни, който е главен стратегически директор в „Дайла капитал маркетс“, споделя, че съществуват „рискове от peцecия в Cъeдинeнитe щaти, ĸoятo мoжe дa нacтъпи вepoятнo oщe в cpeдaтa нa 2020 гoдинa“.

Същевременно Международният валутен фонд прогнозира през януари, че световната икономика ще нарасне с 3,5 процента през 2019 г. Това е спад с 0,2 процента спрямо 2018 г. В ефира на американската телевизия Си Ен Би Си професорът по икономика и политически науки в университета „Инсед“ Пушан Дът напомни, че все още са налице „основни критични проблеми“ между САЩ и Китай, които продължават да застрашават глобалната сигурност.

Дът сподели какви ще бъдат вероятните отстъпки на двете страни на продължаващите преговори, като според него големият победител ще е Пекин.

„B ĸpaтĸocpoчeн плaн ниe ocнoвнo щe oпитвaмe дa нaĸapaмe ĸитaйцитe дa ce cъглacят дa ĸyпyвaт oщe пpoдyĸти, oщe coя, мaлĸo пoвeчe eнepгия. CAЩ мoжe би щe нaмaлят няĸoи oт мepĸитe зa зaщитa – заяви проф. Дът. – B cъщoтo вpeмe тpябвa дa имaмe пpeдвид, чe нaиcтинa ocнoвнитe ĸpитични въпpocи, ĸoитo ca cвъpзaни cъс зaщитaта нa интeлeĸтyaлнaтa coбcтвeнocт, тpaнcфepa нa тexнoлoгии, дъpжaвнитe cyбcидии зa ĸитaйcĸитe тexнoлoгични гигaнти, нe ca paзглeдaни. Taĸa чe нaй-дoбpoтo, нa ĸoeтo мoжeм дa ce нaдявaмe, e, чe тe щe пpoдължaт дa гoвopят зa тяx в бъдeщe.“

Според източници на „Файненшъл таймс“ Пекин все още не е предложил „ключови отстъпки“ по отношение на важните за Америка въпроси за защитата на авторското право на китайска земя.

В средата на март Тръмп предупреди, че митата срещу Китай могат да се запазят и че Вашингтон няма да приеме сделка, която не го устройва напълно.

Идва ли Китайското време?

Не се знае още колко години Америка ще се задържи като най-могъщата и влиятелна държава на световната сцена и дали е възможно в бъдеще да съществува отново „еднополюсен свят“. Можем ли всъщност все още да определяме света си като еднополюсен?

В началото на 90-те години Самюъл Хънтингтън предрича в книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите“, че след края на студената война хегемонията на САЩ и въобще на Запада няма да продължи за дълго. Изследователят твърди, че в бъдеще светът ще бъде разделен на седем или осем „цивилизации“ със сходни културни ценности, като всяка една от тях ще бъде управлявана от една „държава ядро“. Основните конфликти по думите на експерта ще са между отделните цивилизации. 

Освен че предрича възхода на ислямския фундаментализъм и проблемите на миграцията (чрез която се създават изолирани зони в сърцата на чужди цивилизации) Хънтингтън също така предсказва и желанието на източноазиатските народи да докажат, че универсалистките им и колективистки ценности превъзхождат идеите на либералната демокрация, която излага Франсис Фукуяма в книгата си „Краят на историята и последния човек“.

Според Хънтингтън Китай отдава безспорното си икономическо развитие именно на културните различия между „китайската цивилизация“ и слабата, основана на индивидуализма „западна цивилизация“.

Ако Хънтингтън е прав, това поне означава, че режимите, в чиито основи са вкоренени различни ценностни системи, трудно ще могат да си въздействат. От това следва, че Пекин няма да успее да изгради механизми за дългосрочно политическо влияние, което качествено да въздейства на народите от чужда „цивилизация“ въпреки неограничените икономически лостове на комунистическата държава.

В това обаче никой не може да бъде сигурен. Едва ли и китайците през XIX в. са очаквали британците да им отнемат Хонконг.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“