Известни са безброй случаи, когато някой изминава пътя от „Осанна!“ до „Разпни го!“. Но има и хора, които изминават точно обратния път. И един от тях е Педро Санчес Перес-Кастехон, както е пълното име на испанския премиер.

На 28 април неговата Испанска социалистическа партия (ИСРП) спечели предсрочните парламентарни избори. И макар че не постигна абсолютно мнозинство, победата й бе доста убедителна. Особено като се има предвид, че на предишните два вота – през 2015 и 2016 г., социалистите претърпяха най-тежките поражения в своята история.

Което коства поста на Педро Санчес при втория разгром. Но само 8 месеца по-късно той се завърна триумфално на поста, въпреки че срещу него бяха ветераните от ИСРП начело с премиера легенда Фелипе Гонсалес.

Но на на Санчес, наричан Хубавеца, не му е за първи път да се изправя от нокдаун.

Той влиза в парламента с междинни избори през 2009 г., за да заеме мястото на оттеглил се съпартиец. Но през 2011 г. дори не е избран. Тогава консервативната Народна партия (НП) печели абсолютно мнозинство. Санчес се връща да довърши доктората си по икономика в мадридския университет „Камило Хосе Села“. Завръща се в парламента през 2013 г., но не като избран депутат, а на мястото на напуснала съпартийка.

А година по-късно неизвестният за широката публика Педро Санчес е избран за генерален секретар на ИСРП. Само че настъпват тежки времена за партията. Появява се радикалната левица в лицето на „Подемос“ („Можем“). И близо една четвърт от симпатизантите на социалистите се насочват към новоизлюпената формация, която допуска дори край на монархията в Испания и излизане от НАТО, ако народът пожелае това на референдум.

Следват двете тежки изборни поражения на социалистите, за които вече стана дума, и Педро Санчес подава оставка от лидерския пост. Това се случва в началото на октомври 2016 г. В края на същия месец Санчес напуска и парламента, в който току-що е избран. И тръгва със своето „Пежо“ на срещи с партийни членове из цяла Испания.

За да бъде отново избран за генерален секретар на ИСРП на първичен вот, като печели убедително срещу съперниците си Сусана Диас и Пачи Лопес. Това се случва през май 2017 г.

Макар да не е депутат, Педро Санчес изиграва ключова роля за свалянето на консервативния премиер Мариано Рахой на 1 юни 2018 г. Срещу дясното правителство е свикан вот на недоверие. Причина са произнесените присъди от общо 351 години затвор срещу 29 бизнесмени и бивши функционери на НП за различни престъпления като измами, пране на пари и укриване на данъци. Всичко това е част от схемата за финансирането на управляващата тогава партия в Испания.

Веднага след вота Педро Санчес става премиер, без да е печелил избори и без дори в този момент да е депутат. Той получава решаващата подкрепа от каталунските сепаратистки партии. Няма значение, че лидерът на социалистите подкрепи Рахой за временното отнемане на автономията на Каталуня през есента на 2017 г., когато нейният парламент обяви независимост от Испания.

Санчес обеща на сепаратистите повече автономия. Каталунските отцепници поеха протегнатата му ръка. Но пък тази година точно те станаха причина той да свика предсрочни избори. Те не подкрепиха предложения от него бюджет, който включваше рекордно увеличаване на заплатите с цели 22 на сто.

Педро Санчес спечели убедително парламентарните избори. Той успя да убеди симпатизантите на ИСРП, че е човекът, който може да бъде обединяващата фигура в партията, която преди три години бе нокаутирана.

Сега Санчес отново ще зависи от каталунските сепаратисти. Нещо повече – да разчита на техния „Златен пръст“ така, както БСП и ДПС разчитаха за същото от страна на „Атака“ след изборите в България през 2013 г.

"Златен пръст" от каталунските сепаратисти

Конфигурацията в испанския парламент е такава, че ако не разчитат на каталунските сепаратисти, социалистите могат да съберат подкрепа от точно половината депутати – 175 на брой. ИСРП има намерение да направи коалиция с лявата радикална трипартийна формация „Унидас подемос“ („Обединени можем“). Но ще им трябват гласовете на баските националисти и още няколко малки партии, вкарали по един или двама представители. Което пак няма да се окаже достатъчно.

Но според испанските закони при провал с абсолютно мнозинство от гласовете кандидат-премиерът има право на втори опит. И тогава ще му трябва обикновено мнозинство – повече на брой гласове „за“, отколкото „против“. И точно тук Санчес ще се опита да спечели един „златен пръст“. Достатъчно е един от 22-мата каталунски сепаратисти от общо две партии да се въздържи, а да не гласува срещу бъдещия ляв кабинет. И нищо чудно да успее.

При всички положения управлението далеч няма да бъде стабилно. Но победата на Санчес елиминира поне засега крайната десница от „Вокс“. Тази антиевропейска партия не можа да получи ролята на ключов играч за съставяне на правителство, на която се надяваше. Защото НП и либералите от „Сиудаданос“, които искаха да правят дясна коалиция заедно с „Вокс“, не събраха достатъчно гласове.

Санчес спечели и с проевропейските си настроения, които се оказаха по-силни от тези на другите лидери. Той си „постла“ още на Европейския съвет през ноемри 2018 г., посветен на „Брекзит“. Тогава до последно Санчес плашеше срещата на върха на ЕС с бойкот. И в резултат получи гаранции, че Испания ще има решаващата роля за определянето на бъдещето на Гибралтар след излизането от Съюза на Великобритания. Не трябва да се забравя, че повечето жители на тази територия гласуваха за оставане в ЕС.

Жителите на Испания в огромното си мнозинство подкрепят членството в Европейския съюз. И Педро Санчес засега се възползва по най-добрия начин от този факт – и във вътрешен, и в международен план.