Русия "смята за недопустими разглеждането на въпросите на промените на  климата и опазването на околната среда от преднамерена гледна точка, накърняването на интересите на държавите - производителки на енергийни ресурси”.

Това се казва в новата руска доктрина за енергийна сигурност, коята президентът Владимир Путин утвърди днес, предаде ТАСС.

Документът, който заменя предишната доктрина от 2012 година,  посочва като заплахи намаляването на търсенето на енергийни ресурси и ръста на производството на втечнен природен газ, чийто най-голям износител са САЩ.

"Пълномащабното участие на РФ (Руската федерация - б.р.) в осигуряването на международната енергийна безопасност е възпрепятствано от мерки с ограничителен характер, въведени от ред чужди държави по отношение на РФ, в това число - по отношение нефтения и газовия отрасли и на нейния  горивно-енергиен комплекс, а също противодействието, оказвано от ред чуждестранни държави и международни организации на проектите в сферата енергетиката, които се осъществяват с участието РФ", пише още в новата доктрина.

От 2007 година насам Европейският съюз провежда последователна политика за защита на климата, която означава постепенен отказ от въглеводородните източници на енергия като въглища, петрол и природен газ.

ЕС се очаква да надхвърли целта през 2020 г. да е намалил въглеродните си емисии с 20 на сто спрямо нивата от 1990 г. До 2030 намалението трябва да бъде с 40 процента, а най-амбициозните държави членки очакват да имат изцяло въглеродно неутрални икономики в средата на този век.

Една от главните цели, което си постави Енергийният съюз на ЕС е да намали зависимостта на своите държави членки не само от доставките на нефт и газ, но и от монополното положение на руската компания “Газпром”. Енергийното законодателство на ЕС я задължава да спазва европейските правила като равен достъп на всички доставчици до газопроводите, отделяне на транспортирането и разпределението от производството на енергоресурсите, независими регулатори на мрежите и защита на интересите на потребителите.

Европейската комисия вече има съществена роля при разрешаването на строителството на газопроводи в трети страни към държави членки на съюза.

Два такива проекта - вече спреният “Южен поток” и “Северен поток-2” се натъкнаха на сериозна съпротива в Европа и от САЩ заради целта им да заобиколят сега главната транзитна държава - Украйна.

Растат потенциалните алтернативи на руските доставки - от каспийското находище “Шах Дениз” в Азербайджан, от Северен Ирак през Турция и от новооткритите средиземноморски находища край бреговете на Израел и Кипър, които предстои да бъдат разработени съвместно от САЩ, Израел, Кипър, Гърция и Италия.

Благодарение на разработките на шистови находища САЩ се превърнаха от нетен вносител в нетен износител на газ и суров петрол.

Санкциите, които ЕС наложи на Русия заради окупацията на Крим и подклаждането на конфликта в Източна Украйна лишават нейната нефтодобивна и газова промишленост от достъп до ключови западни технологии и оборудване