INTCEN - Центърът за разузнаване и анализи на Европейския съюз – е всъщност само едно от трите звена към Общността, които обработват секретна информация. Останалите две са Сателитният център и Intelligence Division, но тяхната роля е по-скоро второстепенна. Еквивалентът на ЦРУ е само един и за дейността му не се знае почти нищо, дори от дългогодишните европейски чиновници.

Основното средство, на което се опира INTCEN, е т.нар. Бернски клуб (който обединява шефовете на вътрешните разузнавания на 28-те членки на ЕС, Норвегия и Швейцария). Именно той служи за координация на интересите и за обмен на информация между тайните служби на европейските държави. Официален регламент за дейността на „европейското ЦРУ“ не съществува – INTCEN няма законова основа, на която да се опре. Но е и до голяма степен автономен – нито Европейският парламент, нито националните парламенти имат право да контролират дейността му, тъй като ведомството дълго време се определя като неофициален орган на ЕС, преди да бъде легитимирано от Лисабонския договор.

Показателно за тайнствеността, в която е обвита дейността на INTCEN, е обстоятелството, че десет години след създаването му – през 2013-а – австрийски евродепутат отправя специално питане към тогавашната върховна представителка на ЕС по външната политика Катрин Аштън, предназначено да повдигне завесата. Принципно ясното е, че Центърът няма правото сам да събира разузнавателна информация и да се занимава с активен шпионаж  – зависим е в това отношение от данните, които получава от страните-членки и различните органи на Европейския съюз. Събира също така сведения и от пресата. А оттам нататък?

Както посочва баронеса Аштън, основната задача на INTCEN е да оценява секретната информация, която му е предоставена – по определени теми и по отношение на определени територии, след което да излиза с анализи, ранни предупреждения и доклади. Както още се посочва – в някои от много пестеливите сведения по въпроса – INTCEN изпълнява поръчението си чрез наблюдение и класифициране на международните инциденти, фокусирайки се върху определени региони, върху тероризма и разпространяването на оръжия за масово унищожение, както и върху други глобални заплахи. Готовият продукт отново е на вниманието на европейските институции и тези, които работят в сферата на общата външна политика и политиката за сигурност, както и на заетите със защитата от тероризма.

От началото на 2016-а директор на Центъра е германецът Герхард Конрад, името обаче е най-вероятно псевдоним. Това, което е известно за него, е че е специалист по въпросите на исляма и е работил за германското външно разузнаване като участник в преговори по освобождаване на заложници в Близкия изток. Затова го наричат „Мистър Хизбула“ и „германския Джеймс Бонд“. За служителите към Центъра, базиран в Брюксел, се знае, че са около стотина, макар да няма официални данни нито за точното му местонахождение, нито за точния брой на персонала.