Насекомите, които съставляват две трети от всички сухоземни видове, намаляват с тревожни темпове, а това ще има катастрофално въздействие върху хранителните вериги и местообитания, установиха немски изследователи природолюбители.
В продължение на почти 30 години те бяха смятани за откачени ексцентрици, които усърдно залагат капани за буболечки в селските райони на Рейн, за да събират десетки милиони бръмбари и други хвърчащи гадини. Днес групата на немските ентомолози ентусиасти може да се похвали с научно съкровище от световна класа: те имат доказателствата за това, което описват като едно от най-тежките масови измирания на Земята след изчезването на динозаврите, съобщава порталът за научни новини phys.org.
Домът на аматьорското дружество по ентомология в Крефелд до холандската граница е бивша училищна сграда, където дебели завеси блокират слънчевата светлина. Вътре в стъклените шкафове се съхраняват хиляди пеперуди с избелели от времето криле, екзотични бръмбари, водни кончета и още миниатюрни видове, донесени от цял свят от любители събирачи.
Съкровищница
По традиция „ентомологията се занимава основно със събиране на редки екземпляри“, казва президентът на обществото Мартин Зорг, носещ очила в стил "Джон Ленън", яке с много джобове и сандали. Той и армия от доброволци са събрали през годините около 80 милиона насекоми, които сега стоят в безброй бутилки с етанол. Всяка от тях съдържа насекомите, хванати от един капан за определен период от време, и всяка кутия представлява колекция от такива улови в продължение на почти три десетилетия.
„От през 1982 г. капаните, които произвеждаме, са стандартизирани и контролирани, с еднакъв размер и един и същ материал и се събират през еднакви интервали на 63 места, които все още са същите”, обяснява Зорг.
Резултатът е съкровищница от сравними количествени данни, пред която всички финансирани университетски проекти изглеждат незначителни, казва той.
Но ако Зорг видимо се гордее с изследванията на обществото, резултатът от тях го ужасява: в тестовия период общата биомаса на летящи насекоми тук е спаднала със 76%.
Чудесно неделно хоби
За да демонстрира нагледно бързия спад, лаборант показва две бутилки: тази от 1994 г. съдържа 1400 грама хванати насекоми, а най-новата – едва 300 грама.
„За първи път осъзнахме сериозността на този спад през 2011 г. и оттогава всяка година виждаме, че положението се влошава”, казва Зорг – човекът, който бие тревога.
Но тогава новините не предизвикаха особени вълнения извън екологичните кръгове.
Холандският професор Ханс де Крун използва данните на германската група, за да подкрепи хипотезата си за намаляващата популацията на птиците в региона. Загрижеността от загубата на биоразнообразие се фокусира най-вече върху големите „симпатични“ видове бозайници, а наблюдения на околната среда като това в Крефелд се смятат за старомодно неделно хоби и до голяма степен са игнорирани от научната общност.
Също през 2011 г., точно от другата страна на германо-холандската граница, професорът по екология Ханс де Крун работел върху намаляването на птиците в региона. Той предположил, че птиците страдат от недостиг на храна, особено насекоми, но нямал данни, с които да го докаже.
„Тогава немските ни колеги от Крефелд се свързаха с нас и казаха: „Имаме данни, свидетели сме на силен спад, много сме загрижени, може ли да анализирате данните?” Така започна всичко.”
Точка, от която няма връщане
В търсене на причината за измирането пейзажът около Крефелд дава някои улики. В далечината комините на промишлените предприятия бълват дим. А съдържанието на последните капани за насекоми подчертава опасенията на Де Крун, че по отношение на намаляващото биоразнообразие Западна Европа може скоро да достигне „точката, от която няма връщане“.
От едната страна на пътя се намира защитен природен резерват – „но той не е толкова защитен”, казва Зорг и сочи от другата страна на пътя, където селскостопанска машина пръска с пестициди поле, засадено със захарно цвекло.
„Ние трябва да разберем, че тук, в Западна Европа, нашата природа става все по-малка, селскостопанските площи са много враждебни към насекомите. За тях там няма храна, а отрова. А природните зони са все по-изолирани. Насекомите не могат да се придвижват от едно място на друго, за тях е твърде далеч“, казва Крун.
Въпреки че точната причина за измирането още не е ясна, той смята, че причината несъмнено е антропогенна. Най-големият страх е, че ще стигнем точка, от която няма връщане, и това ще доведе до трайна загуба на биоразнообразие.
Пътят на унищожението
Изследванията в Крефелд изиграха централна роля в мета-проучване, оповестено от Франсиско Санчес-Байо и Крис Уикхойс от австралийските университети в Сидни и Куинсланд. През февруари те публикуваха първия синтез на 73 проучвания на ентомологичната фауна по света през последните 40 години, в който се изброяват места от Коста Рика до Южна Франция. Учените изчисляват, че над 40% от насекомите на планетата са застрашени от изчезване и всяка година към списъка се добавя около един процент. Това е еквивалентно, добавят те, на „най-масовия случай на измиране” от изчезването на динозаврите преди 66 милиона години.
Основните причини, изглежда, са загубата на местообитания и прехода на земята към интензивно земеделие и урбанизация, последвано от замърсяване, главно от пестициди и торове, инвазивни видове и климатични изменения.
„Заключението е ясно – пишат учените. – Ако не променим начина, по който произвеждаме храна, до няколко десетилетия насекомите като цяло ще тръгнат пътя на окончателното изчезване.”
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни