Какво се случва, когато бездънният провинциализъм се събере с наглостта на отвързалия се плебей и с вековната злоба на роба? Получава се законодателството против кучетата на градските хора. То идва буквално по петите на законодателството срещу правата на градските хора да обитават плажовете, които са тяхна собственост, поне според Конституцията.

Да започнем от злобата. Пред известно време гербаджийската власт най-сетне разбра, че културните градски хора няма да я признаят за своя. В колкото и ЕНП да членува, колкото и европейски „началници” със съмнителна трезвост да Го мляскат по бузите – признание от културните българи няма да дойде. Напротив – те ще продължават да протестират заедно (както каза преди време Борисов) „с колелетата и кучетата си”. 

Разбирайки това, герберската власт отключи робската си злоба срещу добре възпитаните българи. Започна да мъсти. В София и Варна удариха „колелетата”. После от държавния център удариха правото на „тия с колелетата и кучетата” да ходят на море, без да бъдат натъпквани в бетонните бункери на близките на властта мутри. Сега им удрят кучетата.

Трябва да си наистина на дъното на всяка възможна културна йерархия – да си истински, реален, никога необлагородяван плебей – за да отмъщаваш по този начин на по-извисените от теб. Нанасяш удар по онова, което виждаш – „колелета и кучета”. А истинският ти проблем, ако си плебей от тинята, е друг: че хората, които мразиш, са по-културни, по-успели и по-извисени от теб (четат книги например, а някои даже ги пишат), защото са свободни. А свободните хора, докато не им отнемеш свободата, реагират на подобни нападения с организирана съпротива. 

Хайде сега да си представим, че в центъра на София се изсипят три хиляди души с кучета без намордници. И заприщят Ларгото. Какво ще направи герберската власт? Ще арестува три хиляди души и трите им хиляди кучета? Къде ще ги сложи? Какво ще ги прави? Спешно ще организира концлагер край Вакарел?

И така стигаме до бездънния провинциализъм. Властващите днес субекти, бидейки докарани в София от помощни училища, села и градове от селски тип, никога в младите си години не са виждали градско куче. За тях куче – това е зъбещо се четирикрако животно, пълно с бълхи, което е вързано в дъното на двора (до онова място, в което се ходи „наповънка”) и е хранено от време на време с половин плесенясал хляб. Тези хора нямат никаква представа какво представлява кучето на градските хора: обезпаразитено отвътре и отвън, хранено с балансирани откъм минерали, витамини и белтъчини храни, имунизирано, водено всеки месец на ветеринар и всяка година – на клинична лаборатория за кръвна картина.

Градското куче, накратко, е много по-чисто, здраво и обгрижено, отколкото е средният властимащ, докаран от помощно училище, село или градче от селски тип.

Кучетата, напоследък създаващи проблеми, са като властващите: изоставени, необгрижвани, невъзпитавани, унижавани в младостта си. Това, разбира се, е проблем на стопаните. Но пък тези стопани като културен профил са по-близо до властващите, отколкото до градските кучета. Как да удряш такива стопани, когато са като теб самия?

Каква е целта на тази война, която властта обяви на своите по-възвисени граждани? Очевидно е. Властта иска такива, които протестират за природа с колелета и кучета – да ги няма. Колкото и да е функционално неграмотна, тази власт съвършено ясно разбира колко се излага, когато бъде сравнена с тези свои граждани. 

Погледнете за доказателство снимката на Данаил Кирилов и Лозан Панов, която тия дни обиколи нета. Лозан Панов гледа Данаил Кирилов, както това прави един уверен в себе си свободен гражданин: отгоре надолу, с лека изненада, но възпитано и спокойно. Как го гледа Кирилов?  Като слуга, изпълзял от колибата си в края на двора и изпаднал в когнитивен дисонанс от срещата със свободния гражданин. Поти се, усуква се, гледа предано отдолу нагоре, закачил на физиономията си унизителна усмивчица...

За това си унижение слугата – робът в своята злоба – впоследствие ще иска да мъсти. Както в момента прави герберската власт спрямо свободните граждани на републиката. Проблем на свободните граждани е, разбира се, че продължават да търпят да бъдат ритани в бъбреците от точно тази слугинска власт.