Почти се сещам какви ще са коментарите отдолу...

Но повод ми дадоха две неща. Едното е, че се замислих - дали, ако нямаше медии, фейсбук и небивал подем на "патриотични" формации, младата съдийка от Пловдив щеше да прочете оправдателна присъда на доктора, който застреля човек?

Застреля го с цял пълнител, след като половин час хладнокръвно го е следил на камерата, после го е гонил извън имота си. Уби го с незаконно притежаван пистолет и викна двама приятели да прикрият следите. Остави го да лежи на капака на кола... Съответно - като не се предаде, не му е правена проба за употреба на вещества, която евентуално би утежнила положението му пред съда.

Накрая си призна вината дори, но получи оправдателна присъда.

Както гласеше един филм – милост за живите. На кого му пука за душата на някакъв си циганин – рецидивист и наркоман... Просто една отлетяла циганска, рецидивистка крадлива душа, изтекла в канала - важното е да сме живи и здрави.

На кого наистина?

По-лесно ми е да посоча поименно кой има интерес от такива спонтанни ерупцции на (въоръжено) национално съмосъзнание: лидерите на трите т. нар. патриотични формации. Казвам ги поименно: Сидеров, Каракачанов, Симеонов. Те помпят проценти след всеки изстрел, след всяко намушкване, всеки изваден бокс и хвърлен камък в някое гето. Плюс цялата знайна и незнайна клиентелистка пяна, с която са се обградили. Бедна, аморална, но алчна за пари  и влияние без бачкане и лични качества.

Второто, което ми даде повод (все не вярвах, че ще цитирам човек от ГЕРБ, но и до това стигнахме), го каза Томислав Дончев днес:

„Ние като че ли сме загубили способността да водим спокоен, нормален и умен разговор. Ние реагираме на ключови думи и обикновено – истерично.“

Макар да го каза по съвсем друг повод - за данъците, го подкрепям.

Добър разговор би било: защо изобщо има правосъдие, ако всеки вади гьостерицата и пречуква този, който му е развалил рахатлъка? После просва кожата му пред пещерата...

Предмет на разговор е дали такива случки са единичен прецедент – нещо като да те удари гръм – или са съвсем закономерен плод от деградацията на т. нар. ни обществото. Общество от индивидуалисти, в което всеки е кошмарно „прав“, никой не слуша, не вярва и не зачита никого.

Предмет на разговор е защо освен познатите Жоро-Плъхо-подобни, затворите напоследък се задръстват от млади, бели - подчертавам – момчета (последното ми е емпирично наблюдание). И какво са си мислели точно те? На по 20-25 г., с мускули и татуси, зле образовани и невежи "играчи", които са били "голямата работа" и са направили някоя глупост, защото са чели 1000 пъти как правосъдието у нас не застига никого... Докато не е застигнало тях.

Предмети на разговор да търсиш...

С лека ръка с избрахме не да прогресираме и да навием напред, а напротив - да „развъртим“ назад брояча на годините и вековете, които ни е коствало да отлепим от онова „око за око, зъб за зъб“... Всъщност циганинът Жоро Плъха дори зъб не е увредил на доктора, но както и да е.

Целим да се разчовечим и сме истински щастливи с това.

Ние повече от всякога в този момент - тук, в България, се разцивилизоваме, докато водим високопарни спорове за правата на гей-малцинствата, за заплахата за черногърбото каменарче или за някакви стратегии. Глупости на търкалета: ние сме зверове, които са готови са всяко настъпване в метрото да вадят гаубици, ножове и - не ми се мисли още какво... Добре че няма персонална атомна бомба, като историческата правда изисква да припомня, че допреди години толкова абсурдна и неосъществима е изглеждала и идеята за персонален компютър.

Не вярвате ли?

Представете си референдум с един въпрос: да има ли смъртно наказание за всеки катастрофирал пиян на пътя?

---

П.С. от автора: Да, обиран съм. И съм обиран "до шушка". И съм обиран не както бива обрано някое "на тате момчето", което още на другия ден бива заведено в магазина и му се купуват още по-нови и хубави играчки...