ЮКИП е мъртва, да живее „Брекзит“

Евроскептицизмът и появата на ЮКИП

Великобритания винаги е била с единия крак извън „Европа“. Евроскептицизмът е сред малкото позиции, които имат последователи както сред лейбъристите, така и сред консерваторите.

Причините за недоволството сред значими леви представители (Джеръми Корбин – лидерът на Лейбъристката партия) са свързани с неолибералното икономическо устройство на ЕИО (в по-късни години ЕС), което според тях ощетява работническата класа. За тях „Европа“ е минисоциум на глобалното общество, в което съществуват отношения на „център–периферия“.

Същевременно видни консерватори (Борис Джонсън – днес премиер на Великобритания и лидер на Консервативната партия) разглеждат членуването в ЕС основно от традиционалистически аспект – те посочват, че Обединеното кралство е преминало през много по-турбулентни периоди в миналото и че до присъединяването в ЕИО винаги е запазвало независимостта си от континентална Европа. Според тях историческите врагове на Великобритания (Германия и Франция) отвъд идеалистичните постулати за взаимоизгодно политическо и икономическо обвързване преследват егоистични интереси. Десните брекзитъри също са загрижени за идентичността на бъдещия британец. Според тях например високите нива на имиграция заплашват да увредят кохезията в обществото, тъй като голяма част от новодошлите не желаят да се интегрират и да възприемат статуса „британец“.

Евроскептиците и от двете политически идеологии смятат Съюза за недемократичен (пример за това е невъзможността да се избира пряко председател на Европейската комисия) и са против отдаването на все повече суверенитет към Брюксел.

Кулминацията на евроскептицизма е достигната в началото на 90-те години – на 1 ноември 1993 г. влиза в сила Договорът от Маастрихт, който е учредителен за Европейския съюз.

Два месеца преди това нова партия се появява на британската политическа сцена, която след години ще се превърне в крепост на евроскептиците в Обединеното кралство.

Първоначалният ѝ облик е без съмнение либерален – всъщност основателят Алън Скед е бивш кандидат за народен представител на Либералната партия на изборите през 1970 г. По-късно обаче той я напуска заради проевропейската ѝ нагласа.

Извън политическата си кариера Скед е уважаван професор по международна история в Лондонското училище по икономика – определян е като един от безспорните световни експерти по история на Хабсбургската империя.

Той е върл противник на политическото интегриране в ЕИО и затова през 1991 г. създава движението „Антифедералистка лига“. То неуспешно издига 17 кандидати на парламентарните избори през април 1992 г. и е против присъединяването на Великобритания от Маастрихтския договор.

На 3 септември 1993 г. „Антифедералистка лига“ е преобразувана в политическа партия – Партията на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП).

Триумфът на чудовището на Франкенщайн

Скед запазва лидерската си позиция в ЮКИП, но към новия му проект се присъединяват личности, с които той не споделя много общи политики отвъд евроскептицизма. Сред тях е Найджъл Фараж, който напуска Консервативната партия през 1992 г.

Фараж притежава необходимата доза харизма, патетичност, усет и остроумие да направи впечатление на гласоподавателите и на парламентарните избори през 1997 г. е единственият кандидат на ЮКИП, който събира повече от 5 процента. Резултатите обаче са неудовлетворителни за партията и Фараж заедно с други висши функционери принуждават Скед да си подаде оставката.

През 2013 г. професорът описва огорчено пред „Гардиън“ впечатленията си за състоянието на учредената от него политическа формация:

„Партията, която основах, се е превърнала в чудовището на Франкенщайн.“

Скед е възмутен от антиимигрантската реторика и безпринципността на евродепутатите от ЮКИП, които прибират за себе си щедрите заплати от ЕП, вместо да ги даряват на Националната здравна служба (каквато е била първоначалната спогодба). В статията е цитирана и част от програмата на политическата формация от 1993 г.

„Това е несектантска, нерасистка партия, която няма предубеждения спрямо чужденците или законните малцинствени групи от всички видове. Тя не разпознава легитимността на Европейския парламент и ще изпраща представители единствено в Британския парламент в Уестминстър.“

На 21 октомври 2015 г. в The National Interest е публикуван негов анализ, в който отново е подчертана рязката промяна на курса на партията:

„След като напуснах и се върнах към академичния живот обаче, партията попадна под контрола на абсурден клоун на име Найджъл Фараж, който я преориентира към крайното дясно. Клаузата за липса на предубеждения бе отменена и бяха отправени всякакви гадни изказвания срещу чернокожи, мюсюлмани и гейове... Самата партия се е превърнала в секта на Фараж.“

Под неговото ръководство партията претърпява фундаментална метаморфоза. Възприемат се социално консервативни политики като предложения за ограничаване на имиграцията, намаляване на данъците и отхвърляне на идеята за глобалното затопляне. ЮКИП е възприемана като крайнодясна популистка партия заради реториката на Фараж – той например започва да нарича симпатизантите си „армията на народа“ и често обижда колегите си от ЕП, че не са имали „истинска работа през живота си“.

Успехът на ЮКИП е безспорен – от дребна партия през 90-те години тя се превръща в политическа сила, която европейските елити са принудени да търпят.

В кралството е валидна мажоритарната избирателна система и затова доброто представяне на кандидатите на ЮКИП остава в сянка, тъй като няма райони във Великобритания, в които нейни представители да съберат повече от половината гласове.

Съвсем друго е положението при изборите за Европейски парламент, които функционират на базата на пропорционалната система – през 2004 г. ЮКИП успява да класира 12 кандидати; през 2009 г. – 13 (втора политическа партия от Великобритания). През 2014 г. политическата група постига най-големия си успех – класира цели 24 кандидати за ЕП (за нея гласуват 27,5 от всички избиратели).

Имигрантската криза определено носи криле на евроскептиците в Европа, особено във Великобритания. Камерън допуска шокираща от днешна гледна точка политическа грешка, като обещава през 2013 г. да свика референдум за напускане на ЕС, ако партията му спечели изборите през 2015 г.

На 23 юни 2016 г. евроскептиците в кралството триумфират – с малко, но завинаги (поне засега).

Найджъл Фараж си подава оставката като лидер на ЮКИП и обявява, че мисията на партията е изпълнена.

Той не пропуска да се подиграе на европейските лидери по време на сесия на ЕП на 28 юни:

„Не е ли забавно. Когато дойдох тук за първи път преди 17 години и казах, че искам да водя кампания, за да изкарам Великобритания от Европейския съюз, всички ми се изсмяхте. Не се смеете обаче сега, нали? И причината, поради която сте толкова разочаровани, причината, поради която сте толкова ядосани, е пределно ясна от ядните коментари. Вие живеете в неверие.“

Тук би трябвало да приключи пътят на ЮКИП, тъй като екзистенциалната потребност от партията е задоволена – и двете големи партии признават резултата от референдума, а Великобритания се насочва към най-близкия изход от ЕС – активиран е член 50.

Всичките поддръжници на „Брекзит“, било то „мек“ или „твърд“, са разпределени между лейбъристите и консерваторите.

ЮКИП губи своя „Х фактор“ – за да оцелее, е необходимо да си изгради нова идентичност.

Започва трагедията

Оказва се, че в неверие живеят симпатизантите на ЮКИП, които си мислят, че партията може да продължи да бъде значим политически субект след „Брекзит“ и без Фараж зад волана.

През 2017 г. за лидер на формацията е избран бившият военнослужещ Хенри Болтън. През януари 2018 г. се разкрива, че той е напуснал съпругата си и е във връзка с младата моделка и представителка на ЮКИП – Джо Марни. Само по себе си това няма как да се хареса на средния консервативно мислещ симпатизант на партията, особено когато подобно дело е извършено от военнослужещ.

По-късно обаче са публикувани SMS съобщения на Марни, след които всички доскорошни съюзници на Болтън оттеглят подкрепата си от него.

Моделката определя Мегън Маркъл* като „тъпа малка селянка“ с „мъничък мозък“. Тя също използва думата „негър“ и фразата „това е Великобритания, а не Африка“ по време на дискусия за кралския годеж.

Когато приятелят, с когото си пише, ѝ напомня, че използва „расистки“ коментари, Марни отвръща: „И какво от това.“

Разбира се, манекенката изхвърча от ЮКИП на секундата, но Болтън отказва да отстъпи лидерския пост. Чак през февруари е проведен вот на недоверие и той е заменен временно от Джерард Батън. Последният обаче е единственият кандидат на изборите за нов председател на партията и официално става водач на ЮКИП на 9 април 2018 г.

Батън членува в „Антифедералистка лига“ през 1992 г. и е един от основателите на ЮКИП.

Скандалите около и в партията не идват в подходящ момент – на 3 май 2018 г. са проведени местни избори и ЮКИП губи 123 от 126 места в общинските съвети.

Батън трябва да мисли бързо, да изготви план, с който да привлече нови симпатизанти, тъй като след провеждането на референдума ЮКИП не притежава отличителни белези от Консервативната партия. Нещо повече, остроумните коментари на консерватори като Джейкъб Рийс-Мог и Борис Джонсън бият по оригиналност всичко, което Партията за независимостта на Обединеното кралство може да предложи, след самоналожената изолация на Фараж.

В първата половина на 2018 г. членовете на ЮКИП падат под 20 000 за цялата страна. Затова Батън решава, че няма какво да губи и вдига оборотите на популизма. Нали това помогна на Тръмп, защо да не спаси ЮКИП?

Тримата от запаса

През юни 2018 г. към партията се присъединяват трима активисти с милиони последователи в различните социални мрежи (най-вече в YouTube) – Карл Бенджамин, Марк Мийчън и Пол Джоузеф Уотсън. Тримата са „брекзитъри“ и критици на политическата коректност и елитите по етажите на властта – предимно от Лейбъристката партия.

Чрез тях Батън се опитва не само да намери мост към по-младите избиратели, но също така да представи нови мегафони на ЮКИП, които очевидно притежават харизмата и дар словото, щом са толкова популярни... в интернет.

И оттам идва бедата. По същия начин, както онлайн средите са чужди на Батън, трите нови личности в ЮКИП са стероидна версия на Фараж. Те са добили популярност в анархичния свят на интернет, в който няма ясно разписани правила за това какво е позволено да се говори.

Бенджамин (известен в YouTube като Sargon of Akkad) например е записан на второ място в листата на ЮКИП в Суиндън за евроизборите.

След началото на кампанията в края на април 2019 г. той веднага е атакуван от големите медии на острова за това, че през 2016 г. изпраща чрез туитър съобщение срещу лейбъристката Джес Филипс, че „дори не би я изнасилил“. Бенджамин, който се е определял в миналото като „антифеминист“, обяснява, че коментарът му е бил провокиран, след като Филипс се подиграва на високия брой самоубийства сред мъжете. При откриването на кампанията на ЮКИП на 28 април той отказва да се извини и нарича журналистите „търговци на клевети“.

Впоследствие срещу него са изровени две компроментиращи видеа, които все още могат да се видят в YouTube.

От първото е изваден цитат, с който той подкрепя твърдението, че е възможно 11-годишно дете да е достатъчно разумно, за да даде съгласие за секс с пълнолетен.

Във второто отговаря на нападки на „тролове“, като ги нарича „бели негри“. После обяснява, че е бил обиждан от бели расисти и е искал да ги обиди по начин, по който да го разберат.

Това, разбира се, се превръща в абсолютен PR кошмар за Батън. Лидерът на ЮКИП е принуден при всяко едно интервю да уточнява, че не е съгласен с коментарите на Бенджамин, вместо да коментира преговорите за „Брекзит“ например.

Дори и така обаче ЮКИП може би щеше да запази позиции в ЕП, ако архиевроскептикът на партията Найджъл Фараж не я беше напуснал.

Жертвеният агнец на британския евроскептицизъм

През ноември 2018 г. Батън се обвързва с Томи Робинсън – личност, която има скандална репутация на Острова. Той е основател на крайнодясната националистическа група „Лига на английската отбрана“, макар че я напуска през 2013 г. Бивш член на Британската националистическа партия (БНП), Робинсън е един от най-влиятелните критици на мюсюлманите във Великобритания, тъй като според него те отказват да се интегрират. Огромна част от британското общество го определя за „ислямофоб“.

На Запад залепи ли се етикет като „расист“, „сексист“ или „ислямофоб“, не само не мърда – а дори всеки, който по някакъв начин поддържа отношения с подобен човек, е заплашен да бъде причислен към въпросната категория „персони нон грата“.

Що се отнася до Робинсън, трудно може да се открие по-дамгосана фигура от него.

Батън лично разговаря с активиста и двамата постигат съгласие активистът да бъде „специален политически съветник“ на лидера на партията.

На 2 декември 2018 г. е проведен вот на недоверие срещу лидера на ЮКИП, който обаче е неуспешен. Следва отлив от партията на голяма част от лидерите ѝ, включително и Фараж.

Той напуска на 4 декември и обвинява Батън в колонка на The Daily Telegraph, че е „обсебен от темата ислям, не ислямски фундаментализъм“ и обяснява, че „ЮКИП не е била основана, за да води религиозни кръстоносни походи“.

По отношение на Робинсън е много по-критичен.

„Мисля, че той въобще не е подходящ за представител на която и да е политическа партия. Истината е, че в антуража му са включени престъпници и бивши членове на БНП.“

През януари 2019 г. Фараж обявява новия си политически проект – партия „Брекзит“. На 12 април 2019 г. той заявява в интервю, че „няма разлика между партия „Брекзит“ и ЮКИП по отношение на политиките, но по отношение на членския състав има голяма разлика“. Той не пропуска да критикува асоциацията между бившата си партия и Карл Бенджамин, въпреки че докато все още е член на ЮКИП, има общи снимки с него.

В седмиците преди евроизборите Фараж не щади критиките спрямо ЮКИП и с прискърбие съобщава как му „тежи на сърцето“, че бившата му партия се е радикализирала до такава степен.

Фараж разчита на репутацията, която е натрупал през годините. Евроскептиците не се интересуват, че той отказва да публикува програмен списък с политики преди провеждането на евроизборите. Нито че разполага с пълния контрол да избере кандидатите на партия „Брекзит“. Нито че политическият му проект няма членове, а „регистрирани поддръжници“, които го финансират.

На 26 май 2019 г. са оповестени резултатите от евроизборите. ЮКИП губи всичките си 24 депутати, като за нея гласуват едва 3 процента от избирателите. В дебюта си партия „Брекзит“ е първа сред британските партии, като класира общо 29 представители в ЕП (общо 30,52 процента от вота).

Фараж можеше и да остане в ЮКИП. Ако той се бе кандидатирал за лидерската позиция в партията, със сигурност щеше да я спечели. Но не го направи.

Защо?

Може би заради „червените точки“, които ЮКИП натрупва през годините, особено след референдума за „Брекзит“. Популизмът често носи бързи резултати, но няма дълъг срок на годност. И има нужда от освежаване.

ЮКИП бе отличният „жертвен агнец“, който обра негативното медийно отразяване и осигури на бившия си лидер попътен вятър за изборите на 23 май.

Евроскептиците във Великобритания са предани на Фараж. Смяната на партийната принадлежност е проста формалност. Колкото отнема да кажеш:

„ЮКИП е мъртва, да живее „Брекзит“.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“