Преди 100 години в Западна Европа се случва нещо изключително за онова време, което през следващите десетилетия ще прерасне в нещо безпрецедентно за цялото човечество. Много хора вероятно дори не знаят за това събитие, независимо че то поставя началото на една от най-мащабните социално-икономически трансформации в глобален план. И то по-малко от два месеца след официалното приключване на Първата световна война.

На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет в света – от Лондон до Париж. На борда на самолета, който излита недалеч от днешното летище Хийтроу, има само един пътник, който плаща за пътуването сума, приблизително равна на една месечна заплата в онези години.

Столетие по-късно международният пътнически въздушен транспорт (заедно с интернет и мобилните устройства) е може би най-неоспоримото доказателство за постигнатия от нас технологичен напредък. Той е и сред най-ярките символи на съвременния начин на живот, който с всяка следваща година оформя все повече социално-икономическия, културния и политическия облик на света.

Така изглеждат полетите над Европа в неделя, 25 август 2019 г., около 14 часа. Снимка Flightradar24

Еднакво далеч, но все по-близо

В продължение на близо 50 години въздушният транспорт е бил скъпо удоволствие, което само хората с по-дълбоки джобове са можели да си позволят. Ситуацията се променя с появата на пакетните почивки в края на 60-те и началото на 70-години, които позволяват на много семейства да летят за първи път.

Превъртаме лентата още 50 години напред и се натъкваме на смайващо различна картина. Макар че определени полети остават сравнително скъпи (например презокеанските или тези до някои по-популярни дестинации като Лондон и Париж, особено около Коледа или други специфични периоди през годината), днес въздушният транспорт е по-достъпен от всякога, до голяма степен благодарение на появата на нискотарифните авиолинии.

Изобилието от все по-достъпни полети от България илюстрира чудесно безпрецедентните възможности за пътуване, които ни разкриват безпрецедентни възможности да опознаваме различни култури и да учим и/или работим в чужбина. Към днешна дата от една наглед малка България, в която допреди три десетилетия много от хората са живеели в изолация, ние можем бързо и лесно да стигнем до Лондон, Париж, Берлин, Брюксел, Амстердам, Рим, Мадрид, Лисабон, Будапеща, Прага, Виена, Москва, Истанбул, Тел Авив, Доха и още много други по-големи и по-малки градове в Европа (и не само). Парадоксално или не, както много от вас може би знаят и от личен опит, понякога самолетният билет за някоя от тези дестинации струва по-малко от автобусния билет от София до Варна.

Освен че са далеч по-евтини, отколкото в миналото, днес пътническите полети са и много по-бързи. Ако преди десетилетия хората са прекосявали морета и океани с дни или седмици, ние можем да го правим за часове. Най-хубавото е, че по-евтините и по-бързи полети, в комбинация със съвременните средства за комуникация, ни позволяват да променяме местоживеенето си според нуждите и предпочитанията си, без да трябва да се отделяме от близките и приятелите си едва ли не завинаги.

Политика във въздуха

По естествен път с нарастването на броя на полетите и пътниците, пътуващи със самолет, нарастват и възможностите за експлоатиране на гражданската авиация за постигането на определени политически цели. Тук ще откроя две основни тенденции: предлагането на първокласни услуги с цел реклама на държавата собственик на съответната авиолиния и използването на пътнически самолети за извършване на терористични актове.

Ръководителите на някои страни отдавна инвестират сериозни средства в изграждането на авиолинии, които смайват пътниците с разнообразието от дестинации и комфорта, който предлагат по време на полет. По този начин те опитват да изградят един далеч по-красив и „по-продаваем“ образ на страната си, за да покажат нагледно резултатите от управлението си, и така тактично отклоняват вниманието на международната общност от чувствителни теми като нарушаването на човешки права.

Такъв пример е Катар. Създадени през 1997 г., по-рано тази година Катарските авиолинии (Qatar Airways) бяха избрани за пети път за най-добра авиолиния в света в рамките на World Airline Awards. Авиолиниите на емирството, които са и партньори на Международната футболна федерация (ФИФА) и на футболния отбор "Байерн" (Мюнхен), грабнаха наградите и за най-добра бизнес класа, за най-добро място в бизнес класа и за най-добра авиолиния в Близкия изток. Докато Катарските авиолинии утвърждават доминацията си в сектора и спонсорират спортни клубове и организации, емирството е критикувано за лошите условия на труд на строителните обекти за Световното първенство по футбол през 2022 г., като има съмнения, че именно те са отговорни за смъртта на десетки или дори стотици работници.

Сходна формула следват и турските управляващи. Турските авиолинии (Turkish Airlines), които са 49% държавна собственост, съществуват отдавна, но се разрастват особено бързо през последните петнайсетина години. В тазгодишното издание на World Airline Awards те се нареждат сред 30-те най-добри авиолинии в света и сред 10-те най-добри авиолинии в Европа. Освен че са спонсорирали местни и чуждестранни отбори по футбол, баскетбол, крикет и хокей на лед, през 2016 г. Турските авиолинии записват името си в историята като първата турска марка с реклама по време на Супербоул – най-голямото спортно събитие в САЩ. Докато Турските авиолинии увеличават влиянието си в сектора и подкрепят спортни отбори и инициативи, бившият премиер и настоящ президент Реджеп Тайип Ердоган от години търпи остри критики заради все по-авторитарния си подход, особено след осуетения опит за преврат през юли 2016 г.

Освен за държавна реклама някои хора са склонни да използват пътнически самолети и за извършването на терористични актове. Кадрите, които показват как два от общо четирите похитени пътнически самолета се врязват в две от кулите на Световния търговски център на 11 септември 2001 г., продължават да живеят в спомените на милиарди хора по света и да ни напомнят за смъртта и разрухата, до която води всяка крайна идеология.

Свалянето през юли 2014 г. в Украйна на самолет на Малайзийските авиолинии, пътуващ от Амстердам за Куала Лампур, е друг пример за експлоатирането на пътнически самолети с политическа цел. Атаката срещу самолета, при която загинаха 298 души от 17 държави, изостри още повече отношенията между САЩ и Западна Европа, от една страна, и Русия, от друга, и постави началото на маратон по търсене на извършителите на нападението, като едните хвърляха вината върху Русия, а другите върху Украйна.

Пътуване без граници

Кръвопролитни събития като терористичните атаки в САЩ през 2001 г. и свалянето на самолета на Малайзийските авиолинии в Украйна през 2014 г. с право присъстват в новините и логично остават в спомените ни. Те обаче продължават да бъдат изключения, когато говорим за инциденти с пътнически самолети. Всъщност онова, заради което смятам международните пътнически полети за един от символите на 21. век – ефективното управление на стотици излитащи, летящи и кацащи самолети във всяка една минута – изобщо не влиза в новинарските емисии.

Данни на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) показват, че броят на превозените със самолет пътници в света е достигнал 4,3 милиарда през 2018 г. През същата година са извършени приблизително 38 милиона полета, което прави средно по над 104 000 полета на ден. Всеки може да се докосне до това достижение на науката, като посети Flightradar24 или друг сайт, който показва движението на голяма част от полетите в света в реално време.

Всеки път, когато летя със самолет, се възхищавам на чудоподобното взаимодействие между хилядите пилоти, диспечери, стюарди и всякакви други служители на „летища градове“ като тези във Франкфурт, Лондон и Ню Йорк. Още по-удивителното е, че тук става въпрос за сътрудничество не просто между отделни хора, а между отделни държави, които се придържат към масивен набор от приети от тях правила и регулации. Този факт доказва по безспорен начин, че ние, хората, можем да постигаме и съграждаме невероятни неща, когато си помагаме и насочваме целия си потенциал в правилната посока.

Понеже вече има компании, които се надяват скоро да започнат да предлагат пътнически полети в Космоса, можем единствено да предполагаме как, докъде и за колко време ще могат да пътуват наследниците ни след 100 години.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".