„Този малък филмов бисер, „Ага“ се фокусира върху минималистичната си история толкова красиво, че ни поглъща изцяло“. Така започва ревюто на филмовия критик Кенет Туран за филма на Милко Лазаров „Ага“, българското предложение за „Оскар“ тази година.

В ревюто си критикът описва „голямото майсторство“ на режисьора и „зашеметяващата операторска работа” на Калоян Божилов зад камерата. Туран има богата кариера – работи за „Вашингтон пост“, „Лос Анджелис таймс“, редовно дава свои ревюта за радиопредаването „Morning Edition“ на NPR. В документалния филм „От любов към филмите: Историята на американската филмова критика“ той говори за неразбирателството си с режисьора Джеймс Камерън – след като Туран написал негативно ревю за „Титаник“, Камерън се обадил на главния редактор на „Лос Анджелис таймс“ и поискал критикът да бъде уволнен.

Но за филма на Лазаров той не се изказва негативно:

„Въпреки че персонажите говорят на местния якутски език, филмът се оказва внимателно построена притча, която ни въвлича в измисления живот така, все едно е истински. Зимните панорами в тази обезсърчаващо студена част на света са реални, замръзналата пустош е омагьосваща и поетична в своята абсолютна празнота“.

Във филма си Лазаров проследява живота на възрастните Нанук (Михаил Апросимов) и Седна (Феодосия Иванова), две части на едно цяло. Ако разпознавате името Нанук, пише Туран, значи знаете, че едно от вдъхновенията за сценаристите Лазаров и Симеон Венциславов е етнографският документален филм на Робърт Флаерти от 1922 г. „Нанук от Севера“.

„Точно като в този филм, Лазаров проследява облечения как облечения в кожи Нанук изпълнява ежедневните си задължения, поставя капани, пробива леда, за да лови риба и се придвижва с шейна, теглена от едно работливо куче. Нанук знае, че съвременният свят съществува – в един от най-изразителните кадри го виждаме легнал по гръб в снега да наблюдава изпаряващите се в небето следи от самолет“.

Всъщност, именно съвременният свят отнема дъщеря им Ага, която отказва да живее живота на родителите си в зимната пустош и избира предимствата на града. В изолираната си юрта Нанук и Седна продължават да живеят както преди, а единствен техен посетител е Чена (Сергей Егоров). Той е връзката им със света, носи им дърва, гориво за лампите, както и малко преносимо радио, от което обаче звучи само класическа музика. Най-ценното, което им носи обаче, са новини за дъщеря им.

„Това е особено тежко за двойката, защото една от темите в „Ага“ е за важността на семейството и общността – и тъгата от разпадането на тези връзки – пише критикът. – Както казва Нанук: „Краката са като семейството –единият не може без другия“.

Но според него силата на „Ага“ не е толкова в драматичните обрати в сюжета, а по-скоро в „емоционалната визуализация“.

„Независимо от произхода си, красивите и безупречно композирани кадри в „Ага“ приковават вниманието – и епичните природни гледки, и интимните моменти вътре в юртата – смята Туран. – Тих и ненатрапчив, този филм, знае как да направи впечатление и го постига.“

"Площад Славейков"