Петър Радев е 25-годишен студент по медицина от Пловдив. Няколко дни преди последния си държавен изпит той е диагностициран с остра миелоидна левкемия. Така и не успява да завърши и да се отдаде на благородната си професия. Но... той може пак да лекува.

За щастие Пепо има много приятели от университета и от езиковата гимназия в Пловдив, които решиха, че не е честно някой да прекърши крилата му.

Тези млади хора успяха да активизират само за 2 дни 410 души, които бяха готови да станат донори на костен мозък за Пепо. И, да, донор вече има. Приятелите му организират социални събития, кино вечери, волейболни мачове с благотворителна цел, защото за лечението на Петър Радев в Германия са необходими 1 млн. лева.

И ето тук може да помогне всеки от нас. Направете дарение като проследите този линк. Всякаква сума ще е от полза.

А ето и какво ни написаха приятелите на Пепо, заради които вярваме, че тази битка не може да не бъде спечелена:

Здравейте!

Може би избрах грешното време да се свържа с Вас с желанието си да изискам гласност по един малко по-личен проблем по време на избори, когато цялото медийно влияние е насочено само към въпроса „Ще има ли, аджеба, балотаж?“, но напоследък прозрях, че животът не чака никого и че да бъдеш млад със сигурност не ти гарантира повече от тази изключително скъпа валута – живот.

Първо искам да Ви запозная с този мой гореспоменат личен проблем и да ви попитам следното: Нашите лекари отдават младините си, че даже и животите си, за да спасят нас. Защото това е техният дълг. А кой спасява тях? Ние, обикновените хора, нямаме ли дълг към лекарите?

Пепо е на 25 г. и е студент по медицина в Пловдивския медицински университет. Пепо е на финалната права. Няма търпение да стане доктор. Видиш ли, може и доцент, че и професор. Пепо е момче, което разполага с всичките възможности на света. Млад е. Енергичен. Готов да се раздава. За мен. За теб. Но Пепо не успя да се яви на последния си държавен изпит. Сега Пепо няма крила. Някой му ги прекърши. Как? Защо? Ами, защото животът е такъв. Преди няколко месеца беше диагностициран с остра миелоидна левкемия. Еми да де, ама животът не е такъв. Не е такъв, защото група приятели на Пепо от университета, както и от гимназия ЕГ „Пловдив“ решиха, че някак не е морално и човешко Пепо да е болен и всеки да си продължи с живота, защото, видиш ли, животът бил такъв. Същите тези младежи не се придържаха само към обещания за спасения я на българския народ, да направя лек паралел към предстоящите избори, я в частност на един човешки живот. Напротив, действаха. И под действаха имам предвид, че няколкото акции за вземате на кръв за HLA типизация, които организираха, доведоха не само до намирането на донор на костен мозък за Пепо, но и за много други хора в неговото положение. Искам да подчертая, че в рамките на 2 дена в акциите се включиха над 410 души (имайки предвид, че в банката за донори на костен мозък допреди това е имало само около 2000 души). Оценъчна характеристика не бих могла да дам, не ми е в компетенцията, но анализирайки тези цифри, мисля, че говорим за революционно явление. 410 души, които смятат, че животът не е такъв. Същите тези изключително съвестни хора организират и социални събития в Пловдив като кино вечери, волейболни мачове и т.н. с цел даряване на средства за предстоящото лечение на Пепо в Германия за цели 1 000 000 лева. Стряскащо, нали?

Да видиш толкова хора с една цел, действащи, борещи се за спасението на един живот, да видиш как в свят на отчуждение, в свят, в който с раждането на глобалните социални мрежи някак умря човешката близост, група от хора стават буквално едно цяло в името на цел, която е по-висша от мен, от Вас, от тях самите… просто е велико. Тези хора върнаха крилата на Пепо, за да може и той да лети, да намери своя смисъл и да дари смисъл на своите бъдещи пациенти. Защото той е лекар и това е неговият дълг.

 

Поздрави,
Мелтем Сарова