Тара Уестовър е родена през 1986 година в щата Айдахо. Появява се на бял свят не в болница, а като всички останали деца от семейството вкъщи. Къщата е отдалечена, което е идеално за замисъла на бащата. А неговият замисъл е семейството му да няма нищо общо с държавата. Децата нямат свидетелства за раждане, не ходят на училище, не поддържат връзка с каквато и да било институция. Целта е да не бъдат опорочени като божии чеда. Семейството е мормонско и се подготвя за края на света, който ще дойде, когато часовникът отбележи настъпването на 2000-та година. По цял ден децата консервират плодове и зеленчуци, бащата и братята зареждат скрити в земята цистерни с гориво. Всеки член на семейството има раница с вещи от първа необходимост, с която спи, за да може по най-бързия начин да избяга, ако светът се разтресе. Децата се учат на четмо и писмо вкъщи. В къщата има и оръжие, то ще послужи, ако представители на държавата обкръжат дома им и поискат от тях да имат каквото и да било общо с властите.

Отец Евгений Янакиев спечели дело срещу Районния здравен инспекторат в Сливен, който спря две от децата му – осмото и деветото поред в семейството, от детска градина за това, че не са ваксинирани. Случаят е разгледан първо в Комисията за защита на дискриминацията, която отсъжда в полза на инспектората. Отецът обаче обжалва в съда и Административният съд в Сливен отсъжда в негова полза. Отец Евгений се аргументира с това, че седмото му дете вдигнало температура при ваксина, затова не ваксинирали осмото и деветото дете. Освен това знаел за случай, в който ваксинирано дете получава от ваксинацията левкемия.

Тара Уестовър е послушно мормонско дете, ходи на църква, пее в хора, учи се да чете сама, подготвя запаси от храна за след края на света и вярва на всяка дума на баща си. В полунощ, когато настъпва 2000 година тя се сбогува в себе си със света такъв, какъвто го познава. Но стрелките на часовника продължават да се движат, светът си остава съвсем същият. Не и вярата ѝ в непогрешимостта на бащата, тя се пропуква. Светът може би все пак не е такъв, какъвто родителите ѝ го представят. Тя чувства, че отговорът е в книгите и започва нейната малка човешка революция. Тук трябва да ви кажа, че Тара Уестовър не е измислена героиня от роман, тя е жив човек и ако изпишете името ѝ в интернет, можете да я видите и чуете. Живота си тя описва в книга, която в последните години води много американски класации и беше препоръчана за четене лично от семейство Обама. Тара успява да завърши колежа „Тринити“ и това не е краят, тя продължава да учи. Цената, която плаща, е значителна. Семейството ѝ я отлъчва. Но тя е убедена, че е права и написва книга, защото съзнава, че не е единствената, която е държана в плен от невежеството. И че има само един начин да се излезе от този плен, затова избира за заглавие на книгата си името на този начин. Книгата се казва „Образована“. В оригинал „Educated“, надявам се най-после някой да я преведе и издаде. Дали ще има читатели в нашата страна, сигурно се чудят издателите, все пак тук никое дете не е насила държано настрана от образованието, у нас това не е проблем, нямаме си мормонска общност, пък и обществото ни е със сигурност по-просветено от някакъв затънтен край на Айдахо.

Телевизиите канят отец Евгений на интервюта, където той в дух на свобода на словото разсъждава за връзката между ваксините и левкемията. Тези дни случаят ме сблъска с баща, който не направи предписани очила на детето си, защото каква била гаранцията, че очилата няма да развалят очите на детето за цял живот. Лекарят му казал, че ще следят състоянието на детето и ще реагират според нуждите му. Не, той искал гаранции, какви са тези увъртания със следенето на състоянието. Представям си този баща как реагира, докато слуша отец Евгений от екрана – просто взема решение да не ваксинира децата си, за да ги предпази от левкемия. Тук въобще няма да споменавам многото хора, които вярват, че зад ъгъла дебнат норвежци, готови да отвлекат децата им – те биха повярвали на всичко – че в поликлиниките бият на децата инжекции с левкемия, докато от небето ръсят с аутизъм.

Как стана така, че отецът спечели делото

Нали в детската градина, която впрочем не е задължителна и никой не принуждава отеца да си дава децата на детска градина, трябва да ходят деца, които не са опасни както за себе си, така и за другите? Близко е до разума. Затова децата трябва да са ваксинирани – заради собственото си здраве и здравето на околните. Така е и записано в наредба. Но не е записано в закон – ето така стана възможно да се спечели делото не от регионалния здравен инспекторат, а от семейството на отец Евгений.

Нямаше кметска програма в неотдавна преминалите местни избори, в която да не се предвиждаше построяването на повече детски градини. Най-вероятно някой ден детските градини наистина ще бъдат построени. Но колко ще спечелим, ако в тях ходят неваксинирани деца, които са опасни за себе си и за другите, а персоналът, който ги отглежда, ги навиква с обиди като „мръсница“, какъвто случай имаме отново тези дни? То е като с магистралите – колко ще спечелим от тях, ако ни дават възможност по тях по-бързо да пътуват и по-лесно да катастрофират безотговорни шофьори? То е като с медицинското оборудване – купуваме го, но колко печелим от него, ако лекарите напускат страната и няма кой да разтълкува видяното от машините? Хората! Хората забравяме, а там пораженията не се поправят толкова бързо, колкото построяването на детска градина. Хората се „строят“ бавно и „разрушават“ лесно. Ето колко бавно се „строят“: Велислава Петрова е завършила природо-математическата гимназия в София. Продължава образованието си в Германия и Великобритания. Тя е доктор на био-медицинските науки и специализира в областта на генетиката и инфекциозните заболявания. Прави докторантура по имунология в Университета в „Кеймбридж“, където сега е асистент. Нейно е откритието със световно значение, че до три години след морбили може да сме податливи и на други инфекции – вирусът инфектира част от клетките на имунната памет. Тя смята, че за разширяващата се враждебност срещу ваксините вината е на социалните мрежи – те са създали поле за дезинформация, както никога досега. И смята, че никак не е излишно да има закон срещу тези, които разпространяват грешна информация за ваксините.

В същите социални мрежи, където отец Евгений е ту прехвален, ту освиркан, преобладават обидите към него. Не, отец Евгений не е зъл демон, познавам го като добър човек. За мен той е просто един уплашен за децата си човек. Човек се страхува, когато не знае. И няма никаква вина отецът, че не сме записали в закон забрана неваксинирани деца да ходят в детска градина. Затова се е промушил през тази законова пролука. Начинът да се спасиш от смешните страхове е само един и заглавието на онази книга го казва – образование.

"Редута"