"В България демографската криза е радикална" и "20% от източноевропейците живеят извън страната си и това влияе на политическия процес" - това казва пред БНР Иван Кръстев, ръководител на Центъра за либерални стратегии в София, изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.

"Ние сме изправени, специално източноевропейските страни, пред огромния проблем на това, че имаме застаряващо и намаляващо население. В България демографската криза е радикална, което е свързано със загуба на население. Рязко се променя съотношението между хора на работеща възраст и хора, които са пенсионирани или не работят.

Това, че хората стават по-възрастни води до това, че гласоподавателите, които гласуват, са главно на възраст над 50 г., което прави много трудно увеличаването на каквато и да било пенсионна възраст, защото това върви срещу интереса на хората, които гласуват. Изведнъж, всъщност, ти, за да можеш да имаш икономическо развитие, имаш нужда да дойде някой отвън да работи, но в момента, в който дойде този някой отвън да работи, страхът, че той радикално променя твоето общество съществува и ти се чувстваш парализиран в действията си", коментира той в интервю за предаването "Събота 150".

Според Иван Кръстев страхът от бъдещето е най-големият проблем на Европа:

"Много трудно е да успееш, ако се страхуваш от бъдещето. Ако не се влюбим отново в бъдещето, като европейци, ако не си измислим такова бъдеще, в което да искаме да живеем, това усещане за несигурност, за потиснатост, което може да бъде видяно на различни места в Европа е факт".

По думите му миграцията е революцията на XXI век. "Това, което се е случило, е, че изведнъж хората в тези страни, които са пълни с младо население, силно растящо население, специално случая на Африка - огромен демографски бум, се обръщат и казват - "Какъв е смисълът да се опитвам да сменям правителството си, при условие че, ако сменя държавата, животът ми ще се подобри 3 или 6 пъти?".

"Тези хора са готови да поемат огромни рискове, те са готови да умират в моретата, те са готови да умират в пустинята, по същия начин, по който те са били готови да умират на барикадата. За тях това е радикалният начин за промяна на живота им", добавя той.

Политологът дава оценка и завръщането на носталгията към близкото социалистическо минало в Източна Европа.

"Много неща са напълно по различен начин. Едно общество, което е напълно разрушено, което има усещане за тотална загуба, много по-лесно може да бъде мобилизирано да имитира чужд модел, отколкото едно общество, което през цялото време мисли, че то е постигнало някакви неща, че има свои собствени предимства, което беше вярно за голяма част от източноевропейските общества.Другото е, че Източна и Западна Европа са станали много носталгични", посочи Кръстев.

Според него част от носталгията към миналото е свързана с факта, че има застаряващо население в цяла Европа.

"В един момент изведнъж европейците се уплашиха от бъдещето и по тази причина се влюбиха в миналото, в различни минала", е другото обяснение на Иван Кръстев.