Онлайн платформата за предлагане на недвижими имоти под наем Airbnb не е необходимо да отговаря на френското законодателство за агенти на недвижими имоти и да притежава лиценз за дейността, тъй като не е уведомила Европейската комисията за това изискване в съответствие с директивата за електронната търговия. 

Това е становището на съдията по делото в Съда на Европейския съюз в Люксембург, инициирано от Франция по отношение на компанията за онлайн отдаване под наем и настаняване. 

Жалбата срещу Airbnb е заради искания на френската туристическа асоциация. В редица европейски градове, сред които Амстердам, Берлин, Барселона и Париж, се надига протест и се правят опити за регулация на системата, като обвиненията са от нелоялна конкуренция на туристическия пазар до предизвикване на недостиг на жилища и повишаване на цените на наемите. Опити за регулация по отношение на предлагани услуги от сферата на споделената икономика (подобен е случаят и с Uber - б.р.) се правят в други страни, но няма обща европейска рамка, която да регулира практиките.

В крайна сметка френски съд се обърна към Съда в Люксембург, който да отговори дали услугата за свързване на наемодатели с търсещи място за настаняване съответства на определението за "услуги на информационното общество". 

През април генералният адвокат на съда се произнесе в полза на Airbnb, а Съдът на практика потвърждава становището, каквато е и обичайната практика. Според генералния адвокат дейността на Airbnb е в категорията  "услуги на информационното общество", при положение, че доставчикът не упражнява контрол върху основните условия на извършваните услуги.

С други думи - ако Франция реши да ограничи дейността на Airbnb, тя трябва предварително да уведоми Комисията за намерението си и да поиска от държавата, в която е регистрирана компанията (Ирландия) да предприеме мерки в областта на услугите на информационното общество.

Казусът с Airbnb е по отношение на Франция, но решенията на Съда в Люксембург важат на територията на целия ЕС. 

В България темата с дейността на компанията също е на дневен ред, макар казусът да е по-различен. С приемането на Бюджет 2020 по предложение на Менда Стоянова от ГЕРБ и Валери Симеонов от НФСБ се прие (със спорна процедура), че онлайн платформи като Booking и Airbnb ще да длъжни да предлагат само "категоризирани" или "регистрирани" по Закона за туризма обекти за краткосрочно настаняване. Регистрацията на тези имоти ще е задължение на собствениците и ще се извършва от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица. Промяната предвижда дори "филтриране на интернет достъпа" до платформите за услуги за настаняване, ако там се подвизават "нерегистрирани имоти". 

В последствие - пак по предложение на Менда Стоянова, се прие собствениците на имоти, които се отдават под наем онлайн, да плащат "патентен данък". Досущ като хотелите. 

Казусът по същество е различен, защото извън филтрирането на интернет съдържание, мерките, с които българската държава се опитва да ограничи дейността на онлайн платформите, засягат собствениците на имоти, а не самите платформи и дейността им.