В очакване на един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, Клуб Z публикува откъс от книгата на фолклористите доц. Вихра Баева и доц. Веселка Тончева - и двете изследователки към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Изследването им е наречено "Голяма книга българските празници и обичаи" (изд. ПАН) и обхваща българските календарни празници, родните обичаи и вярвания. 

 

Бъдни вечер (наричана в различните райони още Бъдник, Малка Коледа, Суха Коледа, Крачун, Наядка, Богата вечеря и др.) заема централно място в този преходен период и носи мощен потенциал за влияние върху предстоящия годишен цикъл. Това е време на радостно очакване на предстоящото Рождество, но също и момент, когато човекът има възможност да прозре бъдещето и дори да го „програмира” – да заложи в него сбъдването на своите желания, намерения и очаквания За това говори и самото название Бъдни вечер, което се извежда от „бъдеще”.

Подобен смисъл има и названието на бъдника – дъбовият дънер, който се отсича и подготвя ритуално, за да гори цяла нощ в огнището. Според народната етимология тези названия имат връзка и с глагола „бдя”: хората не трябва да заспиват, а да бдят, да будуват, за да посрещнат раждането на Млада Бога и да следят пламъкът в огнището на не угасва.

Както е обичайно за много празници, важна роля играе обредната трапеза. По традиция тя се нарежда върху тъкана покривка (месал), постлана направо на пода, върху слама – припомняне за това, че бебето Исус се ражда в обор върху слама, докато Богородица и Йосиф Обручник бягат от войниците на Ирод. Наред с това поставянето на храната върху земята отпраща към подземния свят и мъртвите, които даряват плодородие и богатство. Ястията са само постни, тъй като това е последният ден на Коледния пост, започнал 40 дни по рано, в деня на Св. Филип, 14 ноември.

Бъднивечерската трапеза представлява своеобразна магия за бъдещото плодородие, затова тя трябва да е богата и изобилна. На нея присъстват всички плодове на земята, които селянинът отглежда: варен боб, сарми, пълнени чушки с булгур (счукано жито), боб или ориз, варено и сурово жито, ошав, лук, чесън, орехи, мед, постни баници като зелник (със зеле или праз) и тиквеник. Разпространено е вярването, че ястията трябва да бъдат нечетен брой, седем или девет. Това е свързано със символиката на числата във фолклорната култура, където нечетното число поради своята „незавършеност” се свързва с живота, а четното – със смъртта. Числата 7 и 9 имат особен магически смисъл, както и числото 12. Затова на някои места ястията могат да са и дванадесет като дванадесетте месеца на предстоящата година и дванадесетте апостоли.

Почетно място на трапезата имат и обредните хлябове, чиято символика също е насочена към плодородие и изобилие, а кръглата им форма напомня за кръговрата на живота и безкрайното повторение на годишния цикъл. По традиция се правят три вида хляб. Първият е посветен на самия празник и на младия бог, който предстои да се роди, за което говорят и названията му в различните райони: боговѝца, богова пита, бъдняк, светец. Украсява се с тестени пръчки, които оформят фигури като кръг, кръст и „цветове” – спирали, които също могат да се свържат със слънчевата символика. Когато цялото семейство седне на празничната трапеза, хлябът се разчупва и разделя на всички, като едно парче се оставя при иконата за Божията майка и Младенеца, а друго се отделя за починалите членове на рода.

На някои места се прави се и питка с парà и по нея се гадае за бъдещето: на когото се падне парата, той ще е най-щастлив и късметлия през годината. 

Вторият вид обредни хлябове са посветени на селското стопанство и имат богата и интересна украса, насочваща към земеделието и животновъдството. Отделните елементи носят названия като хармàн, колà, рало, орач, бъчва, овчарник, кошара, крава, свинкя, кошер и др. Третият вид хлябове се месят главно от момите и са предназначени за коледарите, които се очакват в дома в нощта срещу Коледа.

Тези хлябове са с дупка в средата, за да могат момците да ги нанизват на своите геги. Наричат се кравай, благословник, наречняк. 

Тъй като Бъдни вечер е кадена вечер навсякъде из страната, обредната трапеза се прекадява с тамян, а след това се кади и цялата къща заедно със стопанските постройки. Така обитаваното от човека пространство се освещава и очиства, за да почне „на чисто” новата година. След приключването на вечерята, храната не се раздига, „за да не се вдига берекетът”, но и за да могат мъртвите и светците, които невидимо присъстват на празника, също да се угостят през нощта. Важно място има и „бъдникът“ – дебело крушово или дъбово дърво, което се донася ритуално от гората и трябва да гори в огнището чак до зори. На някои места от недогорелите му останки се изработвали части за ралото, с което напролет се оре земята, преди да се засее семето – пшеница, ечемик или просо.

На следващия ден настъпва същинският празник – Христовото Рождество, широко известно у нас с названието Коледа (Колàда), а също и Божѝк или Божѝч. Централната роля в обредните действия се пада на коледарите, чиято обиколка започва в навечерието на празника и продължава през трите коледни дни до 27 декември. Според изискванията на традицията те са млади неженени момци, които обикалят ритуално селището и спират във всеки дом, където изпълняват своите песни и благословии. За тях самите участието в ритуала има смисъла на инициация (посвещение): след него те са вече пълноценни мъже и имат право да се женят.

По правило коледарската дружина (наричана още чета или кỳда) се води то станеник (цар, кудабашия) – по-възрастен женен мъж, който обучава ергените. От Игнажден те започват да се събират в дома му и да разучават специалните коледарски песни, които по правило не могат да се изпълняват по друго време на годината. Това не е лека задача, тъй като репертоарът на една дружина включва около 50 текста, които се изпълняват върху няколко мелодии. Точно определени песни се изпълняват по пътя, пред портите и в дома. При пристигането си например коледарите символично будят стопанина и го приканват да им отвори и да ги посрещне:

Ой, Коледо, мой Коледо! 
Заспал ли си, събуждай се! 
Пиян ли си, разтрезнуй се! 
Ой, Коледо, мой Коледо!

Коледарите посещават всички домове и наричат за здраве и благоденствие. В отговор домакините им дават дарове – пари и храна (краваи, сланина, суджуци, орехи, сушени плодове), вино и ракия. Момците носят празнично облекло: калпаците им са окичени с китки или венци от чимшир, цветя или пуканки, наметнати са с ямурлуци, а в ръка задължително носят криваци. От една страна те играят ролята на символично оръжие, а от друга им служат да събират (да се нанизват върху тях) краваите, с които ги даруват във всеки дом. 

За всеки член от семейството коледарите пеят различна песен според статуса, пола и възрастта му, напр. за стопанина и стопанката, за възрастен човек или старица, за мома и ерген, за млада невеста и младоженец, за малко момче или момиче, за овчар, орач, даскал, поп, шивач, златар и пр. Много от песните описват и чудото на Христовото рождение, като включват различни митични и фолклорни елементи. В текстовете често се появяват образите на небесните закрилници на хората: Божа майка и Млада Бога, Архангел Михаил, свети Георги, който убива ламята или свети Никола, който спасява кораби. Характерни са героичните и епическите мотиви, свързани с факта, че изпълнителите са мъже, а и самата коледарска чета носи воински елементи.

„Станеникът“ произнася коледарска благословия (блажанка). Доста дълга и сложна като текст, тя трябва да се каже бързо на един дъх и без запъване, за да хване и пожеланото да се сбъдне. Дружината отговаря: „Амин!” и така утвърждават пожелаваното.

Освен коледуването, самият празник е съсредоточен главно около коледните трапези. След обредното колене на прасето се приготвят разнообразни „блажни” гозби и всички „отговяват“ след Коледния пост. Това е време за гостуване у роднини, кумове и близки, е привечер на мегдана се извива голямо празнично хоро, на което задължително се хващат и коледарите.