СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - През 80-те години на миналия век Германската служба за разузнаване БНД е внедрила своя шпионка при тогавашния резидент на КГБ в Дрезден Владимир Путин. Красавицата донасяла не само служебни тайни, а и сведения от личния живот на “обекта”.

Това съобщава в последния си брой седмичникът “Ди Цайт”, издаван от бившия канцлер Хелмут Шмидт. Реномираното издание се позовова на експерта по тайни служби Хелмут Мюлер-Енбергс.

БНД е вербувала така наречения “вътрешен източник” във филиала на КГБ в Дрезден, намиращ се на ул. “Ангелика” (Angelikastrasse). Там резидентът на Москва, 33-годишният тогава Владимир Путин, е обучавал проверени граждани на ГДР да боравят с шпионска предавателска техника.

Преводачката на Путин била вербована и получила псевдонима Ленхен. (Това е немският вариант на Леночка – бел. ред.) Тя успяла да се сближи със съпругата на резидента Людмила Путина, твърди Мюлер-Енбергс и допълва: “Така БНД получаваше информация и за личния живот на Путин.”

Ленхен обаче залитнала по офицер от КГБ. Това станало причина тя да бъде изтеглена. Агентката получила фалшива самоличност, под която останала да живее в тогавашната ФРГ (Западна Германия). 

Руското правителство категорично отричало да е имало такъв случай.

“Въпреки това, изхождайки от източниците, бих го формулирал така: “Когато през 1999 г. Путин пое кормилото на властта в Русия като министър-председател, той не беше непознат за съответните тайни служби в Германия”, казва спецът.

Самият Хелмут Мюлер-Енбергс е професор по история на шпионажа в датския университет “Одензе”. Същевременно от 1992 г. той е научен сътрудник на Службата за разсекретяване и проучване архивите на Щази – Службата за държавна сигурност на ГДР. Ученият е смятан за най-добрия познавач на тайната сружба на бившата “демократична република”.

Той е категоричен, че германските тайни служби са знаели за тоталното подслушване от страна на американската разведка АНС далеч преди това да разкрие Едуард Сноудън.

Щази още през 1983 г. е вербувала подофицер, работил в американската подслушвателна станция “Тойфеилсберг” в Западен Берлин.

“Наред с други секрети този агент е предал 68-страничен списък с телефонни номера както от Източна, така и от Западна Германия, които там са били подслушвани. Този списък е истинско съкровище”, разкрива Мюлер-Енбергс.

След рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. най-вероятно тази документация е била унищожена заради натиск, упражнен върху Службата за разсекретяване архивите на Щази. По това време тя беше ръководена от пастора от ГДР Йоахим Гаук, сега федерален президент.

Според Мюлер-Енбергс сред телефоните, подслушвани от “Тойфелсберг”, където е била къртицата на Щази, са били и номерата на федералното канцлерство в Бон (тогавашна столица на ФРГ) и на сателитния телефон на президента на германското разузнаване БНД.

“Още преди повече от две десетилетия би могъл да се води дебатът за това, какво могат и не бива да правят приятелски държави”, казва Мюлер-Енбергс.

Той хвърля известна светлина и върху шпионския скандал около Гюнтер Гийом, внедрен агент на Щази при канцлера Вили Бранд. (Гийом беше разконспириран през 1984 г., Бранд подаде оставка – бел. ред.) Според Мюлер-Енбергс Гийом изобщо не е бил “висша гарнитура” на Щази, не дори и средна класа шпионин. Топшпионите на ГДР са били хора, които никой не е познавал.
Като пример той дава Ханс-Адолф Кантер.

“Той беше член на партията на Конрад Аденауер – ХДС (сега на Ангела Меркел – бел. ред.), беше лобист на концерна “Флик” в Бон, поддържаше най-тесни приятелства с политици от ХДС и светила в икономиката и е работил от 1948 до 1989 г. за Източен Берлин. Той дори направи така, че Егон Бар (един от най-известните социалдемократи и приближен на Бранд  – бел. ред.) да наеме жилище в Западен Берлин, цялото натъпкано с бръмбари (подслушвателна техника)”, заключава Мюлер-Енбергс.