Владимир Филипович Шумейко е роден през 1945 г. в Ростов на Дон. По образование е инжетнер и икономист.
Малко преди края на СССР става един от най-приближеите хора на Борис Елцин. Бил е първи вицепремиер през 1992-1993 г. Той е и първият председател на Съвета на федерацията (1994-1996) - горната камапа на руския парламент.
Шумейко е един от хората, гласували във Мърховния съвет на РСФСР за разпадането на СССР. Днес е пенсионер.
- Владимир Филипович, как ще коментирате днешната ситуация в Русия?
- Положително. И за да ме разберете веднага и от самото начало, ще ви сажа, че напълно подкрепям това, което прави президентът Владимир Путин.
- Странно, много хора от обкръжението на Елцин критикуват Путин, а при Вас е обратното...
- Уважавам Путин, защото при него икономиката тръгна нагоре. Все пак съм видял много. Скоро ще навърша 70 години. Баща ми беше военен и сме обиколили целия СССР. Знам каква беше системата по онова време. Нямаше свободни избори.
Самият аз съм участвал в първите свободни избори през 1990 г. и влязох във Върховния съвет на РСФСР. Това бяха първите и единствени демократични избори в нашата история. Защото хората избираха личности. А днес всичко е с партийни списъци. Хората не знаят кого избират.
Както и да е. Но какво виждам днес? Гледам, че на Запад хокат Путин и го сравняват със Сталин. Това е смешно. Между тези двама лидери няма абсолютно нищо, което да ги свързва. У нас има свобода. Всеки може да говори каквото си иска. Такова нещо никога не е имало преди.
Трябва да се отдаде дължимото на Борис Елцин, че това започна при него. Убеждаваха го да наложи цензура, особено тогава, когато медиите започнаха да го нападат. А той казваше, че щом строим демокрация, всеки е свободен да има свое мнение.
Тази свобода остана до днес. Но това, че Путин подхвана икономиката, това, че прибягна към централизацията, е абсолютно правилно. Страната трябва да мисли за себе си.
- Не смятате ли, че такава централизация създава твърде голяма бюрокрация?
- Не, не ми говорете за бюрокрация. И помен няма от онази бюрокрация, която заварих по съветско време. Сега, ако ми трябва нещо - защото живея като най-обикновен пенсионер - отивам в съответната служба, чакам само на едно гише, формулярът се попълва бързо, всичко вече мина към електронно попълване. Отношението е различно.
- Трябваше ли обаче конституцията на Русия да бъде променяна и президентските мандати да бъдат удължавани от 4 на 6 години? И не му ли стигаха на Путин два мандата?
- Не, не му стигаха. Работата е, че в Русия е съвсем различна държава. Тя е огромна. Трудно е да се обясни с какъв аршин трябва да се мери тук. Един човек не успява да направи нищо съществено само за 4 години като президент.
- Във всички западни страни се предвиждат до два мандата...
- Вижте, аз не знам как е на запад, нито при вас в България, вие със сигурност знаете по-добре. Но имам чувството, че в много отношения много неща тръгнаха към по-зле, отколкото преди.
- Някои заживяха по-добре, други по-зле.
- У нас е същата работа. Но има едно "но". Например постоянно се увеличава продажбата на автомобили. Това е много важен показател. Когато човек в нашата огромна страна може да си купи кола и да пътува с нея където си иска, това вече е много добре. Важното е да се знае какво направи Путин в сравнение с това, което бе преди него.
Увеличиха президентския мандат - да, така е. Никой обаче не обвинява французите, че при тях мандатът е 8-годишен„ (Президентските мандати във Франция бяха 7-годишни, а от 2002 г. насам са намалени на 5 години„ Човек няма право на повече от два мандата там - б.а.)
- Но САЩ също са огромна страна, при това с население от 318 милиона души, докато в Русия живеят 146 милиона. Защо тогава американците не удължават и не увеличават броя на мандатите на своите президенти?
- И при нас са два мандатите.
- Как ще са два? Нали Путин изкара два мандата, след това 4 години бе премиер, а сега е трети мандат президент!
- Точно така. Но нали прекъсна за 4 години? Къде е тук престъплението, обяснете ми. Народът го избра. Няма да изберат Ходорковски я! И ви казвам - това е Путин, защото е Путин! Той няма абсолютно нищо общо със Сталин! Съвсем различни хора, като земята и небето.
Вижте, всичко това се раздува с цел хората по света да бъдат убедени, че Русия заплашва всички. В действителност тя никога не е нападала никого. Руснаците са най-мирният народ. Те са кротки души. Никой в Русия не иска война. И това, че Крим премина към Русия, е напълно справедливо, защото той винаги е бил руски. Когато Хрушчов го подари на Украинската ССР, никой не се интересуваше от това, защото бяхме в СССР и нямаше никакво значение в чии административни граници се намира полуостровът.
После нещата се промениха. Видяхте, че 96 на сто от хората там гласуваха Крим да стане руски и слава Богу. Какво толкова недоволстват по света, не мога да разбера.
- Все пак гласуването бе проведено в присъствието на руски войници без опознавателни знаци, нали?
- Оставете това, самият Вие сигурно разбирате, че това не е вярно. Ако наистина имахме там тогава войници, ония в Крим щяха да видят.
- Каква е разликата между епохата на Путин и тази на Елцин, когато и Вие бяхте на власт?
- Днес е по-добре. През 1990 г. имаше един момент, в който по рафтовете в магазините имаше само буркани с брезов сок. И то в Москва, а не само в глухата провинция. Но революцията не се прави от гладни, прави се от такива, които не са яли два дни.
Тогава петролът струваше 14 долара за барел. А себестойността на добива бе 12 долара за барел. Държавата нямаше никакви пари. Трябваше да молим за помощ. Но в крайна сметка измъкнахме страната от разрухата. Но като дойде Путин, цените на петрола, слава Богу, скочиха, икономиката започна да се изгражда по друг начин. Ако не бе централизацията, просто щяхме да загубим Русия.
Сега някои се тюхкат, че петролът паднал на 80 долара за барел, че преди бил 90 и отгоре. Но ние имаме резерви и това е благодарение пак на Путин.
- А ако го нямаше Путин?
- Щеше да дойде друг като него. В този момент на Русия и трябва точно такъв човек - силен, достатъчно властен, разбиращ какво прави, с визия за бъдещето. А не такъв, който си мисли как бързо ще минат 4 години и утре пак ще трябва да се кандидатира, а човек, който мисли за това, което прави. Защото тъжното на демокрацията е в това, че всички чиновници, които днес работят там горе, утре ги няма.
Ето за това бе направен и Европейският съюз. Чиновниците знаят, че втори път няма да ги изберат в тяхната родина и затова отиват да се кандидатират на европейски избори. Това са им резервните варианти. Колко чиновници, колко еврокомисари, колко експерти! Можете ли само да си представите колко пари се харчат за бюрокрацията в Европейския съюз!
Погледнете как постоянно се раздува бюрократичният апарат в ЕС и вижте кой от коя страна е отишъл на работа там. Друг смисъл в това образувание няма. Господ е създал българите, немците, французите, италианците, руснаците, за да бъдат нации, за да мислят за себе си. Не ни е създавал да се обединяваме в някакъв си съюз. Бил съм във всяка страна от ЕС - и в старите членки, и в новите. Бил съм и в настоящи членки, преди те да влязат в ЕС. И навсякъде забелязах, че там беше по-добре, преди те да влязат в ЕС. Дори жените бяха по-красиви, децата бяха по-интересни.
- Нима дори жените са били по-красиви преди влизането в ЕС?
- Разбира се. Навремето в Италия жените ходеха с красиви къси палта от норки, с високи токчета. Удоволствие бе да ги гледаш. А сега всички ходят с едно и също сиво облекло, някакви изтъркани дънки. Всички са едни такива унили, преди бяха весели. Не можеш ги позна. Ето докъде ги докара ЕС. А при нас в Русия жените винаги са били красиви, останаха такива и ще бъдат.
- Колко пъти сте били в Италия, че сте установили такава промяна в женската красота?
- Много пъти през годините.
- Били ли сте там, преди тя да влезе в ЕС?
- Разбира се. (Италия е един от основателите на ЕС, за чието начало се счита създадената през 1951 г. Европейска общност за въглища и стомана. А Шумейко е роден през 1944 г. и тогава е бил едва 7-годишен - б.а.)
Но това, което искам да Ви кажа, е, че Русия за разлика от ЕС е многонационална държава. При нас живеят 142 народности. Те цял живот са живели заедно на тази територия. И башкирите, и чеченците са като руснаците. Не случайно на Запад наричат "руснаци" всички жители на страната ни. Защото всички сме едно цяло. Това е един огромен конгтломерат и той трябва да бъде управляван по различен начин. Русия не може да бъде управлявана по мерките на Запада. Трябва да бъдат здраво държани всички лостове.
- Защо тогава прибалтийците се отцепиха от СССР и не са в една държава с Русия?
- Че те никога не са били в Русия. Те не са наши. Питайте Сталин за какво му бяха Литва, Латвия и Естония. Аз не знам за какво му беше и Западна Украйна. Тя нищо не ни даде. Само си деляха нещо с Хитлер
- Какво трябва да се направи със Западна Украйна? Да не би да искате да кажете, че трябва да бъде дадена на Полша?
- Разбира се. И Украйна не съществува като такава. Какво е Украйна? Половината от нея е Новорусия.
- Но в Европа, срещу която Вие сте така настроен, няма граници. Лошо ли е човек свободно да преминава от Франция в Белгия, а оттам - в Германия или Холандия и да стигне без гранични проверки до Балканите или Скандинавския полуостров?
- Ето това е нещо хубаво. Но ако всички живеехме в мир помежду ни, нямаше да има блокови съюзи. И никой никого нямаше да напада.
- При социализма нямаше свободно движение на запад...
- Защо ми припомняте онова време? Самият аз с огромно удоволствие участвах в разрушаването на социализма и комунизма. Аз съм се борил срещу тази система. И направихме такава Русия, която не напомня по нищо на СССР. Само че останаха стереотипите, че заплашваме всички.
- Какво ще кажете за танковете в Унгария през 1956 и в Чехослвакия през 1968 г.?
- Повтарям - това не бе дело на Русия, а на СССР. Нямаме нищо общо със Съветския съюз.
- А случващото се днес в Източна Украйна?
- Какво толкова? Хората просто не искат да ги управляват фашисти. Самият аз навремето ги убеждавах да направят федерация, защото там живеят много народности. Дадох им за пример Русия, която само спечели, след като стана такава страна. А те забраниха тази дума да бъде дори произнасяна. Ето ви сега резултата.
- Какъв фашист е украинският президент Петро Порошенко? Все пак истинската му фамилия е Валцман...
- Знам това и е много лошо евреи да ръководят Украйна. На върха на властта там няма нито един украинец.
- Какво е лошото евреи да са на власт?
- А какво му е доброто те да са на власт в една национална република?
- Не са ли и евреите хора като всички нас?
- Те си имат свои интереси. Нямам нищо против евреите, имам много приятели сред тях. Но товоря за нещо съвсем друго. Още бащата на Порошенко - Алексей Порошенко-Валцман, бе от незаконните частници в СССР. И президентът направи първия си милион от спекула. Иначе казано Украйна се ръководи от бандити.
- Дори и Вие сте били разследван по времето на Елцин, нали така?
- Да, бях. Поводът бе фондът "Русия", който внезапно започна да харчи много държавни пари. Започнах да проверявам дейността му в качеството ми на първи вицепремиер.
И срещу мен заваляха обвинения. Отправи ги те кой да е, а вицепрезидентът Александър Руцкой през септември 1993 г.
Първото бе, че съм оставил на Литва два кораба от Балтийския флот на СССР. Това бе самата истина. Аз ги дадох, защото ми казаха, че след изтеглянето на нашите войски от Литва бреговата им охрана няма с какво да пази границата. А те в замяна трябваше да построят жилища за подводничари в Калининград, но така и не ги направиха навреме.
Второто обвинение бе, че съм оставил на литовците 3000 автомата "Калашников". Това също бе по тяхна молба. Обвинителите твърдяха, че сме ги дали на по-ниска цена.
В продължение на един месец отивах като на работа в прокуратурата. Елцин ме беше отстранил, докато ме разследваха. После прокурорът обвини, че не е открил нищо, и се върнах на работа. Но не съм бандит.
А броени дни след тази история Руцкой се опита да организира пуч срещу Елцин. Тогава пак бях с Елцин и срещу Руцкой. Но това вече е съвсем друга история.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни